Решение № 5936 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1489/2014 г.

Решение № 5936 от 30.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1489/2014 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ/РУСО) - Варна, чрез Иглика Костадинова - старши инспектор по осигуряването като процесуален представител, против решение № 2971/25.11.2013 г., постановено по адм. дело № 2775/2013 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отменено решение № 11/11.07.2013 г. на същия административен орган и делото като преписка е изпратено на длъжностното лице по пенсионното осигуряване по чл. 98, ал. 1 от КСО за решаване на въпроса по същество в едномесечен срок при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. В жалбата се поддържа, че решението е недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. По подробни съображения за неправилност на изводите на съда относно определянето на началната дата на възобновяване на социалната пенсия за инвалидност, касаторът прави искане решението да бъде отменено, а вместо него постановено друго, с което оспорването да бъде отхвърлено. Ответникът - Георги Калчев Атанасов в писмен отговор изразява становище за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, като обсъди доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема следното: С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил решение № 11/11.07.2013 г. на директора на РУСО - Варна, с което е отхвърлена жалбата на Георги Калчев Атанасов срещу разпореждане № 3604111186/19.04.2013 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в РУСО - Варна, постановено по протокол № 01032/19.04.2013 г., с което на основание чл. 97 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) е възобновена социалната му пенсия за инвалидност, считано от 13.02.2013 г. Със същото решение съдът е изпратил делото като преписка на длъжностното лице по пенсионното осигуряване по чл. 98, ал. 1 от КСО за решаване на въпроса по същество в едномесечен срок при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебния акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на законоустановената форма и административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон. Посочил е, че основанието за възстановяване на социалната пенсия за инвалидност е възникнало с издаването на Експертно решение (ЕР) на ТЕЛК № 457 от 13.02.2013 г., в което е приета дата на инвалидизирането 18.07.2012 г. (неправилно отразена в съдебното решение като 18.07.2013 г.), а пенсионният орган неправилно е възприел като начална дата на възстановяване на пенсията датата на постановяването му - 13.02.2013 г. Съдът е обосновал извод, че основанието за спиране е отпаднало на 18.07.2012 г., тъй като това е датата, на която е настъпила трайно намалената работоспособност и това следва да бъде началната дата на възобновяване на пенсията съгласно чл. 97, ал. 2 от КСО. Изложил е съображения за нищожност на ЕР на ТЕЛК за общи болести № 967 от 2.04.2013 г., като постановено извън законово регламентираната компетентност на ТЕЛК да изменя собствените си решения, като се е позовал на разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона за здравето. По тези съображения е отменил оспореното пред него решение, с което е отхвърлена жалбата на Георги Атанасов срещу разпореждане № 3604111186/19.04.2013 г. на ръководителя "Пенсионно осигуряване" в РУСО - Варна и е изпратил делото като преписка на длъжностното лице по пенсионно осигуряване за ново произнасяне. Настоящият състав приема, че обжалваното решение е допустимо. Първоинстанционният съд се е произнесъл по редовна и допустима жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ - гр. Варна, което съгласно чл. 118, ал. 1 от КСО подлежи на съдебен контрол за законосъобразност в 14-дневен срок от получаването му пред административния съд. С оглед изложеното доводът за недопустимост на съдебния акт е неоснователен. Обжалваното решение е правилно, но по съображения, различни от изложените в него. От фактическа страна е безспорно установено, че с разпореждане от 26.05.1995 г. на Георги Калчев Атанасов, жалбоподател в първоинстанционното и ответник в настоящото производство, е отпусната социална пенсия при условията на чл. 45а, ал. 1, б. "а" от Закона за пенсиите (отм.), считано от 29.01.1995 г., въз основа на ЕР № 1092/11.04.1995 г. на обща ТЕЛК при ДКЦ - Варна, с което му е определена втора група инвалидност и дата на инвалидизиране 29.01.1995 г. С разпореждане от 10.05.1996 г. на Атанасов е отпусната пенсия за изслужено време и старост, считано от 11.04.1996 г., като социалната пенсия е спряна от същата дата. Със заявление вх. № МП-10782/27.02.2013 г. ответникът в настоящото производство е поискал отпускане на социална пенсия за инвалидност, към което е представил ЕР на ТЕЛК № 457/13.02.2013 г. за общи болести, II състав при МБАЛ "Св. Анна"АД, гр. Варна, съгласно което на лицето е определена 100% трайно намалена работоспособност пожизнено и дата на инвалидизиране - 18.07.2012 г. С последващо ЕР на ТЕЛК № 967/2.04.2013 г. същата ТЕЛК е коригирала своето експертно решение от 13.02.2013 г., като е посочила дата на инвалидизиране 29.01.1995 г. Издадено е разпореждане от 19.04.2013 г. на ръководител "Пенсионно осигуряване" в РУСО - гр. Варна, с което на основание чл. 97 от КСО е възобновена социалната му пенсия за инвалидност, считано от 13.02.2013 г. Това разпореждане е оспорено по административен ред относно определената начална дата на възобновяване на пенсията с твърдения, че това следва да е 18.07.2012 г. и директорът на ТП на НОИ - Варна е постановил оспореното в първоинстанционното производство решение. Спорът по делото е правен и е свързан с отговора на въпроса правилно ли е определена датата на възобновяване на социалната пенсия за инвалидност. Първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че пенсията следва да бъде възобновена от датата на отпадане на основанието за спирането й. В чл. 97, ал. 1 от КСО е предвидено, че спряната пенсия се възобновява, а прекратената се възстановява по писмено заявление на пенсионера, когато отпадне основанието за спирането или прекратяването й, а според ал. 2 пенсията се възобновява или се възстановява от деня на отпадане на основанието за спирането или за прекратяването й - ако заявлението е подадено в 3-годишен срок от тази дата, или от подаването му - когато срокът е пропуснат. В случая получаваната от Георги Атанасов социална пенсия е била спряна с влязло в сила разпореждане, считано от 11.04.1996 г., тъй като на лицето е отпусната пенсия за изслужено време и старост (сега пенсия за осигурителен стаж и възраст). Социалната пенсия е спряна поради това, че тя не може да се получава заедно с друга пенсия съгласно чл. 45а, ал. 5 от Закона за пенсиите (отм.). Тази забрана е съществувала до влизането в сила на КСО, обн. ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., в сила от 1.01.2000 г. В чл. 90, ал. 1 (отм. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2013 г.) от КСО е предвидено, че право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с намалена работоспособност повече от 71 на сто. След отмяната на чл. 90 от КСО правото на социална пенсия за инвалидност намира законодателна уредба в чл. 90а от КСО (нов - ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), съгласно който право на социална пенсия за инвалидност имат лицата, навършили 16-годишна възраст, с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 на сто. В случая Георги Атанасов е направил искане за отпускане на социална пенсия за инвалидност на 27.02.2013 г., като е представил ЕР на ТЕЛК № 457/13.02.2013 г., с което му е определена 100 % трайно намалена работоспособност пожизнено и дата на инвалидизиране - 18.07.2012 г. Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд за нищожност на последващото ЕР на ТЕЛК от 2.04.2013 г., с което е коригирана датата на инвалидизиране предвид данните, съдържащи се в преписката от РЕКМЕ и в което е посочено, че същата следва да се чете 29.01.1995 г. - т.е. датата на първото ЕР на ТЕЛК, когато на лицето е определена втора група инвалидност. В случая не се касае за изменение на решението в нарушение на чл. 113, ал. 1 от Закона за здравето от органа, който го е издал, а за поправка на очевидна фактическа грешка по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 53 от Правилника за устройството и организацията на работата на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи. При така приетата от органа на медицинската експертиза дата на инвалидизиране - 29.01.1995 г. носителят на правото на пенсия е бил поставен в обективна невъзможност да го упражни преди датата на издаване на ЕР на ТЕЛК от 13.02.2013 г., с което му е определена 100 % трайно намалена работоспособност пожизнено. В тази специфична хипотеза тригодишният срок по чл. 97, ал. 2 от КСО за упражняване на правото за възобновяване на спряната социална пенсия ще започне да тече от датата на издаване на официалния документ, установяващ с обратна сила правнорелевантния факт на инвалидизирането и определянето на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане повече от 71 % съгласно чл. 90а, ал. 1 от КСО, съставляващ основанието за възобновяването й. В случая лицето е подало заявление за отпускане на социална пенсия на 27.02.2013 г., с което действие срокът по чл. 97, ал. 2 от КСО е спазен (в какъвто смисъл е и становището на административния орган) и пенсията следва да се отпусне от датата на придобиване на правото - влизането в сила на КСО, когато отпада забраната социална пенсия за инвалидност да се получава заедно с пенсия за осигурителен стаж и възраст по арг. от чл. 101, ал. 1 от КСО. Именно това е датата, от която е отпаднало основанието за спиране на пенсията и това следва да бъде началната дата на възобновяване на пенсията съгласно правилото на чл. 90а, ал. 1 от КСО. Но тъй като в искането на Атанасов за отпускане на пенсията съобразно представеното ЕР на ТЕЛК е посочена датата, от която се претендира пенсията, то същата следва да се отпусне от 18.07.2012 г. Като е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен относно определената начална дата, от която на Георги Калчев Атанасов следва да се възобнови социалната пенсия за инвалидност, отменил е същия и е изпратил делото като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО за решаване на въпроса по същество съобразно дадените указания, Административен съд - Варна е постановил правилно като краен резултат решение. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,