Решение № 2635 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2013 г.

Решение № 2635 от 25.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6245/2013 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от Свилен Радев в качеството му на управител на "Агробулс" ООД със седалище гр. Варна срещу решение № 513 от 28.02.2013 г., постановено по адм. дело № 4290 от 2012 г. по описа на Административния съд - Варна. В жалбата са развити съображения за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба - Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, със седалище София, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Ива Зарева, прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като законосъобразно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото по-горе решение Административният съд - Варна, е отхвърлил предявения от "Агробулс" ООД със седалище гр. Варна иск с правно основание чл. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 203, ал. 1 АПК за сумата 163 312,71 лв. срещу ДФ "Земеделие" - РА - гр. София, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди като последица от незаконосъобразен административен акт, обективиран в уведомително писмо от 14.03.2008 г. на изпълнителния директор на ответника. Съображенията за това са, че не била доказана причинна връзка между претендираните с исковата молба суми и отменения отказ на ДА "Земеделие", обективиран в писмото от 14.03.2008 г., за изплащане на субсидии за 2007 г. по УИН 03/040407/00217, отменен с влязло в законна сила решение по адм. дело № 1598 от 2010 г. по описа на Административния съд - София-град. Допълнително са развити доводи, че с посоченото решение съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по чл. 173, ал. 2 АПК. Административният съд е посочил, че съгласно чл. 29, § 3 от Регламент № 73 плащанията по схемите за подпомагане не се извършват преди приключване на проверките за допустимост, т. е. от това следвало, че не е налице задължение на разплащателната агенция да изплаща задължително сумите за подпомагане по всяко подадено заявление. На това основание е направен и изводът, че очакването на дружеството, че следва да му бъдат заплатени субсидии, не могло да ангажира отговорност по чл. 1 ЗОДОВ. Постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Настоящият тричленен състав напълно възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доводи, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск. Изложените в тази връзка съображения се споделят изцяло и от настоящата касационна инстанция, поради което не е необходимо да се приповтарят. Допълнително следва да бъде посочено следното: Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действия или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В настоящия случай не е налице елементът причинна връзка между отменения отказ за изплащане на субсидии по заявление с УИН 03/040407/00217, обективиран в уведомителното писмо от 14.03.2008 г. на Разплащателната агенция, отменен с решение от 21.05.2010 г. по адм. дело № 7201 от 2009 г. на Административния съд - София-град, и твърдението за претърпени имуществени вреди, представляващи лихви върху преведената вече от ДФЗ сума. Това е така, защото лихвата се дължи като обезщетение при забавено плащане на дължими суми, при виновно поведение на длъжника - арг., чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В конкретния случай, както обосновано е приел административният съд, за ДФЗ не е съществувало задължение да изплати незабавно сумите за подпомагане след подаването на съответното заявление от правоимащия. Това плащане е отложено във времето и може да бъде извършено съгласно чл. 29, § 3 от Регламент № 73 едва след като се извършват проверките за допустимост, т. е. от това следва, че не е налице задължение за Разплащателната агенция да изплаща задължително сумите за подпомагане по всяко подадено заявление незабавно, а следователно в конкретния случай ДФЗ не е изпаднал в забава по смисъла на посочения по-горе текст от ЗЗД. По отношение на сумата 114 690,24 лв., претендирана като претърпяна вреда - санкция за бъдеще време, развитите съображения в касационната жалба в смисъл, че ДФ "Земеделие" следвало да докаже дали е удържана или не от субсидията за следващ период от време, не се споделя от настоящия състав. Това е така, защото в тежест на ищеца в исковото производство е да докаже твърденията си - в конкретния случай наличието на реално претърпяна вреда в посочения по-горе размер, която не е получил, респ. е била прихваната служебно от дължими суми за подпомагане за следващ период от време. Това негово задължение произтича от разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК. В конкретния случай ищецът не се е справил с доказателствената тежест, не е доказал това свое твърдение, което има за последица отхвърлянето на иска в тази му част. Така мотивиран, Върховният административен съд - състав на трето отделение,