Решение № 9433 от 26.10.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Началник отдел "Оперативни дейности" София, Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу решение 5918/19.10.2021г., постановено по адм. дело 2058/2021г. на Административен съд София-град, с което е отменена Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-С834-0083702/07.12.2020г. Касаторът поддържа доводи в касационната жалба, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, както и поради материална незаконосъобразност, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че изводите на съда, относно незаконосъобразността на оспореният административен акт, са неправилни. От събраните писмени доказателства безспорно се установява, че търговеца не е издал фискална касова бележка от наличното в обекта ФУ при контролна покупка. Процесната заповед е мотивирана и принудителната мярка е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на дружеството в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. При издаване на заповедта не е нарушен принципът на съразмерност. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на заповедта за налагане на ПАМ, ведно с присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Еко Бул Чан ЕООД, чрез процесуален представител оспорва жалбата, като я счита за неоснователна. По същество на спора моли съда да остави в сила оспореното решение на АССГ като правилно. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не е било спорно пред първоинстанционния съд, че на 27.11.2020г. в 13.30ч. е извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС, представляващ магазин за кожени изделия, находящ се в гр. Банкя, ул. Княз Борис I, базар Божур, магазин 8, стопанисван от дружеството-адресат на ЗПАМ. От проверяващите е извършена контролна покупка на 1 брой дамска чанта на стойност 30лв., заплатена в брой, за която не е издадена фискална касова бележка от фискалното устройство на обекта. За установеното при проверката е съставен протокол за извършена проверка серия АА 0083702/27.11.2020г. на основание чл. 110, ал. 4, във вр. с чл. 50, ал. 1 от ДОПК. От отпечатания клен за датата на проверката и дневния отчет е установен, че продажбата от 30.00лв. не е регистрирана на фискалното устройство чрез издаване на фискална касова бележка. При тези констатации е издадена оспорената пред първоинстанционния съд Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-С834-0083702/07.12.2020г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" София в ГД "Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. За да отмени оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена в противоречие с целта на закона и в нарушение на принципа на съразмерност. Изложените оценъчни изводи в ЗПАМ са бланкетно описани според съда. Решението е правилно. На основание чл. 221, ал. 2, пр. последно от АПК касационният съд препраща и към мотивите на първоинстанционния съд. Настоящия състав на ВАС намира изводите на АССГ за обосновани и правилни. Установено е, че към момента на осъществената проверка в търговския обект при извършена контролна покупка на 27.11.2020г. на дамска чанта на стойност 30лв., заплатен в брой, не е издаден фискален бон, от регистрираното и работещо в обекта ФУ. Спорно по делото е доколко прилагането на ПАМ е в унисон с целите, регламентирани в чл. 22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност, прогласен с чл. 6, ал. 2 от АПК. Касационната инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд за наличие на основание за отмяна на заповедта като противоречаща на посочените по-горе правни норми. При налагането на ПАМ като процесната следва да бъде обоснована продължителността на запечатването на обекта и целта, която преследва. Законовата норма предвижда запечатване на обекта за срок до един месец, което налага извършване на преценка за всеки конкретен случай за какъв срок да бъде затворен проверявания обект. Съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС, мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице. Липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Правилно съдът е приел, че не са изложени достатъчно мотиви които обосновават продължителността на срока от 14 дни, за който е запечатан обекта и не е извършен анализ на конкретните факти установени при проверката. По отношение на срока за прилагане на ПАМ в рамките на законоустановения в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС максимум до 30 дни издателят на акта е длъжен да изложи конкретните обстоятелства, които са го мотивирали да определи съответния срок на ПАМ. В мотивите на заповедта не е отчетен факта за липса на други констатирани нарушения на реда и начина за издаване на документи за продажбите в обекта, които да квалифицират поведението на търговеца като трайно, нарушаващо законовите изисквания при отчитане на продажбите. Изложеното от органа, че определеният срок осигурява необходимото време за създаване на организация по отстраняване на нарушението и нормална организация за отчитане на дейността на търговеца не е съобразено със спецификата на конкретното нарушение и би било приложимо за всеки констатиран случай на неиздаване на касова бележка. В заповедта за налагане на ПАМ са посочени мотиви, но те не са конкретни, а общо формулирани. Ето защо, правилно решаващият съд е приел, че прилагането на процесната ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно на извършеното нарушение. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение