Решение № 6448 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12937/2017 г.

Решение № 6448 от 16.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 12937/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). С решение № 419 от 19.01.2017 г., постановено по адм. д. № 9756/2016 г. Административен съд - С.-град е отменил по жалба на И. С. Б. срещу Ревизионен акт № Р-22000114003402-091-001/07.03.2016 г., издаден от Д. Я., на длъжност началник сектор, възложила ревизията и Е. С. - ръководител на екип при ТП на НАП - С., в частта за установени задължения за здравноосигурителни вноски за периода от 01.01.2008 г. до 30.11.2009 г., и е отхвърлил жалбата на И. С. Б. срещу същия Ревизионен акт № Р-22000114003402-091-001/07.03.2016 г., издаден от Д. Я., на длъжност началник сектор, възложила ревизията и Е. С. - ръководител на екип при ТП на НАП - С., в частта за установени задължения за здравно-осигурителни вноски и лихви за просрочие към датата на ревизионния акт, както следва: за месец 12.2009 г. - главница 10,40 лв. и лихва 6,56 лв.; за 2010 г. главница в размер на 201, 60 лв. и лихви - 115, 88 лв.; за 2011 г. главници в размер на 201, 60 лв. и лихви - 95, 06 лв.; за 2012 г. - главница в размер на 201.60 лв. и лихви - 74,20 лв. и за 2013 г. главница в размер на 201,60 лв. и лихви - 52,74 лв. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - С., чрез гл. юрк. Тодорова, като, видно от петитума на същата, се иска отмяна на съдебния акт в частта, с която са отменени задълженията за здравноосигурителни вноски за декември 2009 г. и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Срещу решението в отхвърлителната част е подадена касационна жалба от И. С. Б. с подробно изложени възражения оборващи правилността на постановеното първоинстанционно решение. Претендира отмяна на съдебния акт в частта, с която жалбата му е отхвърлена и постановяване на ново решение, с което административният акт да бъде отменен изцяло. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - С., в частта, в която се иска отмяна на задължения за здравноосигурителни вноски за декември 2009 г. е процесуално недопустима поради липса на правен интерес. В. от диспозитива на решението постановено по адм. дело № 9756/2016 г., първоинстанционният съд е отменил ревизионния акт в частта за установени задължения за здравноосигурителни вноски за периода 01.01.2008 г. - 30.11.2009 г. като незаконосъобразен. По отношение на задълженията за здравноосигурителни вноски за 12.2009 г. не е постановена отмяна, а жалбата на дружеството в останалата част, включително за здравноосигурителните вноски за 12.2009 г., е отхвърлена. При така постановения диспозитив, следва да се приеме, че констатираните с ревизионния акт задължения за здравноосигурителни вноски за декември 2009 г. не са отменени, поради което касационната жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - С., с която се отмяна на решението относно задълженията за здравноосигурителни вноски за 2009 г. следва да се остави без разглеждане, а делото в тази част - да се прекрати. Касационната жалба на И. С. Б. е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № Р-22000114003402-091-001/07.03.2016 г., издаден от Д. Я., на длъжност началник сектор, възложила ревизията и Е. С. - ръководител на екип при ТД на НАП - С., с който са установени задължения за задължително здравно осигуряване за данъчни периоди 01.01.2008 г. - 31.12.2013 г. Първоинстанционният съд е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, във връзка с връчването актовете, издавани по време на ревизионното производство по електронен път на пощата на съпругата на жалбоподателя, вместо на посочения от него адрес, но въпреки това жалбоподателят е узнал тяхното съдържание, тъй като е подал възражения срещу ревизионния доклад и ревизионния акт, както и жалба до съда, поради което не е нарушено правото му на защита. Прието е, че съдържанието на ревизионния акт съответства на изискванията на чл. 120 от ДОПК, поради което липсват основания за отмяна на административния акт на основанието по чл. 146, т. 3 от АПК. По отношение на частта от ревизионния акт, с която са установени задължения за здравноосигурителни вноски за периода 12.2009 г. - 31.12.2013 г., решаващият състав е приел, че правилно административният орган е установил дължимостта им, предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Безспорно установено е, че за периода Б. не е подавала декларация обр. 7 от Наредба Н-8 "Данни за възникване на задължение за здравно осигуряване на основание чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО". Съдът е изчислил дължимите здравноосигурителни вноски по ЗБДОО за всяка от годините, попадащи в ревизирания период, отчислил е от 2009 г. само вноската за месец декември, предвид отмяна на акта за останалите месеци от тази година, като издаден в противоречие с чл. 109, ал. 1 от ДОПК, изчислил е и лихвите върху главниците и е стигнал до извода за правилно определена сума от страна на административния орган за задълженията за здравноосигурителни вноски, дължими от И. Б.. Решението в обжалваната му част, е правилно. Както правилно е констатирал първоинстанционният съд, заповедта за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-22000114003402-092-001 от 16.12.2014 г. е връчена по реда на чл. 29 от ДОПК и удостоверено с писмен отговор по електронната поща от А. Б., съпруга на И. Б., видно от приложената по делото разпечатка на л. 15, със запис: "Потвърждавам получаването на електронното съобщение и на следните приложени към него документи: ЗВР № Р-22000114003402-092-001/16.12.2014 до И. С. Б. с ЕГН **********". Заповедите за удължаване срока на ревизията, ревизионни доклад, ревизионния акт, както и решението на директора на Дирекция "ОДОП", също са били връчвани на този електронен адрес е потвърдено получаването им. В действителност жалбоподателят е посочил адрес за получаване на кореспонденцията в гр. П., като това обстоятелство е посочено и в издадените актове. От съдържанието на възражението срещу ревизионния доклад и жалбата срещу ревизионни акт, е видно, че няма оплаквания от страна на Б. по отношение на връчването във връзка с ревизионното производство. Видно от приложените по делото доказателства, обаче, И. Б. е оспорил ревизионния доклад и ревизионния акт в срок, което обосновава тезата на пъроинстанционния съд, че не е нарушено правото на защита на ревизираното лице в административното производство, въпреки порока във връчване на актовете. В случая безспорно установено е, че задълженото лице е посочило адрес за кореспонденция и такъв по смисъла на чл. 8 от ДОПК в гр. П., като не е посочен електронния адрес за кореспонденция, на който е връчена и ЗВР и останалите ревизионни документи. Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 2 от ДОПК всяко лице има право да посочи пред органите по приходите електронен адрес за получаване на съобщения, а съгласно чл. 29, ал. 4 от ДОПК съобщенията могат да се връчват чрез изпращане по телефакс или с електронно съобщение при използване на квалифициран електронен подпис на органа по приходите. Връчване на ЗВР на електронен адрес, за което не е дадено изрично съгласие, не е нарушение на процедурата с характер на съществено нарушение, водещо до нищожност или унищожаемост на издадения ревизионен акт, в случаите, в които страната е узнала за издаването му и е могла да упражни правото си на защита, какъвто е настоящият случай. Правото на защита на Б. би било нарушено в случай, че редовността на връчване бъде оспорено и в административната процедура, и то по отношение на срока за подаване на жалба срещу РА, и в случай, че директорът на Дирекция "ОДОП", потвърди акта с решение. В случая нито е изпуснат срока за подаване на жалба по административен ред срещу РА, нито е оспорвана редовността на връчването пред директора на ОДОП - С.. Б. се е възползвал от правото си на възражение за изтекла петгодишна давност, която е приета за основателна от първоинстанционния съд. Предвид изложеното доводите в касационната жалба за нарушение административнопроизводствените нарушения, са неоснователни. По отношение на възражението на касатора, че съдът не е обсъдил възражения за лихви и погасени по давност задължения за ЗЗО, то също е неоснователно. Видно от съдържанието на първоинстанционната жалба и допълнително подадената "жалба-поправена" от 21.10.2016 г., Б. е изложил доводи само досежно неспазване на проведената процедура за връчване в ревизионното производство, но не и такива свързани с правото му на давност. Въпреки това в оспореното решение административният акт е проверен на всички основания по чл. 146 от АПК, като жалбата му е приета за частично основателна. Съгласно чл. 33 от ЗЗО задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са всички български граждани, какъвто е и И. Б.. Същият не попада в хипотезите на чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗО за здравно осигуряване, поради което е следвало да внесе здравноосигурителни вноски при условията на чл. 40, ал. 5 от закона. В изпълнение на тази норма (в приложимата редакция), лицата внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход на самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване - до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация, като окончателните осигурителни вноски се внасят в срока за нейното подаване. Съгласно чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО тези лица следва да подават декларация в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца на възникване на това обстоятелство, по ред, определен с наредба на министъра на финансите, в която посочват, че ще се осигуряват по реда на т. 1 и избрания осигурителен доход. Безспорно е по делото, че Б. не е подавал декларация обр. 7 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за периода 2008 г. - 2013 г. Правилно първоинстанционния съд е изложил, че погасени по давност са само задълженията до 30.11.2009 г., тъй като заповедта за възлагане на ревизията е издадена на 16.12.2014 г. В относимата за казуса редакция на чл. 40, ал. 5, т. 2 от ЗЗО (ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 2.06.2009 г.) подаване на декларация за м. декември 2009 г. възниква най-късно до 10-о число на месеца, следващ този, за който се отнасят, т. е. задължението на лицето да подаде декларация обр. 7 е станало изискуемо най-късно на 10.01.2010 г. и от тази дата започва да тече 5 годишната погасителна давност за публични вземания, каквито са и здравноосигурителните вноски. Ревизионното производство е започнало на 16.12.2014 г. и към тази дата не са изтекли 5 години, за да има право Б. да възрази за настъпила давност. Видно от ревизионния доклад дължимите вноски са изчислени правилно, като установената сума за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. е половината от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със ЗБДОО за съответната година. Съдът е изчислил припадащата се част на задължението за ЗОВ за м. декември 2009 г., както и дължимата лихва върху съответната сума до датата на издаване на РА, съобразно портала за електронни услуги калкулатор за лихва на сайта на НАП. С оглед горното, настоящият състав намира, че не са допуснати и нарушение на материалния закон в отхвърлителната част на решението на Административен съд - С.-град, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила в обжалваната част. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,