Решение № 6327 от 13.6.2023 г. на ВАС, I о.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Каена парк ЕООД гр. София чрез процесуалния си представител адв. В. Сергиев срещу решение 3018/04.05.2022 г., постановено по адм. дело 11711/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА Р 22221020006357 091 001/28.06.2021 г., поправен с РАПРА П 22221021117265 003 001/07.07.2021 г., потвърден с решение 1454/17.09.2021 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу посочения ревизионен акт и поправката на същия за отказано право на данъчен кредит в общ размер на 25 950 лв. и лихви 5 367,24 лв. и установен допълнителен корпоративен данък в общ размер от 24 339,52 лв. и лихви 4 355,58 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изводите, направени от приходните органи и съдът са неправилни, тъй като сама по себе си липсата на материална и кадрова обезпеченост на преките доставчици не може да ограничи правото на получателя по доставки на стоки и услуги да приспадне данъчен кредит за платени от него стоки и услуги, ползвани за икономическата му дейност. В тази връзка се твърди, че следва да се вземе предвид трайната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) и на Върховния административен съд (ВАС), възприета и от първоинстанционния съд, че данъчната администрация не може да изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да проверява предварително дали издателят на фактурата разполага със стоките, дали е в състояние да ги достави и дали е изпълнил задълженията си за деклариране и внасяне на ДДС, за да се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или измама. Касационният жалбоподател се оплаква, че от събраните доказателства още в процеса на самото контролно производство е доказана реалността на доставките, а съдът бил направил необосновани изводи и несъобразени с доказателствата. Иска се отмяна на обжалваното решение и да бъде отменен ревизионният акт за допълнително установени задължения за ДДС и за корпоративен данък и начислените лихви. Претендира се присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Представен е списък за разноските по чл. 80 ГПК. В съдебно заседание адв. В. Сергиев поддържа касационната касационната жалба. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика гр. София при ЦУ на НАП чрез юриск. В. Минкова, я оспорва, като счита решението за правилно, да се остави в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 449 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно, да се остави в сила. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Каена парк ЕООД срещу посочения ревизионен акт, поправен с ревизионен акт за поправка за установени задължения за ДДС, вследствие на отказано право на данъчен кредит и за допълнителни задължения за корпоративен данък за данъчни периоди на 2018 г. и 2019 г., първоинстанционният съд е приел, че по отношение на доставчика Фронт Груп ЕООД за гаранционно и извънгаранционно обслужване на фотоволтаичните централи на ревизираното дружество не е доказана реалността на доставките, като не е установено кое е лицето което е извършило услугите. Според съда фактът, че едно от лицата , посочени като извършващи услугата е работило по същото време на трудов договор при други работодатели с друга квалификация, а второто лице е заявило, че не е сключвало граждански договор с Фронт Груп ЕООД. Относно доставките на рекламни стоки от Директ Маркетинг България ЕООД торбички, химикалки и календари според съда е установено, че неговият доставчик Уеб Принт ЕООД не е в състояние да докаже изработването или закупуването на процесните рекламни материали. При неизпълнение на договора съдът е направил извод, че липсват доказателства, че доставчикът разполага с количествата и видовете стоки, нито има доказателства за индивидуализация на стоките, за тяхното предаване, място на изпълнение складови бази и транспорт. В частта по ЗКПО съдът е приел, че с оглед констатациите по ЗДДС за липса на реални доставки на стоки и услуги и във връзка с отказаното право на данъчен кредит, е налице несъответствие между документалната обоснованост на разходите по фактурите и действителните стопански операции. Съдът е възприел констатациите на приходните органи за наличие на основание по чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО. Обжалваното решение е правилно постановено. Правото на данъчен кредит е обусловено от реалността на доставките на стоки по смисъла на чл. 6, ал.1 ЗДДС чрез доказано прехвърлено право на собственост или на разпореждане с предмета на доставката и за изпълнение и предаване на резултата на фактурираната доставка на услуга съгласно чл. 9, ал.1 ЗДДС. По доставките от Фронт Груп ЕООД правилно и приходните органи, а впоследствие и съда е прието, че не е доказана реалността на доставките по гаранционното и извънгаранционното обслужване на фотоволтаичните централи на касационния жалбоподател. Наличието на договор за процесните доставки означава, че страните по него са договорили съответните доставки, но този договор не представлява доказателства за изпълнението му. Фактурите също не установяват реалността на доставките на услуги, а само, че те са договорени В ревизионния доклад е посочено, че са представяни ежемесечни отчети на извършени поддържащи дейности на обектите ФЕЦ Радиево, ФЕЦ Траяново и ФЕЦ Чирпан и същите се намират в папка 3 от приложенията към делото. В тези отчети по - скоро са посочени какви услуги по поддръжка следва да бъдат извършени, но не и, че такива са извършени. Същите са едностранно подписани от "Фронт Груп" ЕООД и не отразяват предаване на ревизираното дружество на резултата от евентуалното изпълнение на договорените доставки на услуги по смисъла на чл. 9, ал.1 ЗДДС. Наличието на счетоводни документи не установяват реалното изпълнение на процесните доставки предвид, че посоченото в договора с Фронт Груп ЕООД гаранционно и извънгаранционно обслужване на фотоволтаичните централи изисква специфични познания и умения за извършването им, което не е установено по делото. Писмените обяснения на Ю. Тачев и А. Попов също не доказват реалността на доставките. По доставките на рекламни материали от Директ Маркетинг България ЕООД за торбички, химикалки и календари, правилно в обжалваното решение е прието, че не е доказана реалността на тези доставки. Представените приемателно - предавателни протоколи не съдържат достатъчно информация за поръчаните, респ. произведените или закупени рекламни стоки. Не е налице в приемателно предавателните протоколи индивидуализиране на рекламните материали, поради което обосновани са изводите на съда, че няма категорични доказателства, че доставчикът е разполагал с тях, за да може да ги предаде на касационния жалбоподател. Не се доказва реалността на доставките на рекламните материали и предвид липсата на техническо задание за изработването им. В поръчката - спесификация също липсва конкретизация посочените рекламни материали как да се брандират и от какъв вид да бъдат. Посочването на начина на плащане и сроковете за доставките, не индивидуализира по никакъв начин рекламните материали, а само е отразено календари, торбички и химикалки, което не е достатъчно. Такава индивидуализация липсва и в протоколите за приемане и предаване, като те преповтарят фактурите, издадени от "Директ Маркетинг България" ЕООД, поради което обосновано с доказателствата и при спазване изискванията на материалния данъчен закон пъвоинстанционният съд е постановил съдебния си акт. В частта по ЗКПО решението е правилно постановено, тъй като предвид установеното в частта за ДДС, то и за определения с ревизионния акт корпоративен данък правилно решаващият съд се е позовал на установената липса на реални доставки по ЗДДС и е направил извод, че законосъобразно приходните органи не са признали разходите по процесните доставки предвид, че те не са документално обосновани - чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2, т. 4 и чл. 10, ал.1 ЗКПО. В касационната жалба не са изложени конкретни оплаквания, а само, че са налице много доказателства, които опровергават констатациите на приходните органи, но при извършената касационна проверка не се установиха такива нарушения от първостепенния съд. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че касационната жалба е неоснователна и недоказана, а обжалваното решение като правилно постановено, следва да бъде оставено но в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Предвид изхода на делото на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 449 лв. за настоящата инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение