Решение № 13019 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 757/2013 г.

Решение № 13019 от 9.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 757/2013 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Христо Митков Данков от гр. Мездра срещу заповед № К-12531/13.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи. В жалбата са развити доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалноправни разпоредби - отменителни основания по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество. С оспорената заповед № К-12531/13.11.2012 г. на министъра на вътрешните работи на Христо Митков Данков е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в това, че на 1.08.2012 г. около 17.30 часа в град Мездра, област Враца, при управление на собствения си лек автомобил, е предизвикал пътно-транспортно произшествие, като при маневра на заден ход е изкривил метална тръба на пътен знак, напуснал е местопроизшествието и при извършена впоследствие проверка от контролните органи не е представил валиден документ за застраховка "гражданска отговорност", както и е отказъл да бъде изпробван за употреба на алкохол и да даде кръвна проба. Поведението на жалбоподателя е квалифицирано, съобразно разпоредбите на закона и правилника за неговото приложение, в хипотезата на чл. 224, ал. 2, т. 1 и т. 4, чл. 227, ал. 1, т. 7 и т. 10 от ППЗМВР. В мотивите на заповедта е посочено, че с действията си Данков е нарушил разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от ЗМВР и етичните правила, визирани в т. т. 4, 7, 8 и т. 17, б. "а" и "в" от Етичния кодекс за поведение на служителите от МВР. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № К-9097/13.08.2012 г. на министъра на вътрешните работи. На 16.10.2012 г. е изготвена обобщена справка за извършена проверка от назначена комисия, която е дала становище на жалбоподателя да бъде наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Същият е запознат със справката на 18.10.2012 г. Данков е възразил писмено срещу справката, като е депозирал възражение. Същият е дал писмени обяснения от 31.08.2012 г., както е изслушан от дисциплинарнонаказващия орган на същата дата. Изготвено е становище от 18.10.2012 г. от комисията, извършила служебната проверка до министъра на вътрешните работи за налагане дисциплинарно наказание "уволнение" на жалбоподателя и прекратяване на служебното му правоотношение. Материалите по преписката и становището на комисията са получени в Министерството на вътрешните работи на 22.10.2012 г. - видно от рег. № У-64489 на отдел "Човешки ресурси". Дисциплинарнонаказващият орган е запознат с нея на 23.10.2012 г. На 13.11.2012 г. е издадена и оспорената заповед. В хода на съдебното производство е разпитан свидетелят Светослав Зарчев Спасов, служител в РУ "Транспортна полиция" град Мездра, който е изпълнявал длъжността "началник на група "Опазване на обществения ред" към сектор "Охранителна полиция". Свидетелят установява, че на 1.08.2012 г. около 18.00 часа е получил обаждане от оперативния дежурен на управлението за настъпило ПТП от колегата му Данков. Около 18.40 часа свидетелят е посетил мястото на ПТП, като от контролните органи е получил информация, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с техническо средство, както и че е заявил, че автомобилът е управляван от съпругата му. Нито съпругата на Христо Данков, нито автомобилът не са били на мястото на произшествието. Там е бил само жалбоподателят. Според свидетеля, във връзка с ПТП е била сформирана комисия от двама членове - началника на РУ "Транспортна полиция" и началника на сектор "Превенция на общата престъпност", а на него е разпоредено устно от началника на управлението да снеме сведения по случая от свидетелите. Когато свидетелят е посетил мястото на ПТП, там са били дежурната група от РУП - Мездра - Христо Данков и полицейски инспектор Тихомир Иванов. Свидетелят Спасов е снел показания от трима свидетели - Хари, Димитър и лицето, което е подало информацията на тел. 112 за станалото ПТП, като пояснява, че и тримата са цивилни, а единият от тях - Димитър, работи като пазач в една стаичка на кръговото кръстовище - има две бариери, които се управляват от него. Това са хората, които са присъствали на ПТП. При така събраните доказателства, следва да бъдат обосновани следните правни изводи: Заповедта е издадена от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 228, т. 1 от ЗМВР, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, визирани в чл. 229 от ЗМВР и Глава шеста от ППЗМВР. Същата е издадена при спазване на сроковете за налагане на дисциплинарно наказание по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. В конкретния случай е спазен преклузивният двумесечен срок от откриване на нарушението, което следва да се счита за открито към момента на запознаване на дисциплинарнонаказващия орган с всички събрани доказателства към административната преписка, установяващи извършеното нарушение, неговия автор, обстоятелствата, при които е извършено и формата на вината на държавния служител. Това е станало на 22.10.2012 г., когато преписката е изпратена до министъра на вътрешните работи, а заповедта е издадена на 13.11.2012 г., поради което следва да се приеме, че срокът от откриване на нарушението е спазен. Заповедта съответства и на приложимите материалноправни норми, посочени като правно основание за издаването й. Административният орган е събрал и обсъдил всички относими към спора доказателства и обосновано въз основа на тях е приел за установени посочените в заповедта обстоятелства, които предполагат носене на дисциплинарна отговорност. Обосновани са и мотивите на заповедта, наличието на фактическите и правни основания за издаването й, както и съобразяването от страна на наказващия орган при определяне вида и размера на дисциплинарното наказание с тежестта на нарушението, като съответстващото на дисциплинарното нарушение. В случая установеното по делото нарушение не се опровергава и пред настоящата инстанция, а това обосновава извод за законосъобразност на административния акт. Доказани са извършените нарушения както на нормата на чл. 55, ал. 4 от ЗМВР, съгласно която разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение. Не се спори, че жалбоподателят е отказал да изпълни даденото му разпореждане от контролните органи да бъде изпробван за употреба на алкохол, както и да даде кръвна проба. Налице са и доказателства в административната преписка, установяващи посочените в заповедта за уволнение нарушения на етичните правила, визирани в точки 4, 7, 8 и 17, б. "а" и "б" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Доводите, които се правят от пълномощника на жалбоподателя, в насока, че жалбоподателят не е управлявал моторното превозно средство, с което е осъществено ПТП, а водач е била неговата съпруга, не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Видно от обясненията на свидетелите, очевидци на самото ПТП - Димитър Димитров /стр. 51/, Хари Дойнов /стр. 54/ и инсп. Стефанов /стр. 53/, твърдят, че в автомобила е бил жалбоподателят и друг мъж, но никой от тях не е видял жена да управлява автомобила, нито да се намира в близост до мястото. Дадените показания на св. Спасов в съдебно заседание също не установяват обстоятелството, че съпругата на жалбоподателя е управлявала лекия автомобил, тъй като този свидетел е дошъл по-късно на мястото на ПТП и показанията му не са непосредствени, а почиват на разпити на посочените по-горе свидетели - очевидци на случая. Поради това не са оспорени събраните доказателства по преписката относно факта, че автомобилът е управляван от жалбоподателя. Неоснователно е и оплакването, че издаденото наказателно постановление е отменено от съда, поради което с това се опровергават констатациите в заповедта досежно нарушаване на разпоредбата на чл. 55, ал. 4 от ЗМВР. По делото не са представени доказателства, установяващи наличие на влязло в сила съдебно решение на компетентния съд за отмяна на издаденото наказателното постановление по ЗДвП, а от друга страна административнонаказателната отговорност е различна от дисциплинарната отговорност по ЗМВР. Като служител на МВР, жалбоподателят освен че е длъжен да спазва правилата на ЗДвП, има и задължение да спазва разпорежданията на контролните органи, независимо дали е в рамките на работното му време или по време на почивка. С оглед на това едно нарушение може да доведе до ангажиране на различни видове отговорност. Този извод следва от разпоредбата на чл. 224, ал. 3 от ЗМВР, която допуска носене на дисциплинарна отговорност от държавните служители на МВР, независимо че деянията им могат да са основание и за търсене на друг вид отговорност. Предвид на изложеното, оспорената заповед не страда от пороците по чл. 146 от АПК и е законосъобразна, с оглед на което жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на разноски, жалбоподателят следва да бъде осъден да му заплати 150 лева юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,