Решение № 1495 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 990/2020 г.

Решение № 1495 от 4.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 990/2020 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от "Лидер Инвестмънт-2016" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, чрез пълномощника си адв. Георгиев, против решение № 2493/2.12.2019 г. по адм. д. № 860/2019 г. на Административен съд – Пловдив. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда за липса на кумулативните предпоставки на иска по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). По подробно изложени в жалбата доводи моли обжалваното решението да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора. Претендира заплащане на разноски и адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Агенция по вписванията в представен по делото отговор на касационната жалба, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Георгиева изразява становище за нейната неоснователност. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по искова молба на "Лидер Инвестмънт-2016" ООД срещу Агенция по вписванията, като се претендират обективно съединени искове, както следва: главен иск за сума в размер на 1 124 648 лева, представляващи левовата равностойност по фиксинга на БНБ на 575 023, 45 евро - обезщетение за вреди, произтичащи от издадените от ответника неточни/грешни удостоверения за тежести с изх. № 21401/2017 г. и изх. № 21402/2017 г. на Служба по вписванията - София и двете издадени на 25.05.2017 г., представляващи платената цена по договор за покупко-продажба на недвижими имоти от 19.05.2017 г., сключен с Нотариален акт № 56, том III, рег. № 3553, дело № 271/2017 г. на нотариус Христина Влахова, вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 628, с район на действие района на Софийския районен съд, вписан в Служба по вписванията - гр. София с вх. peг. № 30227, акт № 148, том LXVI, дело № 21266/2017 г., съответна на спорните реални части от недвижимите имоти, ведно със законната лихва върху тази сума от 31.05.2017 г. до окончателното плащане. При условия на евентуалност, ако съдът приеме, че горната претенция е неоснователна, ищецът претендира да се осъди ответника - Агенция по вписванията, да му заплати сума в размер на 146 687, 25 лева, представляващи левовата равностойност по фиксинга на БНБ на 75 000 евро - обезщетение за вреди, произтичащи от издадените от него неточни/ грешни удостоверения за тежести с изх. № 21401/2017 г. и изх. № 21402/2017 г. на Служба по вписванията София, и двете издадени на 25.05.2017 г., представляващи първото плащане по нотариален акт за спогодба - за право на собственост върху недвижим имот № 180, том V, peг. № 10333, дело № 855 от 2018 г. на нотариус Ивайло Николов – peг. № 040 на Нотариалната камара, вписан в Службата по вписванията с вх. рeг. № 47890 от 20.02.2018 г., акт № 140, том VIII, дело № 34273, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.07.2018 г. до окончателното заплащане. С обжалваното решение Административен съд – София-град е отхвърлил изцяло исковата молба на "Лидер Инвестмънт-2016" ООД като неоснователна и недоказана. Административният съд приел, че поради непокриването на площта и характеристичните и идентификационни белези на имотите /според Нотариален акт № 56, том III, рег. № 3553, дело № 271/2017 г. на нотариус Христина Влахова и отразеното в Съдебното решение, вписано/отбелязано под № 236/2015 г., том 31, вх. peг. № 36505 от 23.06.2015 г., канцеларско дело № 1115/23.06.2015 г., дв. вх. рeг. 35817/23.06.2015 г. на Служба по вписванията София/ се е стигнало до създаване на различни имотни партиди за едни и същи имоти, поради което не е могло да се издаде удостоверение за всички вписвания по имотите. След подробен анализ на приложимите разпоредби на Закона за кадастъра и имотния регистър и Правилника за вписванията, административният съд направил извод, че не е налице първата кумулативна предпоставка за реализиране на отговорността на Агенция по вписванията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно наличие на незаконосъобразни действия на ответниците или техни длъжностни лица, при осъществяване на административна дейност. Приел е по-нататък в мотивите си, че в случая не следва да се дължи обезщетение, тъй като вредите не са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт и/или действие, а са резултат на пасивното поведение на увредения, който въпреки възможността за това, не е направил всичко необходимо, за да отстрани настъпването на тези вреди или за да ги намали. Счел е, че предвид именно бездействието на ищеца да положи необходимата грижа за защита на своите законни права срещу продавача е налице съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Обосновал се е, че въпреки, че ищеца е имал възможност да иска възстановяване на продажната цена заедно с неустойка от продавача от данните по делото не се установява да се е възползвал от посочените законови възможности и да е предприел подобни действия. Изложил е аргументи в тази насока, че видно от приложените като доказателства по делото копия на Нотариален акт - констативен по обстоятелствена проверка, вписан в Служба по вписванията – град София с вх. рег. № 41068/6.07.2016 г., том 95, акт № 170 от 2016 г., дв. вх. рег. 40620/6.07.2016 г.; Нотариален акт за поправка на горепосочения констативен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – град София с вх. рег. № 58632/26.09.2016 г., том 137, акт № 5 от 2016 г., дв. вх. рег. 58078/26.09.2016 г.; и Възбрана върху поземлен имот с идентификатор 68134.1007.765, вписана в Служба по вписванията – град София с вх. рег. № 43887/2.09.2014 г., том 17, акт № 113 от 2014 г., дв. вх. рег. 43717/2.09.2014 г., дружеството-купувач преди закупуването на имотите е било наясно с правата на трети лица противопоставими на правото му на собственост. Направил е и извод, че посоченото в НА № 56 от 19.05.2017 г. /л. 161 в кориците на делото/, че "Фарт 23" ООД /праводател/ оспорва посочените в горния абзац документи, счита че същите подлежат на отмяна и изводите на нотариуса са неоснователни, не лишава третите лица от насрещни им права. Приел е за безспорно установено по делото, че Р. Златанов по силата на Нотариален акт - констативен по обстоятелствена проверка, вписан в Служба по вписванията – град София с вх. рег. № 41068/6.07.2016 г., том 95, акт № 170 от 2016 г. е признат за собственик на реални части от двата имота придобити от ищцовото дружеството, като същият е включен и като трета страна в Нотариален акт за спогодба за право на собственост върху недвижим имот /л. 221 и сл. /, за чието изготвяне е съдействала адвокатската кантора на разпитания като свидетел адв. А. Георгиев /съдебно заседание на 13.05.2019 г. /л. 257/. В заключение е привел, че след като при посочените обстоятелства, в един и същ ден на придобиването им от дружеството-праводател, дружеството-ищец закупува за сумата от 808 000, 00 EUR имотите придобити от "ФАРТ 23" ООД за сумата от 99 500 лева, грижата на добрия търговец е изисквала по внимателен и предварителен анализ на вещните права противопоставими на правата на собственост. Съдът се е позовал на т. 6 от ТР № 7/2012 от 25.04.2013 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГТК на ВКС, проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл. 32а, ал. 1 ПВ относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията на закона, се ограничава само до преценката, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание, но не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. По тези съображения е приел, че съдията по вписванията не дължи проверка относно правата на прехвърлителя при договори за прехвърляне на вещни права върху недвижими имоти, поради което е отхвърлил исковата претенция по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователна. Решението е правилно, макар и не по изложените от съда мотиви. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. Цитираната разпоредба определя ЗОДОВ като общ субсидиарен източник в случай, че липсва друг ред за обезщетяване. В случая такъв друг ред, за обезщетение на претърпените имуществени вреди, посочен в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от ЗОДОВ е налице, тъй като касационният жалбоподател разполага с правото предвидено в нормата на чл. 190, ал. 1 и ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно цитираната норма ако само част от продадената вещ принадлежи на трето лице, или вещта е обременена с права на трето лице, купувачът може да поиска разваляне на продажбата по съдебен ред и обезщетение по реда на предходния член, (чл. 189, ал. 1 от ЗЗД) когато според обстоятелствата трябва да се приеме, че той не би сключил договора, ако знаеше за това. Доказателствата по делото установяват, в точка 2 /две арабско/ от Нотариален акт № 56, том III, рег. № 3553, дело № 271/2017 г. на нотариус Влахова, продавачът "Фарт 23" ООД е заявил, че по отношение на имотите не са налице вещни, облигационни или други права на трети лица, противопоставими на правата на купувача и ведно с това е направил изявление за знание, че в правния мир съществуват: 1. /Нотариален акт - констативен по обстоятелствена проверка, вписан в Служба по вписванията – град София с вх. рег. № 41068/6.07.2016 г., том 95, акт № 170 от 2016 г., дв. вх. рег. 40620/6.07.2016 г.; 2. /Нотариален акт за поправка на горепосочения констативен нотариален акт, вписан в Служба по вписванията – град София с вх. рег. № 58632/26.09.2016 г., том 137, акт № 5 от 2016 г., дв. вх. рег. 58078/26.09.2016 г.; и 3. /Възбрана върху поземлен имот с идентификатор 68134.1007.765, вписана в Служба по вписванията – град София с вх. рег. № 43887/2.09.2014 г., том 17, акт № 113 от 2014 г., дв. вх. рег. 43717/2.09.2014 г. Настоящият съдебен състав на ВАС счита, че правилен в тази връзка е направения от административния съд извод, че при полагането на дължимата грижа, касаторът е могъл да предприеме необходимото и да защити правото си на собственост, като със своето бездействие срещу продавача е допринесъл за причиняване на вредоносния резултат. На следващо, но не на последно място, следва да се посочи, че такъв друг ред за обезщетяване на причинените на дружеството имуществени вреди безспорно е налице в точка 3 /три арабско/ от цитирания по-горе нотариален акт, където е посочено, че продавачът "Фарт 23" ООД се задължава да върне на купувача-касатор в настоящото производство "Лидер Инвестмънт-2016" ООД продажната цена, както и да му заплати неустойка в размер на 200 000 евро, както и да заплати всички разноски и пълната стойност на направените подобрения. Ето защо исковата претенция на дружеството за имуществени вреди не следва да бъде реализирана в исково производство за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и чл. 203, ал. 1 АПК. Като е приел, че по делото не са доказани всички елементи на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и не може да се реализира отговорността на държавата по този ред, административният съд е постановил едно правилно решение, което следва да се потвърди. По изложените съображения настоящият касационен състав на Върховния административен съд счита, че решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната страна по делото на основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение