Решение № 6776 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3072/2012 г.
ВАСIV отделение14.05.2012 г.докладчик Татяна Хинова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5973 от 23.12.2011 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 36-ти състав по адм. д. № 366/2011 г. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6776 от 14.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3072/2012 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" срещу решение № 5973 от 23.12.2011 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 36-ти състав по адм. д. № 366/2011 г. С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба "Агромоделинвест" ООД излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъда потвърдено. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № 01-РД/2505 от 16.08.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която е отказано да бъде финансирано заявление за подпомагане по мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства", ид. № 0612103435, подадено от "Агромоделинвест" ООД. Съдът е отменил като незаконосъобразен оспорения административен акт. За да стигне до този извод, съдът е приел, че не е спазено изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - акта не съдържа фактически основания за издаването. На следващо място съдът е приел, че при постановяване на оспорената заповед е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е основание за отмяна на оспорената заповед. Съдът е приел, че административния орган не е изпълнил задължението си по чл. 34, ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., а именно да извърши класиране на подадените заявления. Съдът е приел, че формалната констатация за липса на бюджет не освобождава административния орган от законовото му задължение да разгледа и класира подадените заявления за обявения четвърти прием, като този извод е обоснован и с факта, че липсва решение за спиране на приема на заявления за подпомагане в хипотезата на чл. 29, ал. 3 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. С оглед на тези доводи съдът е приел, че оспорената заповед е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което я е отменил като незаконосъобразна. Съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да обосновават наличие на релевираните касационни отменителни основания. По делото няма спор във връзка с установените правнорелевантни факти. Жалбоподателят "Агромоделинвест" ОД е подал заявление ид. № 06/121/03435 от 29.09.2009 г. за подпомагане по мярка 121 - "Модернизация на земеделските стопанства", като искането е подадено в четвъртия прием на заявления, който е с определен краен срок до 30.09.2009 г. Няма спор относно факта, че към заявлението са приложени изискуемите придружаващи документи, направена е предварителна проверка за допустимост на кандидата и други проверки по заявлението не са извършвани. По делото е изслушана съдебно -счетоводна експертиза, според която към датата на подаване на заявлението и към момента на постановяване на оспорения отказ не е бил наличен бюджет по мярка 121, извън гарантирания фонд, като назначеният експерт е установил, че за периода от началото на програмата до 16.08.2010 г. за финансиране на заявленията извън гарантирания бюджет, същият е надвишен с 33 918 195 лв., които са по одобрени, но незаплатени проекти. При тези точно установени и относими към спора факти и обстоятелства, първоинстанционният съд е извел обосновани правни изводи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно е установено по делото, че оспорената заповед е немотивирана, защото съдържа само посочване на правно основание - чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Модернизиране на земеделските стопанства" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. Издателят на индивидуалния административен акт само е възпроизвел посочения текст - отказ поради недостатъчен бюджет, което обаче не е фактическото основание, защото не съдържа никакви конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на конкретното заявление - кога е установена липсата на бюджет, за кой точно бюджет става въпрос - за гарантиран или за негарантиран бюджет и има ли възможности за прехвърляне на средства от гарантирания бюджет, по който има значителен остатък, към негарантирания бюджет, както и за предоставяне на средства от друг прием по същата мярка или от друга мярка. В обжалваната заповед не е отразено нито едно от визираните правнорелевантни обстоятелства, като не е цитиран и няма препращане към друг акт на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или на негов помощен орган, в който евентуално да се сдържат някакви фактически основания. С оглед на това първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че в случая оспорената заповед е немотивирана, с което е допуснато нарушение на изискванията на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от АПК. Настоящият състав споделя правните изводи на решаващия съд, че оспорената заповед е постановена в противоречие и в отклонение от нормата на чл. 29, ал. 3 във връзка с ал. 1 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г., която разпоредба предвижда, че изпълнителният директор следва да издаде решение за спиране на приема на заявления и съобщението за това следва да се публикува най - малко 15 календарни дни преди спирането на приема. В конкретната хипотеза това задължение не е изпълнено, въпреки, че негарантираният бюджет е бил изцяло изчерпан още в третия прием на заявления за подпомагане, тоест още при отварянето на четвъртия прозорец не е имало никакви финансови средства за разпределение по мярка 121, който факт е изисквал издаване на решение за спиране на приема и надлежното му оповестяване. Обосновани са правните изводи на решаващият съд, че административния орган не е изпълнил задължението си, регламентирано в чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от приложимата Наредба № 8 от 03.04.2008 г., съобразно които норми при надхвърляне на наличния бюджет по мярката, се извършва класиране на заявленията за подпомагане по критериите за оценка по чл. 31, ал. 2, т. 2 и те се одобряват в низходящ ред. В случая няма спор за това, че класиране на заявленията по мярка 121 не е извършвано, като касаторът се аргументира с обстоятелството, че в случая се касае за пълна липса на бюджет, а не за надхвърляне на наличния бюджет. Настоящият състав не споделя тези доводи, тъй като в основанието, което е цитирано от издателя на заповедта - чл. 33, ал. 1, т. 4 от Наредба № 8 от 03.04.2008 г. не е посочено като правно основание "пълна липса и изцяло изчерпан бюджет", а е вписано "недостатъчен бюджет по мярката". Следователно с разпоредбата на приложимата наредба двете хипотези са приравнени, с оглед на което правните последици при липсата на бюджет и при недостатъчен бюджет следва да са едни и същи, като се има предвид и това, че самият издател на оспорената заповед никъде не се е позовал на пълна липса на бюджет, а на "недостатъчен бюджет по мярката". С оглед на тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е правилно. Като е стигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, решаващият съд е постановил решение, съответстващо на приложимия материален закон, правните изводи са обосновани на събраните по делото доказателства. Не са налице релевираните касационни отменителни основания, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение