Решение № 7216 от 29.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на РИОСВ Хасково срещу решение 366/14.11.2022г., постановено по адм. дело 255/2022г. по описа на Административен съд - Кърджали, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане 1/08.06.2022 г., издаден от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Хасково, с който, по отношение на Община Кирково е установено публично държавно вземане, общо в размер на 338 524, 82 лв. от които: отчисления по чл. 60 от ЗУО за 2021 г. в размер на 10 829, 89 лв. и отчисления по чл. 64 от ЗУО за 2021 г. 327 694, 96 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т.3 от АПК. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба Община Кирково, оспорва касационната жалба в съдебно заседание и иска оставяне в сила на решението. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Решението е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. Решението е валидно, допустимо, но неправилно. Обжалван е Акт за установяване на публично държавно вземане 1/08.06.2022 г., издаден от директора на Регионална инспекция по околната среда и водите-Хасково, с който, по отношение на Община Кирково е установено публично държавно вземане, общо в размер на 338 524, 82 лв. от които: отчисления по чл. 60 от ЗУО за 2021 г. в размер на 10 829, 89 лв. и отчисления по чл. 64 от ЗУО за 2021 г. 327 694, 96 лв. Изведено е заключение, че по отношение на месечните обезпечения и отчисления по чл.60 /2/ т.1 и 2 и чл.64 /1/ ЗУО за 2021 г. /предмет на делото/, съгласно предходната редакция на Пар.60 /ДВ бр.105/20 г., в сила от 11.12.20 г./ същите могат да се разходват по решение на ОбС в рамките на годината /2021 г./ и ако не бъдат разходвани, следва да се внесат по сметката на съответното РИОСВ до 31.12.21 г. Изводът на първоинстанционния съд е неправилен. Във връзка с цитираните промени в § 8 от Закона за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане, които внасят изменения в § 60 от ПРЗ на ЗИД на ДОПК, изменената ал. 2, изр. първо следва да се тълкува и прилага при отчитане на системната връзка с чл. 60, ал. 6 и чл. 64, ал. 8 от ЗУО, определящи правните последици от непревеждане на отчисленията в срок. Законодателят по никакъв начин не регламентира възможност месечните обезпечения и отчисления за 2021 г. да остават по сметка на общината, която ги е събрала. В противен случай се обезсмисля създаването на ново изречение второ: Регионалната инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл. 60, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 64, ал. 1 от Закона за управление на отпадъците, за които има решение на общинския съвет по ал. 1, в срок до 30 април 2022 г.. За да се осъществи това възстановяване на средства, следва тези средства да са били внесени по банковата сметка за чужди средства на РИОСВ-Хасково, Тълкувайки замяната на думите 31 декември 2021г. с 31 декември на съответната година, когато не е прието решение на общинския съвет по ал. 1 за съответната година се стига до категоричен извод, че решението на общинския съвет трябва да бъде прието преди изтичането на съответната година, която касае. В противен случай община Кирково би могла да постави РИОСВ-Хасково в обективна невъзможност да изпълни задължението си по § 60, ал. 2, изр. 2 от ПРЗ на ЗИД на ДОПК. Предвид изменената разпоредба и допълненото изречение второ, за да бъде възможно РИОСВ да изпълни задължението си за възстановяване на средства в срок до 30 април 2022г., то неминуемо решението на общинския съвет за разходването на възстановените средства трябва да е прието до 31.12.2021г. Не може да се приеме, че законодателят не поставя срок за взимане на решение от страна на общинския съвет. Разпоредбата на § 60 от ПРЗ на ЗИД на ДОПК следва да се тълкува в смисъл, че 30 април 2022г. е крайна дата, до която РИОСВ е длъжна да изпълни задължението си за възстановяване на средства по банкова сметка за чужди средства, когато има решение на общинските съвети до 31.12.2021 г. Цитираните промени не освобождават община Кирково от задължението й за внасяне на дължимите отчисления и обезпечения за 2021г. Законодателят изрично е определил датата, до която последните да се преведат при липса на прието решение на общинския съвет за разходването им. Това означава, че не може да бъде прието законосъобразно решение на общински съвет през 2022г. за изразходване на средства от отчисления за 2021 г. В оспорения АУПДВ са описани всички писмени доказателства, ползвани от административния орган при определяне на размера на процесиите задължения - декларираните от община Кирково количества депонирани отпадъци за 2021 г. - по месеци, в справки до РИОСВ - Хасково, както и извлеченията от банковата сметка за чужди средства на РИОСВ - Хасково. От тук следва изводът, че оспореният индивидуален административен акт е издаден oт компетентен орган при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК относно формата и съдържанието на административния акт и при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно - производствените правила. С оглед изхода на спора искането за присъждане на разноски за двете инстанции на касационния жалбоподател е основателно. Юрисконсултското възнаграждение, при приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ, е в размер на 100 лева за всяка инстанция. В полза на касатора следва да се присъди сумата от 1 900 лв. разноски за двете инстанции (в това число юрисконсултско възнаграждение 200 лв. за двете инстанции и държавна такса за касационното обжалване в размер на 1 700 лв.). По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,