Решение № 15760 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8810/2013 г.
ВАСVII отделение28.11.2013 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 134 от 20.03.2013 г. по адм. дело № 52/2013 г. по описа на Административен съд - Плевен. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 15760 от 28.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8810/2013 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Космо България Мобайл" ("КБМ") ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж. к. "Младост" 4, Бизнес парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор Захариас Коцибос, срещу решение № 134/20.03.2013 г., постановено по адм. дело № 52/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Плевен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Задължителни предписания, дадени с протокол № К-45379/18.09.2012 г. на главен инспектор в Комисия за защита на потребителите, Регионална дирекция - Русе, звено Плевен. По доводи за материална незаконосъобразност на правните изводи и допуснато от първоинстанционния съд съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в немотивираност на съдебния акт, се претендира неговата отмяна. Ответната страна - Комисия за защита на потребителите (КЗП/Комисията), Регионална дирекция (РД) - Русе, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, седмо отделение, счита касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По съществото на спора, съдът съобрази: Безспорно е установено между страните, че на 17.01.2011 г. Иванчо Николов Николов от гр. Плевен е сключил договор с "КБМ" ЕАД за мобилни услуги по абонаментна програма на оператора за срок от 24 месеца. С жалби от м. април, май, юни и юли 2012 г. потребителят е сигнализирал многократно оператора за липса на обхват, респ. невъзможност да бъде ползвана услугата на посочения в договора адрес - гр. Плевен, ж. к. "Дружба", бл. 334. С последната своя жалба е изразил желание да прекрати договора. На 20.08.2012 г. Иванчо Николов е сигнализирал писмено КЗП за невъзможността да използва гарантираните му според договора услуги. С протокол от 10.09.2012 г. Комисията извършва проверка на документи в магазин на "КБМ" ЕАД и в частност документите, удостоверяващи качеството на сигнала и покритието на мобилната мрежа, както и извършваните дейности от страна на "КБМ" ЕАД за отстраняване на неизправността. На 18.09.2012 г. с Протокол за проверка на документи № К-45379, на "КБМ" ЕАД е издадено Задължително предписание към търговеца - да приведе услугата в съответствие с договора за продажба - качествено покритие и възможност за ползването й в гр. Плевен, а при невъзможност за доставка на услугата - да се прекрати договора без неустойка за потребителя. Указано е да се представи на 28.09.2012 г. в КЗП, РД Русе акт за удовлетворяване на рекламация или документ за прекратяване на договора. Това са и Задължителните предписания, обект на първоинстанционния съдебен контрол, в рамките на който АС - Плевен е приел, че същите са издадени от компетентен орган, в кръга на пълномощията му. Посочил е, че предписанията съответстват на целта на закона и на неговите материалноправни разпоредби, като конкретно установената фактическа страна на делото се субсумира в хипотезата на чл. 112, ал. 1 ЗЗП, при която несъответствието на потребителската стока с договора и неудовлетворената рекламация на потребителя, дава основание на органа в условията на чл. 193, т. 2 ЗЗП да използва метода на държавна принуда за коригиране поведението на търговеца посредством привеждане стоката/услугата в съответствие със сключения договор за реализацията. В заключение съдът е счел, че не е логично и житейски оправдано потребителят да бъде обвързан да ползва мобилна услуга, която не е достъпна на постоянния му адрес при все, че в самия договор е записан този адрес, а от представените в преписката и по делото карти за покритие е видно, че адресът попада в зона с пълно покритие. Решение е правилно. Излагайки мотивите към акта си, съдът е изследвал и обсъдил изчерпателно всички релевантни за предмета на делото въпроси и е обосновал юридически, формираните на тяхна база правни изводи. Противно на твърденията на "КБМ" ЕАД, издадените от органа предписания, обективирани в Протокол № К-45379/18.09.2012 г. на РД КЗП, представляват мотивиран административен акт с ясно обособена разпоредителна част. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите към самия акт могат да бъдат изложени и отделно от него, а актът е мотивиран, когато същите се съдържат в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. От данните, съдържащи се в административната преписка е видно, че лицето Иванчо Николов е отправял нееднократно рекламации във връзка с невъзможността да ползва предлаганата услуга, както на постоянния си адрес, така и на територията на град Плевен, като в резултат на четирите отправяни рекламации до търговеца, несъответствието на реализираната услуга с договора не е отстранено. При тези данни е несъмнено, че посочените в сигнала обстоятелства са налице - респ. на посочения адрес, както и на части от територията на гр. Плевен, липсва мобилен обхват или същият е непостоянен. На тази база компетентното, съгласно чл. 193, т. 2 ЗЗП, длъжностно лице е констатирало нарушение на закона, а именно - несъответствие на договореното с реално осъщественото, както повелява нормата на чл. 105, ал. 1 и ал. 2 и чл. 113 ЗЗП. Разпоредбата на чл. 115 ЗЗП гарантира възможността на потребителя да реализира правата си спрямо гаранционната отговорност на продавача в двугодишен срок. При това положение твърдението на касатора, че Николов е направил първата си рекламация едва четири месеца след подписването на договора, не може да породи преклузивен ефект спрямо отговорността на търговеца за продажба с недостатъци. Поради това следва да се приеме, че актът е постановен, както при ясно изложени фактически и правни основания за издаването му, така и в съответствие с материалноправните предпоставки за това. Що се касае до липсата на разпоредителна част в така дадените задължителни предписания, то видно от самия Протокол № К-45379/18.09.2012 г. на РД КЗП, същите се изразяват в задължение за търговеца да приведе услугата в съответствие с договореното или да прекрати договора, без да начислява на потребителя неустойки в размер на оставащите месечни вноски до изтичане срока на договора. Това всъщност са и формите на гаранционна отговорност и възможните претенции на засегнатия потребител в хипотезите на чл. 122, чл. 113 и чл. 114 ЗЗП. Наред с това - между страните по договора за мобилна услуга липсва уговорка, налагаща извода, че потребителят се е съгласил да подпише договор при ограничен и непълен обхват на мобилната услуга на определени територии. Същата особеност, представляваща съществена характеристика на услугата, поражда задължение от страна на търговеца - да бъде съобщена изрично на потребителя, за да може последният да направи своя информиран избор, така както повелява разпоредбата на чл. 4 ЗЗП. Едновременно с това, действията на търговеца са в нарушение и на прокламираната в чл. 1, ал. 2, т. 1 ЗЗП цел на закона, изразяваща се в право на информация за услугата, с каквато потребителят не е разполагал предварително. Тези нормативно изискуеми обстоятелства също не се обективират в конкретната дейност на търговеца, което е неправомерно поведение от негова страна. В този контекст е налице нарушение на специалния ЗЗП, изразяващо се в търговска реализация на услуга, несъответстваща на договореното между страните, при която търговецът е укрил съществена за услугата информация, а именно - невъзможността същата да бъде използвана и то на постоянния адрес на потребителя. Нещо повече, и самото представяне на карта на покритието на мобилния оператор, отразяваща пълно покритие на територията на град Плевен при несъмнено установено непълно покритие на територията на града, представлява заблуждаваща нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г и чл. 68 ЗЗП. Тези обстоятелства и съответната им нормативна уредба, дават основание и пораждат задължение на компетентния орган, в хипотезата на чл. 193, т. 2 с. з. да издаде Предписание за отстраняване на несъмнено установените нарушения на закона с цел гарантиране правата на потребителите. При това положение законосъобразността на издадените от органа Задължителни предписания е несъмнена. Като е формирал същия правен резултат, при спазване на съдопроизводствените правила, АС - Плевен е постановил законосъобразен съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,