Решение № 3507 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1915/2015 г.

Решение № 3507 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1915/2015 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Тотка Борисова Войнишка, Гергана Кирилова Войнишка и Емил Кирилов Войнишки, чрез техния пълномощник срещу решение № 8237/29.12.2014 г. по адм. д. № 1553/2014 г. на Административен съд София-град. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Претендират от съда отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответниците по касационната жалба-началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър-София и кметът на район "Витоша" - Столична община не вземат становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба-Областния управител на област София чрез своя процесуален представител счита касационната жалба за неоснователна и претендира разноски в размер на 300 /триста/ лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу отказ за изменение на кадастралната карта и регистър чрез нанасяне на имот, възстановен на жалбоподателите по реда на земеделската реституция. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата с мотива, че актът за непълноти и грешки не е подписан от заинтересованите лица, което е и аргументът на административния орган за постановения отрицателен административен акт. Решението е правилно като съответно на материалния закон. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост, като приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че претендираното изменение в кадастралната карта засяга нанесения в същата имот с идентификатор 68134.1978.302, записан в регистъра на Столична община-район Витоша. Според допълнителното заключение на вещото лице пък се установява, че описаният в АДС № 5730/1969 г. имот включва в площта си имот с идентификатор 68134.1978.302, върху част от който се иска обособяване и нанасяне на имота на жалбоподателите. Актът за непълноти и грешки не е подписан от областния управител и от район Витоша- Столична община. При тези данни изводът на решаващия съд за законосъобразност на постановения отказ е съответен на материалния закон. Претендираното изменение може да бъде осъществено само чрез подписването на акт за непълноти и грешки от заинтересованите лица. Подписаният акт сочи, че не е налице спор за материално право. В случая отразеният в кадастралната карта имот с идентификатор 68134.1978.302 е заснет и записан в кадастралния регистър на Столична община-район Витоша и само при съгласието на това заинтересовано лице може да се осъществи исканото изменение. Актът не е подписан и от областния управител като упражняващ правата на държавата върху държавни имоти, като за засягащия се имот с идентификатор 68134.1978.302 държавата се легитимира като собственик с АДС. Предвид изложеното за административния орган при условията на обвързана компетентност е възникнало задължение за постановяване на акт със съдържание като оспорения - отказ. Изводът на първоинстанционния съд за неговата валидност и законосъобразен е постановен при правилно приложение на материалния закон. При постановяване на обжалвания съдебен акт съдът не е допуснал нарушение на съществени процесуални норми, поради което решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касационната жалба-областният управител на област София следва да се присъдят своевременно претендираните разноски в размер на 300 /триста/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, за които е представен и списък. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,