Решение № 9603 от 12.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, срещу частта от решение 400 от 29.11.2022 г., постановено по административно дело 282/2022 г. от Административен съд - Добрич, с която е отменено негово уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019 г., с изх. 02-080-2600/10931 от 04.08.2021 г., относно част от извършените намаления по жалба на ЕТ"Т. Георгиев - Тара - Д. Георгиева", гр. Добрич и е изпратена преписката за ново произнасяне на административния орган. Касационният жалбоподател в касационната жалба и писмена молба твърди неправилност на решението на първоинстанционния съд - необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска то да бъде отменено, включително и в частта за разноските. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Алтернативно прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Ответникът по касационната жалба - ЕТ"Т. Георгиев - Тара - Д. Георгиева", гр. Добрич, чрез процесуален представител в писмен отговор иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, съдържа изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК относно парцел 36419 - 618 -4 -1 и двадесет и петте парцела, върху които е установено изгаряне на растителни остатъци от царевица, като мотивите се съдържат в представените по делото доклади за извършени проверки на площи по различните схеми и мерки, в отговорите по възраженията на жалбоподателя, както и в становището на заместник - изпълнителния директор на ДФЗ. АС е приел, че от съдържанието на административната преписка става ясно, че се касае за пълно или частично изключване на 30 броя парцели от общо заявените за подпомагане 98 парцела за кампания 2019 година, като 25 от тези парцели са изключени с цялата си площ по съображения, че не отговарят на условията за допустимост по чл.10, ал.2, т.3 от Наредба 2/26.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, тъй като са опожарени, а парцел 36419 - 618 -4 -1 с обща площ от 23,16 ха е изключен частично, тъй като е установено, че 0,20 ха от него попадат извън специализирания слой "площи, допустими за подпомагане". Липсват обаче фактически и правни основания относно постановения отказ за подпомагане за парцели 14862 -54 -10 -1, 57087 - 201 -5-1, 76064 -34 -14 - 1 и 76064 -54 - 7 -1 - съществено нарушение на разпоредбата на чл.59, ал.2,т.4 АПК. По отношение на опожарените площи административният орган е допуснал съществено нарушение на административно - процесуалните норми, като не е проверил основателността на възраженията на жалбоподателя и не е изследвал дали действително земеделският стопанин носи отговорност за изгарянето на площите, което е необходимо предвид разпоредбата на чл.77,пар.2, б."г" от Регламент 1306/2013, което е довело и материалноправна незаконосъобразност при определяне на крайния размер на дължимото финансово подпомагане по СЕПП и ЗДП. Предвид наличието на отменителна и отхвърлителна част съдът е присъдил частично направените разноски по делото на едноличния търговец, като е изложил доводи за неоснователност на възражението за прекомерност на адвокатския хонорар. Решението е правилно като краен резултат в обжалваната част. Настоящият съдебен състав не споделя част от мотивите на първоинстанционния съд - а именно, че относно част от парцелите фактическите и правни основания за постановения отказ за финансиране се съдържат в административната преписка и становището от 18.04.2022 г. на заместник - изпълнителният директор на ДФЗ. В обжалвания административен акт липсва изрично препращане към друг акт, изходящ от заместник - изпълнителния директор на ДФЗ или друг документ в преписката, изходящ от друг орган с посочване на датата, номера му и издателя на акта. Представеното становище от 18.04.2022г. на административния орган е изготвено във връзка с постъпила жалба срещу уведомително писмо и има характер на отговор на жалбата и същото няма характер на мотиви. Съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на ВС мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт, в съпроводителното писмо или в друг документ, най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган, който е издал акта. Липсата на мотиви към първоначалния административен акт не съставлява съществено нарушение на закона и в случаите, при които по-горният административен орган е потвърдил мотивирано акта. В случая конкретни съображения обаче за постановения отказ за финансиране не се намират в нито един от посочените в тълкувателното решение видове документи, защото становището не е изготвено в процедура по обжалване пред горестоящия административен орган. Допълнително изложени мотиви, след издаване на акта трябва да доведат до знанието на адресата съображенията на административния орган, което подпомага страната в избора на защитните средства и проверката за законосъобразност на акта. Недопустимо е обаче да се излагат мотиви към акта, адресирани до съда, едва след сезирането му с жалба. Липсата на мотиви относно постановения отказ е самостоятелно основание за отмяната на уведомителното писмо по чл.146, т.2 АПК. Настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на съда относно присъдения размер разноски, поради което не следва да ги повтаря на основание чл.221, ал.2, изр. последно АПК, тъй като отказът за финансиране е с конкретни числови измерения и конкретен правилно преценен от съда материален интерес. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски в касационното производство, поради което няма възможност за присъждане на разноски за производството пред ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение