Решение № 6038 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 444/2011 г.

Решение № 6038 от 2.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 444/2011 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 38, ал. 6 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на "Банка Пиреос България" АД, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу решение № 8490 от 23.11.2010 г. на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Жалбоподателят моли за отмяна на решението поради противоречието му с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. Ответникът - КЗЛД, редовно призована, не изпраща представител и не се представлява. Заинтересованата страна - Станислав Колев Йордански, оспорва жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото й, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, намира за установено от фактическа страна следното: КЗЛД е сезирана с жалба с вх. № 8490 от 15.06.2010 г. от Станислав Йордански, в която същият заявява, че е получил писмо от "Банка Пиреос България" АД, което съдържа оферта на депозитна програма "Пиреос Кеш Мениджър" с името и точния му адрес, макар никога да не е имал отношения с банката, без да е ясно как същата е разполагала с информация за личните му данни и без да е давал съгласие за обработката им от нейна страна. Поискал е да се извърши проверка и да се наложи административно наказание за предотвратяване на бъдещи нарушения на ЗЗЛД. В рамките на административното производство КЗЛД, като е взела предвид становищата и на двете страни, както и представените писмени доказателства, е приела жалбата за основателна. Изложила е съображения, че в случая "Банка Пиреос България" АД, в качеството си на администратор на лични данни, е обработила личните данни на Станислав Йордански за целите на директния маркетинг, без да го уведоми за правата му по чл. 34a, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЗЛД, с което е нарушила цитираните разпоредби. С приетото решение N 8490 от 23.11.2010 г. КЗЛД е наложила на жалбоподателя имуществена санкция в размер на 5 000 лв. При така установените факти Върховният административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е частично основателна. Настоящият състав на Върховния административен съд приема, че изпращането на горната оферта на заинтересованата по делото страна Станислав Йордански представлява "обработване на лични данни" под формата на употребата им по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗЛД, като същото е неправомерно, тъй като не са налице визираните съгласно чл. 4, ал. 1, т. 1 - 7 от ЗЗЛД предпоставки. В този смисъл несъстоятелни са възраженията на пълномощника на жалбоподателя, че банката не обработва лични данни, тъй като писмото с офертата е изпратено на адрес, който публично е обявен в няколко регистри. Легалната дефиниция на понятието "обработване на лични данни" визира всяко действие или съвкупност от действия във връзка с личните данни посредством различни средства, включително употребата им, без законодателят да се интересува от способа за придобиването им. Видно от приложените по делото доказателства, включително и представената оферта за програма "Пиреос Кеш Мениджър", както и данните от проверката, осъществена от административния орган, правилно е прието за установено, че същото е изпълнило фактическия състав на "директен маркетинг", съгласно легалната дефиниция на това понятие по смисъла на § 1, т. 15 от ДР на ЗЗЛД, изразяващо се в предлагане на стоки и услуги на физически лица по пощата, по телефона или друг директен начин. Като се има предвид изложеното, обоснован и съответен на материалния закон е изводът на КЗЛД, че "Банка Пиреос България" АД, в качеството си на администратор на лични данни, е нарушила изискването на чл. 34а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЗЛД да уведоми лицето за правото му да възрази срещу обработването на личните му данни за целите на директния маркетинг, преди личните му данни да бъдат използвани с такава цел и да му бъде предоставена възможност да възрази срещу такова използване. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че публичната достъпност на личните данни на лицето правят употребата на същите правомерна при липсата на предпоставките по чл. 4, ал. 1 от ЗЗЛД и освобождават администраторите на лични данни от задължението, вменено им по чл. 34а от ЗЗЛД. Публичността на регистрите на Софийска адвокатска колегия и на Националното бюро по правна помощ не е равнозначно на изрично съгласие за обработване на личните данни, а в случая е свързано единствено с възможността за упражняване на адвокатска професия от страна на заинтересованото лице. Настоящият състав на Върховния административен съд приема за неоснователно и оплакването на жалбоподателя, че в случая би могло да се приеме, че съгласието на лицето е изразено с конклудентни действия по причина, че в закона не е предвидена изрично формата на съгласието. В случая "Банка Пиреос България" АД е била санкционира за това, че не е уведомила физическото лице за правата му да възрази срещу евентуалното обработване на личните му данни, за което по делото и в административната преписка не се съдържат доказателства, без въобще да се поставя въпросът за формата на съгласието на заинтересованата страна. Като се има предвид горното и като е приел, че е налице нарушение на нормата на чл. 34а, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗЗЛД, административният орган е постановил акт, който съответства на закона. В частта, в която се оспорва размерът на наложената санкция, жалбата е основателна. Размерът на наложената от КЗЛД санкция е максималният съгласно чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД, за което липсва обосновка в решението. Съдът счита, че при определянето й не е съобразена тежестта на нарушението и това, че не установено същото да е обичайна търговска практика на банката. Поради това размерът на имуществената санкция следва да бъде намален, като се наложи минималният предвиден в закона, а именно 500 лева. По този начин ще се постигне и целта на наказанието, което следва да има възпитателна, възпираща и предупредителна функция за лицето, извършило нарушение. С оглед изложеното, решението на административния орган следва да бъде отменено в частта, в която е наложена имуществена санкция за сумата над 500 лева. В останалата част решението на КЗЛД е законосъобразно и жалбата срещу същото следва да се отхвърли. По горните съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,