Решение № 2738 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13359/2009 г.

Решение № 2738 от 1.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13359/2009 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на "Хит хипермаркет" ЕООД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Ал. Малинов" № 75 срещу решение № 949 от 17.09.2009 г. на Комисията за защита на конкуренцията. Жалбоподателят счита оспорваното решение за незаконосъобразно. Допуснати са нарушения на процесуалните правила като не са спазени правилата за разглеждане и постановяване на решението. Не са разгледани и обсъдени всички налични доказателства в тяхната взаимна връзка и последователност. Съставът на нарушението по чл. 46 във вр. с чл. 100, ал. 2, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) не може да бъде осъществен кумулативно с осъществяването на нарушение по чл. 47, ал. 5 от ЗЗК. Нарушението по чл. 46 от ЗЗК се осъществява чрез бездействие, а това по чл. 47, ал. 5 от ЗЗК - чрез действие, което не отговаря на изискванията на закона. Ако Комисията бе разгледала доказателствата в тяхната взаимна връзка и последователност не би постановила оспореното решение. Решението е постановено и в нарушение на материалния закон. Неправилно поведението на дружеството е подведено към нормата на чл. 46 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) и въз онова на това е направен неправилния извод за нарушение на тази разпоредба. Търсените от Комисията доказателства е можело да бъдат събрани и по друг начин, поради което поведението на дружеството не е неправомерно. Съгласието на дружеството не е необходимо, за да се изиска информация от националния статистически институт, тъй като той има задължение за оказване на съдействие на Комисията. Счита, че комисията следва да изисква необходимата му информация от Националния статистически институт и едва, ако не я получи оттам, да поиска съгласието на дружеството. С оглед на това счита, че не е осъществен фактическият състав на чл. 46 от ЗЗК. Алтернативно поддържа искане за несъразмерност на наложената санкция. Моли съда да отмени оспореното решение и алтернативно - да намали размера на наложената санкция. Ответникът по жалбата - Комисията за защита на конкуренцията, счита жалбата за неоснователна. Санкцията е наложена за нарушение на чл. 46 от ЗЗК - непредставяне на копия от индивидуалните договори за доставка и на декларация за съгласие за получаване на данни от Националния статистически институт. Твърди, че без тази информация разследването за едно от най-тежките нарушения на антитръстовските правила не може да бъде извършено в неговата пълнота. Неоснователни счита и твърденията на жалбоподателя за нарушение на административнопроизводствените правила. Производството е по реда на глава осма на Закона за защита на конкуренцията, поради което АПК не намира приложение. Комисията е обсъдила всички релевантни доказателства и е постановила акта си след като три пъти е давала срок на жалбоподателя за предоставяне на исканата информация. Неоснователно счита твърдението на жалбоподателя, че не е необходимо неговото съгласие за ползване на информацията от Националния статистически институт. Размерът на наложената санкция е съобразен с грубото нарушение на задължението за представяне на доказателства и съзнателното виновно поведение на жалбоподателя. Отчетено е, че това е второ нарушение в рамките на един месец, поради което е наложен максималния размер на санкцията. Моли съда да остави в сила оспорваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд счита жалбата за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. За да се произнесе по същество съдът установи следното от фактическа страна: В Комисията за защита на конкуренцията е образувана преписка № КЗК-404/406 от 12.06.2009 г. на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Закона за защита на конкуренцията за разследване на евентуално извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 и чл. 21 от Закона за защита на конкуренцията и чл. 81 от Договора за създаване на Европейската общност срещу определени търговски дружества, в т. ч. и жалбоподателят. За изясняване на случая от жалбоподателя е поискано, с писма от 12.06., 22.07. и 08.09.2009 г. предоставянето на копия от всички индивидуални договори за доставка на продуктите, визирани в т. 1 на Приложение II. А. на първото писмо. Дружеството не е представило копия от всички индивидуални договори, а с писмо от 16.09.2009 г. е поискало Комисията да се запознае на място с договорите. С писма от 03.08. и 08.09.2009 г. Комисията поискала от дружеството декларация за съгласие за получаване на данни от Националния статистически институт за периода 2007 г. - първото полугодие на 2009 г. С писмото от 16.09.2009 г. жалбоподателят посочил, че искането е необосновано и не следва от него да се изисква съгласие за предоставяне на статистическа информация. На 17.09.2009 г. Комисията постановила решението си като наложила имуществена санкция и задължила дружеството в 7-дневен срок да изпълни задължението си за съдействие и да представи поисканите доказателства. Съдът, при така установената фактическа обстановка и след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира жалбата на "Хит хипермаркет" ЕООД за неоснователна по следните съображения: Жалбоподателят твърди, че оспорваното решение е недопустимо, тъй като дружеството вече е санкционирано за същите нарушения по реда на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК и не може за същите нарушения да бъде санкционирано повторно. Това негово твърдение е неоснователно, тъй като в случая не е налице едно единствено деяние, което да се санкционира на две основания. Изпълнителните деяния на нормите на чл. 46 и чл. 47, ал. 5 във вр. с чл. 100, ал. 2, т. 3 от ЗЗК са различни. Нормата на ал. 5 на чл. 47 определя качествените характеристики на информацията, която лицата са длъжни да предоставят на Комисията за защита на конкуренцията. Представянето на информация, която не е пълна, точна, достоверна и е заблуждаваща осъществява хипотезата на правната норма и реализира предвиденото в закона нарушение. В исканията, отправени от Комисията до жалбоподателя, е посочено точно информацията, която трябва да й бъде предоставена. Жалбоподателят, по преценката на Комисията, не е предоставил точна и пълна информация и именно поради това тя е образувала производство и наложила санкция за нарушение на чл. 47, ал. 5 от ЗЗК. Но наред с конкретното искане за информация, Комисията е поискала и оказване на съдействие, изразяващо се в предоставяне на договорите с доставчиците и даване на съгласие за ползване на предоставената на Националния статистически институт информация. Следователно към жалбоподателя са отправени искания за две самостоятелни и различни действия, които именно той е и осъществил. Предоставил е неточна и непълна информация, т. е. извършил е активно действие, но не с искания резултат, и не е оказал съдействие, т. е. бездействал е. С оглед на това неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че му е наложено наказание за едно и също нарушение. Нарушенията са две, по две различни правни норми, поради което и наказанията са две. Жалбоподателят твърди, че по отношение на искането на Комисията за предоставяне на договорите с доставчиците не е налице неоказано съдействие, тъй като в две писма до Комисията е предложил на същата да се запознае с договорите в офисите на дружеството. Единствено нежеланието на Комисията я е лишило от възможността да събере доказателства, които според нея са от съществено значение за установяване на релевантните факти. Това твърдение и аргументът за непредставяне на договорите - големият им обем, не съответстват на ефективното изпълнение на законовото задължение на дружеството да съдейства на Комисията. Комисията е орган с правомощия да установява нарушения по ЗЗК и чл. 81 и 82 от Договора за създаване на Европейската общност. Правомощията са определени в закон, т. е. тя осъществява публични функции, възложени й със закон, в защита на законово защитен обществен интерес. С оглед на това дружеството не може необосновано да налага на органа начин на събиране на доказателства и в следствие на това да поставя в затруднение възможността му да извърши съответните анализи, съпоставки и сравнения, т. е. да изпълни задълженията си. Право на органа е да прецени по какъв начин ще организира дейността си, за да осъществи разследването, разбира се стига да не засяга правно защитени права и законни интереси на лицата. В случая начинът, по който Комисията е подходила, за да събере релевантните доказателства не засяга права и закони интереси на жалбоподателя. При липсата на действително сериозни причини, поради които дружеството не е в състояние да окаже исканото съдействие неговата преценка за това по какъв начин Комисията следва да осъществи задълженията си е ирелевантна и не представлява изпълнение на задължението му за съдействие. Напротив, тя е неизпълнение на законово задължение за съдействие, поради което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 46 от ЗЗК. Неоснователно е и твърдението, че искането за даване на съгласие по чл. 27, ал. 5 от Закона за статистиката е необосновано. Съгласно тази норма Националният статистически институт използва индивидуалните данни, предоставени му за статистически цели, само за тези цели, освен ако субектите, за които се отнасят тези данни са дали писменото си съгласие относно тяхното използване за други конкретно посочени цели. Следователно независимо от общо формулираното в чл. 46 от ЗЗК задължение за съдействие на Комисията при изпълнение на правомощията й и независимо от доброто желание на Националния статистически институт да окаже това съдействие той не би могъл, тъй като е налице специален ред за предоставяне на индивидуалната информация, предоставена за статистически цели. Неспазването на този ред ще породи отговорността на Националния статистически институт с всички законови последици от това. Именно поради това, за да се спази законово определения ред, Комисията е поискала съгласието на жалбоподателя. Вярно е, че индивидуалните данни, получени за статистически цели не могат да се ползват като доказателство пред органите на изпълнителната и съдебната власт. Но това не лишава Комисията от възможността да се запознае с тях. Въпросът в случая е може ли недаването на съгласие по смисъла на чл. 27, ал. 5 от Закона за статистиката да се счита за нарушение на задължението за съдействие по чл. 46 от ЗЗК. Визираната в чл. 27, ал. 5 от Закона за статистиката възможност безспорно е субективно право на собственика на информация, предоставена за статистически цели. Упражняването на това право, по принцип, зависи от преценката на неговия носител, но не и в случаите, когато искането е направено от Комисията за защита на конкуренцията. Съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ЗЗК лицата, от които е поискано съдействие по силата на този закон, не могат да се позоват на защитена от закон тайна. Следователно за жалбоподателя е налице законово задължение да предостави исканото съгласие. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че Комисията е следвало да поиска информацията направо от Националния статистически институт. Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от Закона за статистиката Националният статистически институт не може да предоставя на други субекти индивидуални статистически данни. Нормата на чл. 46 от ЗЗК, визираща задължение за съдействие на Националния статистически институт, не може да преодолее изричната забрана за предоставяне на данни в специалния закон. Тази забрана може да бъде преодоляна само чрез изрично дадено съгласие на субекта, за когото се отнасят данните, в което съгласие се посочат точно целите, за които се дава разрешението. Този специален ред е създаден с цел защита на предоставените индивидуални данни, които са статистическа тайна, но той не е пречка за изпълнение от лицата на задължението им по чл. 46 от ЗЗК. Жалбоподателят, като не е дал исканото съгласие, не е изпълнил задължението си за съдействие, с което е нарушил разпоредбата на чл. 46 от ЗЗК. Неоснователни са твърденията на жалбоподателя за допуснати в хода на административното производство съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Аргумент в това отношение е фактът, че административното производство е по реда на глава осма от ЗЗК. То е образувано на основание чл. 36, ал. 1, т. 1 от закона за разследване на евентуално извършено нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 81 от Договора за създаване на Европейската общност. Следователно цялото производство се провежда по предвидения в закона специален ред, а не по реда на АПК. В хода на това специално производство е осъществено нарушение на разпоредбата на чл. 46 от ЗЗК. Законът за защита на конкуренцията действително не е предвидил специално производство за налагане на санкции за нарушение на чл. 46, но такова специално производство не е необходимо. В случая нарушението е по повод на вече образувано производство и не е необходимо провеждането на отделно, самостоятелно производство относно налагане на наказание за допуснато в хода на това производство нарушение. Отношенията са се развивали между органа и страната и именно неизпълнение на задължение на страната в хода на образуваното производство е основание за санкцията. Комисията няма задължение да уведомява нарушителя за започване на административно производство, както и да му предоставя възможност по чл. 43 и 45 АПК. Жалбоподателят е бил предупреден за отговорността по чл. 46 от ЗЗК, както още в първото, така и във всяко едно от последващите писма на Комисията. Той е имал възможност в рамките на кореспонденцията с Комисията да изложи своите аргументи и да осъществи защитата си. Видно от гореизложеното с действията си - неоказване на съдействие на Комисията за защита на конкуренцията за събиране на доказателства по образувано производство за разследване на евентуално нарушение по чл. 15, ал. 1 от ЗЗК и чл. 81 от Договора за създаване на Европейската общност, жалбоподателят е осъществил нарушение на чл. 46 от ЗЗК. Поради това, законосъобразно, Комисията му е наложила по реда на чл. 100, ал. 2, т. 1 ЗЗК имуществена санкция. Размерът на същата е определен правилно като органът е отчел характера на нарушението. Определил е неговата тежест с оглед на факта, че без оказаното съдействие необходимата информацията не може да бъде събрана и се възпрепятства установяването на релевантните за преписката факти. Отчел е наличието и значимостта на утежняващите и смекчаващите обстоятелства. При определен законов размер до 1% от общия оборот за предходната финансова година Комисията е определила санкция в размер на 0, 10%, т. е. към минимума на санкцията. С оглед на това неоснователно е твърдението на жалбоподателя за несъразмерност на наложената санкция. Видно от изложеното твърденията на жалбоподателя за нарушение на материалния закон са неоснователни. С недаването на съгласие по реда на чл. 27, ал. 5 от Закона за статистиката и непредставянето на Комисията на исканите от нея договори за доставка жалбоподателят е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 46 от ЗЗК. Неоснователни са и твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и за несъразмерност на наложената санкция. При извършената служебна проверка на оспорения акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при издаването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, актът не противоречи на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което оспорването на "Хит хипермаркет" ЕООД следва да бъде отхвърлено. С оглед изхода от оспорването, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 и чл. 144 АПК във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника адвокатско възнаграждение за осъществена защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд