Решение № 4401 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15463/2009 г.

Решение № 4401 от 6.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15463/2009 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на председателя на Общински съвет гр. Хасково, срещу решение № 246/22.10.2009 г., постановено по адм. д. № 143/2009 г. на Административен съд - гр. Хасково, като в нея се развиват оплаквания за недопустимост на решението, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по същество, с което се прекрати производството по делото поради недопустимост на жалбата срещу административния акт или се отхвърли жалбата срещу него, като неоснователна. Ответникът "Еском" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, чрез процесуалния си представител, в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е основателна по изложените в нея доводи за неправилност и недопустимост на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Хасково, е приел, че е в производство по реда на чл. 185 и сл. от АПК (глава Х, раздел III АПК "Оспорване на подзаконови нормативни актове") и по жалбата на "Еском" ООД, представлявано от управителя, е обявил нищожността на Решение № 276 от 6.03.2009 г. на Общински съвет - Хасково, взето с Протокол № 19, в частта му по т. 1 и т. 4 от р. II, с които се определя размер на еднократни обезщетения за сервитут за прокарване на съоръжения, въздушни мрежи и кабели. За да постанови този резултат, съдът приел, че в т. 1 и в т. 4 на Решение № 276 се обективира волеизявление за "определяне размер" на еднократни обезщетения за правото на прокарване и преминаване в полза на Общината, в случаите на чл. 287 ЗЕС и чл. 192 - 193 от ЗУТ /т. 1/, а т. 4 прибавя към тях чл. 293, ал. 1, т. 3 от ЗЕС, чл. 64 и чл. 65, ал. 1, т. 3 от ЗЕ (касаещи случаите на възникване на сервитутни права, за които съответните специални закони предвиждат определяне на съответно обезщетение), което не попада в хипотезата на волеизявления по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, която е общата материално правна разпоредба, прогласяваща определена компетентност за този орган, насочени към придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и се дава насока, в които се определят конкретни правомощия на Кмета за тяхното изпълнение. В допълнение е уточнено, че съгласно чл. 287, ал. 4 от ЗЕС (ред. до ДВ, бр. 17/2009 г.) определянето на размера на обезщетението се извършва по взаимно съгласие на страните или въз основа на оценка на лицензиран оценител. От друга страна чл. 192 и чл. 193 ЗУТ също предвиждат възмездност на правото на преминаване и прокарване, като размерът (цената) на обезщетението се определя по реда на чл. 210 от ЗУТ от нарочна комисия. В същия смисъл са и разпоредбите на чл. 64 и чл. 65, ал. 1, т. 3 от Закона за енергетиката. В ал. 6 на чл. 64 се сочи, че размерът на обезщетението за правата по този текст се определя по реда на чл. 210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител. В резултат на установеното е стигнал до крайния извод, че в нито една от всички изброени и изрично визирани като правни основания текстове на материалния закон, не предвиждат компетентност за ОбС да определя (да "администрира") размера на правото на прокарване и преминаване. По никакъв начин, с оглед на ясно заявената цел, че с Решение № 276 /т. 1 и т. 4/ се определят само размерите на обезщетения за право на преминаване и прокарване, не може да се обоснове извод за материална компетентност на ОбС да извършва това, поради което оспорените части на Решение № 276/6.03.2009 г. се явяват нищожни, поради липса на компетентност на издателя има /осн. по чл. 146, т. 1 от АПК/. Неоснователно е оплакването за недопустимост на решението, поради произнасяне по недопустима жалба. Жалбата срещу процесния административен акт е подадена от активно легитимирана страна, чиито права и интереси биха били (чл. 15 АПК) засегнати от акта, тъй като определената цена по него следва да се заплати от жалбоподателя с оглед осъществяваната от него търговска дейност. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон и е обосновано. В конкретния случай е направен опит от общинския съвет единствено по съображения за целесъобразност по нормативен път да регламентира размери на обезщетения за евентуално възникнали сервитути на територията на общината, като е пренебрегнато изискването за законосъобразност. Съдът правилно е анализирал правните и фактически основания за издаване на оспореното решение и законосъобразно е приел, че общинският съвет е надхвърлил материалната си компетентност с оглед приложимите специални закони нормативно да определя размера на процесните обезщетения, за които цитираните закони предвиждат те да се определят по пазарни цени, по взаимно съгласие на страните и т. н. от надлежна комисия за всеки отделен случай с оглед спецификата му. Освен горното, като допълнение с оглед правния характер на оспореното пред първата инстанция решение на общинския съвет, следва да се има предвид и следното: Съгласно чл. 21, т. 8 от ЗМСМА общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства. Управлението на общинско имущество става чрез способите и по реда на ЗОС. Съгласно чл. 8 от ЗОС редът за придобиване на право на собственост и на ограничени вещни права, за предоставяне за управление, под наем и за разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост, и правомощията на кмета на общината, на кметовете на райони, на кметовете на кметства и на кметските наместници се определят с наредба на общинския съвет при спазване на разпоредбите на този закон и на специалните закони в тази област. Разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗОС повтаря чл. 21, т. 8 от ЗМСМА. Следователно управлението, разпореждането и придобиването на общинско имущество става по правила, които са разписани или в закон или с подзаконов нормативен акт - каквато е наредбата по чл. 8, ал. 2 от ЗОС. Неоснователно е твърдението на касатора, че се касае за упражнено правомощие по чл. 21, т. 8 от ЗМСМА. Но дори да беше така, тъй като по чл. 8, ал. 2 от ЗОС това може да стане само с наредба, не е спазена формата на акта, с който общинският съвет може да се произнесе. Решението на Общински съвет Хасково всъщност има съдържанието на повелителна правна норма, регулираща правоотношения от финансово естество. Тъй като по чл. 8, ал. 2 от ЗОС това може да стане само с наредба, не е спазена формата на акта, с който общинският съвет може да се произнесе. В случая не е налице правомощие на общинския съвет да издаде акт с посоченото съдържание. Общинският съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение - чл. 8 от Закона за нормативните актове. Следователно липсва нормативна забрана такива актове да се приемат извън случаите на изрично делегирана компетентност, но само ако нормативен акт от по-висока степен не урежда съответните обществени отношения. В случая не е така, защото са налице редица специални закони - ЗУТ, ЗЕС и др., поради което е извън правомощията на общинския съвет да регламентира цени - размер на обезщетения за сервитути, след като няма и законова делегация общинският съвет да регламентира този вид отношения. Административното решение на общинския съвет страда от порока материална незаконосъобразност, защото актът по своето съдържание противоречи на закона - ЗУТ и ЗЕС. Съдът е установил обективно несъответствие между административния акт и предписанията на закона, което е достатъчно основание за прогласяване недействителността на обжалваното решение на общинския съвет. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че съдебното решение се явява изцяло съобразено с приложимия материален закон, а оплакванията на касатора в обратен смисъл - са неоснователни. Тъй като не се установяват и касационни основания за отмяна, за които съдът следи служебно, обжалваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение,