Решение № 5092 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4945/2017 г.

Решение № 5092 от 19.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4945/2017 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) - В., против решение № 1599/13.03.2017 г., постановено по адм. д. № 10917/2016 г., по описа на Административен съд С. - град, с което съдът е отменил заповед № 464 от 10.10.2016 г. на директора на ОБДХ - В. за спиране експлоатацията на обект - предприятие за месодобив и месопреработка BG0301021. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК . Иска отмяната му и постановяването на друго по съществото на спора. Прави възражение за прекомерност на присъдените от административния съд разноски в полза на жалбоподателя. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Ответникът "М. В." АД, гр. С., чрез пълномощник, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Административният съд С.-град е отменил заповед № 464 от 10.10.2016 г. на директора на Областна дирекция по безопасност на храните - В., с която е спряна експлоатацията на обект собственост на "М. В." АД - предприятие за месодобив и месопреработка BG0301021, находящо се в с. Я., общ. А., обл. В.. За да постанови този резултат съдът е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради липса на мотиви за приетите нарушения, както и конкретни съображения за прилагането на принудителната административна мярка. В акта не е определен и срок, за който мярката се прилага. Решението е правилно. Съдът е установил, че при извършена от контролните органи проверка на 7.10.2016 г. между 10.30 ч. и 00.30 ч. в предприятие за месодобив и месопреработка, находящо се в с. Я., общ. А., обл. В., стопанисвано от фирма "М. В." АД, проверяващите са констатирали, че дружеството не може да гарантира производството на безопасни продукти. В качеството си на орган за извършване на контрол върху всички храни директорът на съответната областна дирекция е приложил принудителна административна мярка по чл. 30, ал. 1, т. 6 ЗХ с цел ликвидирането на всяко нарушаване на задължителните хигиенни изисквания и санитарни правила, което има или би могло да има за последица вредно влияние върху здравето на хората, свързано с консумация на храни. В хода на проверката в месодобивното предприятие е установено, че се съхраняват суровини и храни в хладилна камера № 13 с видимо влошени органолептични показатели. При проверката в месопреработвателното предприятие е констатирано наличието на готова продукция, за която не може да бъде извършена проследяемост на вложените суровини. Тъй като месодобивното предприятие и месопреработвателното предприятие са технологично свързани, органът е приел, че има съмнение за влагане на суровини с неизвестен произход и с изтекъл срок на годност в произведените месни продукти. В съответствие с доказателствата и предвид заключението на приетата по делото експертиза, първоинстанционният съд е приел, че не е категорично установено в готовата продукция да са влагани негодни суровини. Съдът е приел за доказано, че месопреработвателното предприятие е водило производствен и входящ дневник. Документите са представени на по-късен етап от производството, но въз основа на така представените и неоспорени доказателства е направил извод, че е било възможно вложените суровини, добавки и подправки да бъдат проследени. Правилно съдът е приел, че за да се приложи процесната ПАМ, компетентните органи следва по безспорен начин да констатират извършени от проверяваното дружество нарушения, като последните следва да бъдат точно описани и подведени под приложимата правна норма. При издаване на административния акт органът, в нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, не е подвел посочените факти и обстоятелства към съответстващите правни норми от Закона за храните. Изброяването на изводи и констатации не обосновава извод за мотивираност на наложената принудителна административна мярка относно вменените нарушения. Съответствието между фактическите констатации и посочените правни основания е едно от изискванията за законосъобразност на акта. Съответен на закона е правният извод, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 АПК. След като законодателят е предвидил временно спиране експлоатацията на обекта или завинаги, то административният орган е бил длъжен да определи срок, посочен в закона, за налагане на тази мярка. Отсъствието му лишава съда от преценката доколко органа е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона. Съгласно чл. 30а, ал. 1 ЗХ законодателят е установил специална цел за прилагане на мярката, а именно производителят или търговецът на храни да предприеме коригиращи действия за отстраняване на несъответствието и причините за появата му. Спирането следва да е съответно на същността на несъответствието, като законните права и интереси на адресата не бива да се засягат в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта. Липсата на яснота дали с тази мярка експлоатацията на обекта е спряна завинаги или до отстраняване на посочените в заповедта нарушения прави невъзможна преценката законосъобразно ли органа е упражнил правомощието си да наложи процесната принудителна мярка. Направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на присъдените от първата инстанция разноски е неоснователно. Отговорността за разноски е обективна, породена от необходимостта да се възстановят на страната, в чиято полза е постановено съдебно решение, направените по делото разноски. Изключение от принципа на пълна възстановимост на направените във връзка с делото разноски е разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК. Тя дава право на страната да направи възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Упражняването на това право законодателят е обвързал със срок - най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция, когато изтича и възможността на противната страна да направи искане за присъждане на разноски и да представи доказателства. Не е спорно, че възражение за прекомерност на съдебните разноски не е направено от директора на ОДБХ - В. до приключване на устните състезания пред административния съд. С оглед на това съдът не дължи произнасяне на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Правото на страната за възражение е преклудирано. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационния ответник е направил своевременно искане за присъждане на съдебни разноски пред настоящата инстанция. С оглед изхода на правния спор и представените доказателства, на "М. В." АД следва да бъдат присъдени разноски в размер на 800 лв. - уговорено и платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният административен съд