Решение № 3777 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3564/2018 г.

Решение № 3777 от 14.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3564/2018 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Сатари, [гражданство], против Решение № 478 от 25.01.2018 г., постановено по адм. д. № 10940/2017 г. по описа на Административен съд С.-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 16177 от 29.08.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изтъква, че в решението както на административния орган, така и на съда, не са обсъдени обстоятелствата и опасенията на жалбоподателя по повод евентуалното му връщане в Афганистан, както и обстановката там. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Административният съд e установил, че административното производство е образувано на 18.07.2016 г. по молба за закрила, подадена от М. Сатари - [гражданство], [вероизповедание], [семейно положение]. Във връзка с направеното от чужденеца заявление по съда, че е непридружен непълнолетен, съдът е назначил съдебномедицинска експертиза за определяне биологичната му възраст. Въз основа на експертното заключение е установено, че лицето е на около 20 години. В изложената бежанска история се съдържат твърдения, че М. Сатари е напуснал страната на произход през 2012 г. и заедно със семейството си се установил в Иран за пет години. Чужденецът влиза нелегално в Турция, а от там в Р. Б. Твърди, че е напуснал Афганистан, заради талибаните и терористите, но не е имал проблеми с властите; желае да се реализира като футболист в Европа; повече от пет пъти се е опитвал да напусне България. За да отхвърли жалбата, съдът е намерил за обоснован извода на административния орган за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че М. Сатари не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Отделно от това е посочено, че представените от чужденеца мотиви за напускане на страната му на произход са чисто лични и по скоро икономически, поради което са извън приложното поле на ЗУБ Съдът е приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 ЗУБ. От доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване бежанската история на чужденеца. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от Закона за убежището и бежанците. М. Сатари не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан, срещу него и негови близки няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията в държавата по произход. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини. Правилно е посочено, че представените от чужденеца мотиви за напускане на страната му на произход са лични и по икономически причини, за което свидетелства както посоченото от него, че е напуснал Иран, тъй като семейството му е било много бедно, че иска да напусне Иран, за да стане футболист в Европа; следва да се отбележат и неколкократните опити да напусне България, както и опитът му да скрие истинската си възраст, като е твърдял, че е непълнолетен. Към момента на постановяване на настоящото решение чужденецът е в неизвестност, като не е открит на адреса на общежитието в кв. "Военна рампа", в което е бил настанен. Въз основа на посоченото, обосновано административният съд е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. От изложената история ясно личи, че в конкретния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически емигрант. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като М. Сатари не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. В представената справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ е изложено, че икономиката на Афганистан бавно се възстановява, както и че съществуват възможности за вътрешно разселване в сигурни територии. В същото време голям брой лица се завръщат в Афганистан, както от съседни страни, така и регистрирани в други страни бежанци. От значение е и обстоятелството, че семейството на чужденеца не живее в Афганистан, а в Иран, където не се установява лицето да е преследвано и може да се завърне. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд е направил анализ на събраните доказателства и правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на спорното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и казаното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви са обосновани на приобщените по делото доказателства, логични са и са непротиворечиви. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да остане в сила. Не са налице сочените в жалбата касационни оплаквания. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение