Решение № 5215 от 1.6.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Първа инвестиционна банка АД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр. София, [улица], представлявано от главния изпълнителен директор Н. Бакалов и изпълнителния директор С. Попов, чрез пълномощника процесуален представител юрк. С. Стефанова, срещу Решение 163/25.05.2021 г., постановено по адм. дело 6/2021 г. по описа на Административен съд Добрич, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на орган по приходите по искане с правно основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК за прихващане и възстановяване на недължимо платени суми за ДНИ и ТБО, потвърден с Решение по чл. 155 от ДОПК 17-18-8#1/27.11.2020 г., издадено от Кмета на Община Добрич. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспорваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение аргументира допуснати административнопроизводствени нарушения по отношение на издаден АУЗД на дружеството, установяващ задължения за ТБО и ДНИ, които не са съобразени от административния съд. Счита, че решението е постановено в противоречие с доказателствата по делото и при неизяснена фактическа обстановка. Моли за отмяна на оспорваното решение и връщане на делото за разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, а в условията на алтернативност прави възражение за прекомерност на възнаграждението за процесуално представителство на ответната страна. Ответникът кметът на Община Добрич, чрез подаден писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Моли за оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Добрич е бил мълчалив отказ на орган по приходите по искане с правно основание чл. 129, ал. 1 от ДОПК за прихващане и възстановяване на недължимо платени суми за ДНИ и ТБО, потвърден с Решение по чл. 155 от ДОПК 17-18-8#1/27.11.2020 г., издадено от Кмета на Община Добрич. В хода на съдебното производство е установено, от фактическа страна, следното: с Постановление за възлагане на недвижим имот от 01.09.2014 г. на ЧСИ С. Сербезов на ПИБ АД е възложен имот, находящ се в гр. Добрич, подробно описан в първоинстанционното решение. За имота е подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ на 27.10.2014 г., с което дружеството е декларирало имота. Подадена е и коригираща декларация на 29.10.2019 г., с която ПИБ АД е декларирала и промишлена сграда в рамките на имота. На 27.05.2020 г., след извършена проверка на електронната страница на Община Добрич относно определени задължения за ТБО и ДНИ, дружеството е подало възражение до Директора на Дирекция Местни данъци и такси . С писмо от 01.07.2020 г. от страна на органа е посочено, че задълженията за ТБО и ДНИ са правилно определени. С АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК от 24.06.2020 г. на Първа инвестиционна банка АД са установени задължения за периода 2014 2019 г., поради което дружеството е подало второ възражение на 07.07.2020 г. В отговор от 18.08.2020 г. органът отново е посочил, че задълженията са правилно определени. По делото липсват данни АУЗД да е обжалван по съдебен ред, като установените задължения са заплатени на 25.06.2020 г. На 17.08.2020 г. дружеството е отправило искане до Директора на Дирекция Местни данъци и такси , с което се иска прихващане/възстановяване на недължимо платени суми за ДНИ и ТБО по реда на чл. 129 от ДОПК във връзка с чл. 9б, и чл. 4, ал. 1 5 от ЗМДТ. В искането се посочва, че за сградата в имота няма издадено разрешение за въвеждане в експлоатация, поради което до 01.01.2019 г. не се дължат данъци. От страна на приходния орган няма произнасяне, поради което е налице мълчалив отказ, обжалван на 25.09.2020 г. пред Директора на Дирекция Местни данъци и такси Община Добрич (погрешно обжалването не е адресирано до кмета на Община Добрич). С Решение по чл. 155 от ДОПК 17-18-8#1/27.11.2020 г., издадено от Кмета на Община Добрич, мълчаливият отказ е потвърден. При тези фактически установявания първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка съгласно чл. 168 от АПК във връзка с чл. 146 от АПК, е формирал извод за законосъобразност на постановения мълчалив отказ и е отхвърлил жалбата на лицето. Изложени са мотиви, че дружеството не се е възползвало от правото си да оспори по надлежния ред и в законоустановения срок АУЗД, с който са му установени задължения зa ТБО и ДНИ, поради което същият е проявил последиците на стабилен административен акт. Прието е, че е недопустимо в производство по чл. 129 от ДОПК да се оспорват задължения, установени с влязъл в сила акт. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на материалния закон е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 128 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от Националната агенция за приходите. Прихващането или възстановяването може да се извършва по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето. Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината, следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго в съответствие с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от ДОПК. В конкретния случай, макар искането да е направено в предвидения от закона срок, то не е налице основание за възстановяване или прихващане, тъй като недължимо платените суми, чието възстановяване или прихващане дружеството претендира, са установени с АУЗД, по отношение на който липсват данни да е обжалван. Поради наличието на административен акт, ползващ се със стабилитет, относно въпроса за дължимост на същите публични задължения, законосъобразно приходният орган в производството по реда на чл. 129 ДОПК, е постановил отказ за възстановяване на внесените суми, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд. Съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК, органът по приходите е длъжен след предявяване пред него на влязъл в сила административен акт да възстанови сумите, посочени в акта, заедно с дължимата лихва, в случай че сумите са признати като неправилно или недължимо платени за данъци. Следователно, по аргумент от противното основание, органът по приходите следва да откаже възстановяване на сума, внесена за погасяване на данъчно задължение, което е признато за дължимо съгласно влязъл в сила административен акт, както е в случая. Само с цел пълнота на настоящото изложение следва да се посочи, че релевираните в касационната жалба оплаквания касаят изцяло нарушения на административнопроизводствените правила относно връчване на процесния АУЗД, които се явяват ирелевантни спрямо предмета на настоящото дело, а именно постановения мълчалив отказ в производство по чл. 129 от ДОПК. Всъщност посредством изложените доводи касаторът иска да бъде извършен косвен съдебен контрол за законосъобразност на АУЗД, което е недопустимо в настоящото производство. По делото е безспорно установено, че процесните задължения за периода са установени с влязъл в сила АУЗД. В случай на несъгласие относно дължимостта на ТБО и ДНИ дружеството е следвало да оспори акта по съответния ред. При липса на доказателства за отмяна на АУЗД, съдът правилно е приел, че не е налице основание за възстановяване на претендираната сума. По изложените съображения първоинстанционното решение се явява правилно, като не страда от сочените от касатора пороци, които да обосноват неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода от спора не следва да се присъждат разноски на ответника поради липса на претенция и доказателства за извършването на такива. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,