Решение № 8546 от 21.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6901/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на отбраната, чрез държавен експерт юрист Маркова срещу Решение 1824/10.05.2024 г. постановено по адм. дело 949/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Пазарджик. С обжалваното решение е отменена Заповед 0Х-689/17.08.2023 г. на министъра на отбраната, с която З. В. А. е отписан от обучение във Военна академия "Г. С. Раковски" и е разпоредено да възстанови на Министерството на отбраната (МО) разходите за издръжка и обучение за периода, в който е бил обучаван в академията и МО е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател, обжалва решението, като неправилно и необосновано. Оспорва извода на съда, че обжалваният административен акт е немотивиран. Счита, че тъй като издаването на заповедта се предхожда от докладни записки то мотивите на заповедта се съдържат в тези докладни записки, което съдът не е отчел. Моли обжалваното решение да се отмени и се постанови ново, с което жалбата на З. А. срещу Заповед 0Х-689/17.08.2023 г. на министъра на отбраната, да се отхвърли. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация, чрез адв.Славова и адв. Блидов оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови оспореното решение с което е отменена Заповед 0Х-689/17.08.2023 г. на министъра на отбраната решаващият съд, от събраните по делото доказателства, е установил следното : Със Заповед ОХ-457/15.06.2016г. министъра на отбраната освободил от заеманата длъжност, взел в свое разпореждане по щат А-108, считано от 01.09.2016г. и зачислил в редовна форма на обучение по специализации от специалност Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво във ВА за учебната 2016/2017г., по специализация Комуникационни и информационни системи А. началник на секция Ремонт на средства за защита на информацията във военно формирование 46390-София. Със Заповед СИ-29-РД-03-192/08.2016г. началника на ВА обявил състава на учебните групи на слушателите от първи курс, учебните групи и потоците за учебната 2016-2017, назначаване на класни ръководители. Жалбоподателя А. бил с определен фак. 251615з, специализация Комуникационни и информационни системи учебна група 2516з. Със Заповед СИ29-РД02-599/26.09.2019г. началника на ВА насрочил поправителна изпитна сесия за А., като съгласно вписаното в изпитен протокол 01016/03.10.2018г. по учебна дисциплина Оперативно изкуство му е поставена оценка Слаб 2, по учебна дисциплина Оперативно изкуство Слаб 2, видно от протокол 01037/10.10.2018г., съответно Среден 3 с протокол 02232/07.10.2019г.; по учебна дисциплина Тактика Слаб 2 протокол 01030/05.10.2018г., учебна дисциплина Тактика Слаб 2 протокол 01035/10.10.2018г., Среден 3 протокол 02243/08.10.2019г. На 16.10.2019г. бил съставен протокол за защита на дипломна работа на А. в който Държавната изпитна комисия вписала, че представената разработка като дипломна работа с автор А. според ДИК не е самостоятелен труд на дипломанта и в резултат на това няма да бъде оценявана. С протокол от 04.11.2019г. комисия, назначена със заповед на началника на ВА въз основа на направените констатации счела, че разработката на А. не е самостоятелен труд и е проявил плагиатство по смисъла на т.3 от Процедура за предотвратяване и санкциониране на изпитни измами и плагиатство, приета от Академичния съвет на ВА на 30.04.2018г., въз основа на което предложила на основание т.5 от Процедура за условията и реда за отчисляване, прекъсване, отстраняване и възстановяване статута на обучаемите във ВА, поради уличаване в плагиатство жалбоподателя да бъде отстранен от Академията. Със Заповед ОХ-196/28.02.2020г. на министъра на отбраната А. е бил отстранен от обучение за период от две години, считано от 28.11.2019 г. до 27.11.2021 г. Със Заповед СИ29-РД03-303/10.12.2021г. на началника на ВА били възстановени слушателските права на жалбоподателя за обучение във факултет Командно-щабен , специалност Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво , специализация Комуникационни и информационни системи , фак. 251615з и бил зачислен в учебна група 2521р, считано от 28.11.2021г. В протокол за защита на дипломна работа от 03.10.2022г. на А. била поставена оценка за разработване и оформяне на дипломната работа Добър 4, оценка за защита на дипломната работа Слаб 2,00, крайна оценка Слаб 2,00. На 12.06.2023 г. А. подал рапорт/заявление до началника на Военна академия Г.С.Раковски гр. София, с молба на основание чл.97 от Правилника за устройството и дейността на ВА Г.С.Раковски /ПУДВА/ да бъде допуснат до допълнителна изпита сесия за защита на дипломна работа на 21.07.2023г. На 19.07.2023г. било проведено извънредно заседание на Академичния съвет, за което бил съставен протокол 8 и взето решение на основание чл.90а, ал.1, вр. чл.90, ал.2, т.4 от ПУДВА и чл.97 от Правилника за учебната дейност на ВА А. да бъде отписан като слушател от ВА. Въз основа на така установените факти и след анализ на посочените като правно основание за издаване на процесната заповед норми чл. 26, т. 15, чл. 31, ал. 1 и чл. 145, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) и чл. 90, ал. 2, т. 4 и чл. 90а във връзка с чл. 96, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Военна академия "Георги Стойков Раковски" (ПУДВА), съдът е приел, че в административната преписка се съдържат документи, установяващи определени факти, относими към приложените от ответника в оспорената заповед правни основания, но издадената заповед не препраща към нито един определен документ и по този начин не може да се извърши проверка за съответствие между фактическите и правни основания за издаване на заповедта. При така установеното от фактическа и правна страна съдът приел, че заповедта е издаден от компетентен орган в предвидената писмена форма, но не съдържа фактическите основания за издаването й, т. е. не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо АПК. С оглед изложеното я е отменил, като незаконосъобразна. Решението е правилно. Съдът е установил правилно относимите към спора факти и обстоятелства, въз основа на събраните по делото доказателства. Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, като в тази връзка е разгледал и приел за неоснователно възражението на жалбоподателя (сега ответник по касация) за нищожност на оспорената заповед поради липса на компетентност на издателя ѝ.Правилно е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, но е нарушено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК в административния акт да бъдат посочени фактическите основания за издаването му. Неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и винаги е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Съгласно Тълкувателно решение (ТР) 16/ 31.03.1975 г. на Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд (ОСГК на ВС) не е необходимо издаването на административния акт да съвпада по време с излагането на съображенията, по които административният орган е стигнал до едното или другото разрешение. Възможно е мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт или да бъдат изложени допълнително, когато с това се постигат целите, които законодателят е преследвал с изискването за мотивиране. В разглеждания случай, както правилно е приел съда в административната преписка се съдържат документи, установяващи определени факти, относими към приложените от ответника в оспорената заповед правни основания, но доколкото в заповедта липсва позоваване на тези документи, съдът не може да приеме, че оспорената заповед се основава именно на тях. Съдът не може да установи кои точно от събраните по преписката доказателства са послужили като фактическо основание за издаване на оспорената заповед. Както правилно е отбелязал решаващият съд в процесната заповед е цитирана докладна записка рег. 22-10-171/25.07.2023 г., която препраща към протоколите за защита на дипломна работа и протоколите от проведените заседания на Академичния съвет. Съгласно чл. 90а ПУДВА слушателите се отписват от Академията със заповед на министъра на отбраната, като в случаите по чл. 90, ал. 2, т. 1, 3 и 4 то се извършва по предложение на началника на Академията след решение на Академичния съвет. Отписването на слушателите по чл. 90, ал. 2, т. 2 се извършва след подаден рапорт по команден ред до министъра на отбраната. В чл. 90, ал. 2, т. 4 ПУДВА е предвидено, че слушателите се отписват от Академията при системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на Академията. Съгласно чл. 96, ал. 1 ПУДВА системно неизпълнение на задълженията по учебния план е налице при: 1. отсъствие на слушателите и студентите над 30 на сто от учебното време за един семестър; 2. незаверен семестър; 3. получени слаби оценки по две и повече дисциплини на поправителна сесия за текущ семестър или натрупани повече от две слаби оценки за учебната година или слаба оценка на ликвидационна сесия. Съдът правилно е приел, че не става ясно коя от хипотезите на чл. 96, ал. 1 ПУДВА административният орган е приел, че е осъществена, и това не е мотивирано в нито един документ от преписката. Следва да бъде отбелязано, че действително съдът неправилно е приел, че със Заповед ОХ-457/15.06.2016г. министъра на отбраната освободил от заеманата длъжност, взел в свое разпореждане по щат А-108, считано от 01.09.2016г. и зачислил в редовна форма на обучение по специализации от специалност Организация и управление на военни формирования на оперативно ниво във ВА за учебната 2016/2017г., по специализация Комуникационни и информационни системи А. началник на секция Ремонт на средства за защита на информацията във военно формирование 46390-София. В действителност майор А. е бил приет в задочна форма на обучение без да бъде освобождаван от длъжност. Това обстоятелство обаче не влияе на законосъобразността на съдебното решение и не променя факта, че в заповедта не се съдържат мотиви. По изложените съображения и при липсата на пороците сочени като касационни основания обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответникът по касация за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, като му бъдат присъдени договорените и заплатени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1600 /хиляда и шестстотин/лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение