Решение № 11539 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3059/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Централна Военномедицинска комисия към Военномедицинска академия, гр. София, чрез главен юрисконсулт М. Допчева срещу Решение 2319/15.12.2023 г. по адм. дело 1202/2023 г. на Административен съд Пловдив. В жалбата са изложени съображения за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли решението да бъде отменено, а първоинстанционната жалба отхвърлена. Ответникът Г. Д. Т. от гр. Пловдив, чрез процесуалния представител адв. А. Самуилов изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли съдебният акт да бъде потвърден като правилен. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване и неправилност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима - подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Пловдив е отменил Експертно решение /ЕР/ на годността за военна служба/служба в доброволния резерв ВС-1311/04.06.2019г., издадено на Г. Д. Т. от Централна военномедицинска комисия при Военномедицинска академия - гр. София. Съдът е приел, че издаденият административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довело до материална незаконосъобразност на акта, поради неспазване на нормативно заложено изискване за извършването на медицинско освидетелстване за годност за военна служба в Наредба Н-6 от 13.02.2018 г. за Военномедицинската експертиза. Решението е правилно. От фактическа страна е установено, че с ЕР по годността за военна служба/служба в доброволния резерв ВС-1311/04.06.2019г., издадено от Централна военномедицинска комисия /ЦВМК/ при Военномедицинска академия /ВМА/, гр. София, поради общо заболяване старши сержант Г. Д. Т. е обявен за негоден за военна служба по Р.G40.1ОТ МС/2018 г., част I. Фактическите констатации на органа за здравословното му състояние в обжалваното експертно решение са базирани изцяло на приложените по административната преписка медицински и експертни документи. Видно от Протокол на ЛКК 4/29.05.2019 г., съставена от специалисти по нервни болести, е дадена препоръка, с оглед анамнезата, соматичния и неврологичен статус на Т., направените му изследвания и поставената му диагноза локализирана /[диагноза]/, да се представят пред ЦВМК при ВМА София за ЕР относно годността за военна служба. С Протокол за освидетелстване на годността за военна служба при промяна на здравословното състояние на Г. Д. Т. от 04.06.2019 г., от специалист невролог е дадено заключение относно състоянието му и му е поставена диагноза: [диагноза], като поради общо заболяване е дадено предложение за издаване на експертно решение по годността на военна служба: Негоден за военна служба по Р.G 40.1 от МС/2018, част I". С решение 602/11.04.2022 г. по адм. дело 1872/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив, жалбата срещу ЕР на годността за военна служба/служба в доброволния резерв ВС-1311/04.06.2019г., издадено на Г. Д. Т. е отхвърлена. Съдебният акт е обжалван като тричленен състав на Върховния административен съд /ВАС/ е отменил обжалваното решение и е върнал делото за ново разглеждане. Съдът е изложил мотиви, че са нарушени съдопроизводствените правила, тъй като не е установено дали е спазено нормативното изискване ЦВМК да се произнесе по указания начин и да формира изводи относно здравословното състояние на лицето след медицински прегледи и изследвания. При повторното разглеждане на делото, Административен съд Пловдив с решение 2319/15.12.2023 г. по адм. дело 1202/2023 г. е отменил обжалвания акт. Този съдебен акт е именно предмет на касационна проверка по настоящото дело. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, че оспореното пред него ЕР не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Обоснован и правилен е изводът му, че ЦВМК е специализиран орган на медицинската експертиза /военномедицинска/, компетентен да издаде оспорения акт, а последният притежава всички изискуеми реквизити за неговата валидност. ЕР на ЦВМК обаче е незаконосъобразно, като издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неговата материална незаконосъобразност, до какъвто извод правилно и обосновано е достигнал административният съд. Съгласно чл.13 от Наредба Н-6, Централната военномедицинска комисия извършва освидетелстване на основание медицински прегледи и изследвания, проведени и назначени от експертите на комисията и консултантите от ВМА, и налична медицинска документация. С оглед това императивно правило, решаването на правния спор е било обусловено от представянето на надлежни доказателства за извършени прегледи от страна на ЦВМК при определяне на конкретното заболяване и освидетелстването на лицето. При новото разглеждане на делото такива не са били представени, въпреки правилно разпределената доказателствена тежест между страните и изричните указания на съда. Правилни са констатациите на първоинстанционния съд, че нормата на чл. 5, ал. 2 от Наредбата е неприложима за освидетелстването на лицето само по представени медицински документи. Съобразно разпределената тежест за доказване, ЦВМК в производството пред Административен съд Пловдив е следвало да представи доказателства за изпълнение на изискванията на чл.13, ал. 1 от Наредбата, но не е сторил това. Не са били ангажирани доказателства за извършени медицински прегледи и изследвания, проведени и назначени от експертите на комисията. В тежест на касационния жалбоподател е било да установи по категоричен начин наличието на твърдяното заболяване в резултат на прегледи и изследвания при изпълнение изискванията на чл.13 от Наредбата, доколкото медицинската документация е можела само да допълни и подпомогне извеждането на извод за съществуване на болестта, но не и самостоятелно да обоснове наличието й. Безспорно необходимостта и важността на резултатите от прегледите и изследванията, извършвани и назначени от експертите на комисията /ЦВМК/, за определяне годността на лицето за военна служба, се обосновава и от категоричните и императивни указания, съдържащи се в ал.2 и ал.3 на чл.13 от посочената наредба. Нарушените нормативни изисквания при освидетелстването на лицето, от една страна, и констатациите на съдебно-медицинските експертизи /съответно с вещи лица невролог и психиатър/, че констатираното заболяване с диагноза [диагноза] не се проявява като основно /а по-скоро като придружаващо/ и се основава на документация, съставена на база консултативни и епизодични изследвания без сериозно проследяване на здравословното състояние, от друга, опровергават тезата на касатора за правилността на преценката на ЦВМК и за законосъобразност на ЕР за негодност на лицето за военна служба. Решението на Административен съд Пловдив се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните доказателства, и е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и при спазване на съдопроизводствените правила. В хода на проведеното съдебно производство първоинстанционният съд е събрал относимите и необходими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни факти и обстоятелства от значение за спорното право, съобразил е правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на оспорения акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 АПК по критериите в чл. 146 АПК. Предвид липсата на визираните в касационната жалба касационни основания за отмяна, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна, а обжалваното решение - за валидно, допустимо и правилно, поради което следва да го остави в сила. С оглед изхода на спора, претенцията за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател не следва да бъде уважена, а поради липса на достатъчно доказателства за реално извършени такива от страна на ответника, също не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,