Решение № 13586 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3626/2014 г.

Решение № 13586 от 13.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3626/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Юрий Христов Топов против заповед рег. № К- 623/22.01.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила, на материалноправни разпоредби и на целта на закона. Моли да бъде отменена. Ответникът - министърът на вътрешните работи оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Топов е държавен служител кат. В, главен инспектор, на длъжност началник на Районно управление "Полиция" (РУП) I степен - Смолян при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Смолян. С предложение рег. № РЯ 414/10.01.2014 г. директорът на ОДМВР - Смолян предлага на министъра на вътрешните работи да прекрати служебното правоотношение на жалбоподателя основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) - поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. Актът е изготвен в изпълнение на писмо рег. № I-24999/21.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи, с което ръководителите на структурните и специализирани звена в МВР са уведомени, че с оглед извършвани реформи във ведомството следва да предприемат действия за поетапно съкращение на служители, като приоритетно се освободят тези, придобили право на пенсия по чл. 68 или чл. 69 от КСО. Към предложението е приложена справка рег. № РЯ 409/10.01.2014 г., установяваща, че към 31.12.2013 г. служителят има общо 37 години, 8 месеца и 5 дни осигурителен стаж, от които 36 години, 8 месеца и 21 дни са на длъжности в МВР. При тези данни министърът на вътрешните работи приема, че са налице основанията на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) и със заповед № К- 623/22.01.2014 г., предмет на оспорване в настоящото производство, прекратява служебното правоотношение на служителя на посоченото основание. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срок и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на вътрешните работи е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР (отм.) орган, при спазване формалните изисквания на чл. 269 от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР отм.). Заповедта е в писмена форма и в нея са посочени изброените в текста реквизити. При постановяване на обжалвания акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена при спазване на предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) процедурни изисквания - по инициатива на органа по назначаването (в случая това е министърът на вътрешните работи), след предложение на директора на ОДМВР - Смолян съгласно правомощията му по чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР (отм.). Предложението е изготвено от служителя, който е временно назначен на последната длъжност съгласно заповед № К-745/23.08.2013 г. на министъра на вътрешните работи. Ето защо доводът на жалбоподателя за некомпетентност издателя на предложението е неоснователен. Освен това с оглед редакцията на текста на чл. 268, ал. 2 от ППЗМВР (отм.) изготвянето на предложение от органите по чл. 268а от правилника е възможност, но не е задължителен елемент от процедурата. Доводът, че след като предложението е направено от директора на ОДМВР - Смолян, инициативата не е на министъра на вътрешните работи като орган по назначаването, също не може да бъде споделен. Преценката на органа по назначаването за необходимостта с оглед провежданите реформи в МВР да се предприемат съкращения, като първо се прекратят служебните правоотношения на служителите, придобили право на пенсия по чл. 68 и чл. 69 от КСО, е направена още в писмото до ръководителите на отделните структурни звена в МВР. По този начин е демонстрирано желанието на компетентния орган от работа да бъдат освободени именно служители, които отговарят на условията за пенсиониране. От друга страна, както вече се посочи предложението на органите по чл. 268а от ППЗМВР (отм.) не е задължителен елемент от процедурата и няма обвързващ за органа по назначаването характер. Последният разполага с правото на преценка и може както да издаде заповед за прекратяване на служебното правоотношение, така и да се въздържи от постановяване на акт в този смисъл. Именно упражняването на това правомощие, основано на самостоятелната преценка, представлява инициативата на органа по назначаването за прекратяване на правоотношението с жалбоподателя. Производството по издаване на оспорената заповед се развива по инициатива на органа по назначаването и се основава само на писмени доказателства, които са известни на служителя. Освен това в случая, както жалбоподателят сам признава, същият е уведомен от директора на ОДМВР - Смолян за това, че ще бъде изготвено предложение за прекратяване на служебното му правоотношение по реда на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.). Поради това обстоятелството, че жалбоподателят е запознат само с крайния административен акт не опорочава правото му на защита, още повече че всички възражения относно спазването на процесуалните и материалноправни изисквания могат да бъдат повдигнати в хода на настоящия процес. Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.) за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаване. Разпоредбата на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО предвижда, че държавните служители от МВР придобиват право на пенсия при освобождаване от служба независимо от възрастта им при осигурителен стаж 27 години, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР. В конкретния случай е установено, че към 31.12.2013 г. жалбоподателят има общ осигурителен стаж 37 години, 8 месеца и 5 дни, от които като държавен служител на различни длъжности в МВР общо над 36 години, тоест повече от две трети. При тези данни настоящият съдебен състав приема, че изискванията на чл. 69, ал. 2, т. 2 от КСО са изпълнени - жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Предвидените в кодекса предпоставки като общ осигурителен стаж и такъв като държавен служител по Закон за Министерството на вътрешните работи са обективните критерии, на които се основава оспорената заповед. Физическата непригодност, лошата дисциплина и несправяне с работата, посочени от жалбоподателя като обективни критерии за издаване на заповедта, биха били евентуално основание за прекратяване на служебното правоотношение на основание съответно чл. 245, т. 3 и т. 7, б. "б" или по т. 8 от ЗМВР (отм.) след налагане на дисциплинарно наказание "уволнение", но са ирелевантни за преценката за основанията по чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР (отм.). Последната норма е самостоятелно основание за прекратяване на служебното правоотношение с държавен служител, съобразно, предвидените в нея критерии, които както се посочи в случая са изпълнени. Възражението, че заповедта поставя жалбоподателя в неравностойно положение, е неоснователно. Липсват доказателства (такива не са ангажирани и от жалбоподателя въпреки дадената в тази насока възможност) жалбоподателят да е третиран различно в сравнение с останалите служители в МВР, които също отговарят на условията по чл. 69 от КСО. Напротив представените писмени доказателства като писмото на министъра на вътрешните работи от м. август 2013 г., както и събраните в производството гласни доказателства (служебното правоотношение на свид. Василев е прекратено на същото основание), налагат извода, че от страна на министъра на вътрешните работи са предприети действия за поетапно прекратяване на правоотношенията на всички служители, придобили право на пенсия по реда на чл. 69 от КСО. Показанията на свид. Василев за това, че на работа са останали служители, които също отговарят на условията за пенсиониране, не могат да се приемат за достоверни, както с оглед личната заинтересованост на свидетеля, на когото служебното правоотношение е прекратено на същото основание, така и поради обстоятелството, че без съответните документи, изложеното от него може да се възприеме само като лични възприятия и преценка, които не се основават на факти. Изложеното, заедно с липсата на доказателства жалбоподателят Топов да е третиран по различен начин в сравнение с останалите служители, придобили право на пенсия по чл. 69 от КСО, мотивира настоящият състав да приеме, че правото на равно третиране на служителя не е накърнено. Доводът, че оспорената заповед препятства упражняване на правото на труд, също не може да бъде споделен. С оглед спецификата и изискванията на държавната служба в органите на Министерството на вътрешните работи, преценката за общия осигурителен стаж и продължителност на службата във ведомството, през които служителят може да допринесе за развитието на служебната дейност, е направена от законодателя (условията са регламентирани в КСО). Ето защо настъпването на основанията, установени в кодекса, не поставя в служителя в неравностойно положение, тъй като решението на органа по назначаването не ограничава правото му на труд, а само възможността служителят да продължи да изпълнява длъжност в МВР, още повече че с отпускането на пенсия на жалбоподателя са осигурени средства за живот. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че предпоставките, предвидени в закона за прекратяване на служебното правоотношение, са осъществени. Заповедта е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби. По този начин е спазена и целта на закона, тъй като се предоставя възможност на служител с продължителен осигурителен стаж в органите на МВР да придобие право на пенсия при облекчени условия и се създават условия за приемственост при изпълнение на държавната служба във ведомството. Поради това настоящият състав приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,