Решение № 14131 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2013 г.

Решение № 14131 от 29.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8929/2013 г., VI о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Пазарджик чрез процесуалния представител юрисконсулт Кадийска срещу решение № 280 от 15.05.2013 г., постановено по адм. дело № 195/2013 г. по описа на Административен съд - Пазарджик. Излагат се доводи, че същото е неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Касаторът прави искане обжалваното решение да бъде отменено. Ответникът - Стоян Василев Дзънгов, в отговора на касационната жалба, депозиран чрез адв. Палев, изразява становище, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, шесто отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, неоснователна. С обжалвания съдебен акт е отменено решение № К-734#1 от 04.04.2012 г. на директора на РУСО - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане № 121-00-1241-1 от 07.06.2011 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, като преписката е изпратена на последния за издаване на ново разпореждане за отпускане на съответното парично обезщетение за безработица на Стоян Василев Дзънгов съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, съдът е приел, че са изпълнени законовите предпоставки по чл. 54а от КСО за придобиване право на парично обезщетение за безработица, тъй като към датата на подаване на заявлението за ответника в настоящото производство са били дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" повече от 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването му, същият е бил регистриран като безработен в Агенцията по заетостта, не е придобил право на пенсия и не е упражнявал трудова дейност. Въз основа на това съставът на Административен съд - Пазарджик е обосновал извод за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на РУСО - Пазарджик и потвърденото с него разпореждане. Постановил е изпращане на преписката на административния орган за издаване на ново разпореждане. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изпълнение на дадените в отменителното решение № 2602/22.03.2013 г. по адм. дело № 13986/2012 г. на ВАС, шесто отделение указания съдът е събрал всички относими към спора доказателства, като след техния обстоен анализ е направил обосновани правни изводи. Фактите по делото са правилно установени. На 28.05.2011 г. Стоян Василев Дзънгов е подал до директора на РУСО - Пазарджик заявление за парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а от КСО, като към същото е приложил служебна бележка за регистрация в Бюро по труда - гр. Пазарджик като безработен, заповед за прекратяване на трудовото правоотношение поради съкращаване на щата и трудова книжка. Установено е, че на 28.05.2010 г. е сключил трудов договор с "Кримтекс 01" ЕООД, за което е подадено надлежно уведомление в НАП. Този договор е прекратен на 26.03.2011 г., като през целия период на неговото действие са подавани съответните декларации в РУСО - Пазарджик. На 07.06.2011 г. ръководителят на осигуряването за безработица към ТП на НОИ гр. Пазарджик е постановил разпореждане за отказ за отпускане на исканото парично обезщетение. В мотивите си органът е изложил, че съгласно данните в информационната система на НОИ и установените при проверката на осигурителя факти, липсват доказателства за осъществявана дейност от "Кримтекс 01" ЕООД, което лицето сочи като свой работодател. Изведена е констатация, че за ответника в настоящото производство не е възникнало задължение за осигуряване при посочения осигурител, т. е. то не е осигурено лице по смисъла на чл. 10 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Разпореждането е потвърдено с оспореното в първоинстанционното производство решение на директора на РУСО - Пазарджик. Съгласно чл. 54а, ал. 1 от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които отговарят на условията по т. 1 - т. 3 от нормата. Няма спор, че при направената проверка в регистъра при НОИ на трудовите договори е установен регистриран от осигурителя "Кримтекс 01" ЕООД трудов договор за Стоян Василев Дзънгов на длъжност "кантарджия" и основно трудово възнаграждение от 2000 лева. Безспорно е също, че осигурителните вноски върху посоченото възнаграждение не са внасяни, независимо от редовното подаване на декларация обр. 1 за периода от юни 2010 г. до м. април 2011 г. Правилно съдът е очертал основния, спорен по делото въпрос, а именно: притежава ли Стоян Василев Дзънгов качеството на осигурено лице според § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО във връзка с чл. 54а, ал. 1 от КСО. "Осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3, изр. 1 от ДР на КСО (в сила от 01.01.2010 г.) е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Началният момент, от който следва да се счита за възникнало осигуряването е денят, в който лицето започва да упражнява трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО. В случая е спазена разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица и от самоосигуряващите се лица. Установено е, че в ТД на НАП редовно за периода на действие на трудовия договор на Стоян Василев Дзънгов е подавана декларация обр. 1 "Данни за осигуреното лице", но реално не са внесени дължимите от осигурителя вноски. Обстоятелството, че дружеството няма подадена годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и годишен финансов отчет за 2010 г. не обуславят извод за липса на трудово правоотношение между него и ответника, както и това, че последният не е престирал труд. Неоснователен е доводът в касационната жалба за породено съмнение относно факта, че ответникът в настоящото производство е работил на нискоквалифицирана длъжност като "кантарджия" с висок размер на основното трудово възнаграждение. Констатациите на административния орган не могат да почиват на предположения. В негова тежест е да докаже твърденията си, като събере достатъчно убедителни доказателства за това. За установяване на релевантния за делото факт относно реалното полагане на труд от Стоян Василев Дзънгов, съдът е разпитал свидетеля Лулчев в качеството му на пълномощник на дружеството по времето, когато ответникът в настоящото производство е работел там, от показанията на който се установява, че фирмата е стопанисвала под аренда 250-300 дка земя, използвана предимно за селскостопанска дейност и оранжерия в с. Мало Конаре. Стоян Василев Дзънгов е работил като "кантарджия", но са му възлагани и много други дейности, получавал е заплата редовно и се е разписвал във ведомостите. Фактът на полагане на труд от датата на сключване на договора до неговото прекратяване при посочения работодател се установява и от заключението на съдебно - икономическата експертиза, което е изградено на приложените към делото платежни документи, оборотни ведомости и друга счетоводна документация, както и след направена проверка в НАП и НОИ гр. Пазарджик. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че Стоян Василев Дзънгов има качеството на "осигурено лице" по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, тъй като е извършвал трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КСО. За периода на действие на трудовия му договор за работодателя е възникнало задължение за внасяне на осигурителни вноски за фонд "безработица", които безспорно са дължими, а неизпълнението на това задължение не следва да бъде обвързано с неблагоприятни правни последици за осигуреното лице. Събраните по делото писмени доказателства сочат, че са налице дължими от осигурителя осигурителни вноски, а по отношение на осигуреното лице са налице най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяването на осигуряването, което означава, че същият изпълнява първото изискване на чл. 54а, ал. 1 от КСО. Изпълнени са и останалите, визирани в нормата предпоставки, поради което за Дзънгов е възникнало правото на парично обезщетение за безработица. Като прави извод в същия смисъл, Административен съд - Пазарджик постановява съдебен акт в съответствие с материалния закон. Касационният довод за неконкретизирано съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неоснователен. Съдът е изградил правните си изводи след изпълнение на дадените в отменителното решение на ВАС указания, въз основа на анализ на събраните по делото доказателства и след произнасяне по наведените от страните възражения. Извършена е цялостна проверка на законосъобразността на оспорения акт и е направен обоснован извод за издаването му в нарушение на относимите материалноправни норми. С оглед изложеното и съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,