Решение № 8559 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5067/2009 г.

Решение № 8559 от 26.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5067/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 131 - 132 от Данъчния процесуален кодекс (отм.) вр. § 5 ал. 4 от ПЗР на ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП против решение от 22.01.2009 г. Софийски градски съд по адм. д. № 527 по описа за 2006 г., в частта му, с която по жалба на "Теко" АД със седалище в гр. София, ул. "Д-р Вълкович" 2А, представлявано от Юри Атанасов Братанов, отменил данъчен ревизионен акт (ДРА) № 559/21.06.2002 г. на данъчен орган при ТДД гр. София, потвърден с решение № 2031/20.12.2002 г. на РДД гр. София, в частта му, с която на жалбоподателя за данъчни периоди м. 11.2000 и м. 01.2001 г. не бил признат данъчен кредит общо в размер на 40 000 лв. по доставките на преки доставчици "Тропикана 1992" ЕООД и "Алба" ЕООД. В касационната жалба се правят оплаквания, че решението на СГС в обжалваната част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, необоснованост и при съществени нарушения на съдопроизводствени правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неизпълнение на задължителните указания на отменителното решение на ВАС, както и че, макар да било установено с ДРА, че посочените преки доставчици са начислили ДДС по спорните доставки, техни предходни доставчици били осъществили действия по чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.) и съдът необосновано приел, че размерът на получените от ревизирания субект данъчно предимство или облага не е доказан; не бил изследван въпросът за реалността на процесните доставки и без това данъчния кредит бил признат незаконосъобразно; неоткриването на предходните доставчици "Евро топ" ЕООД и "Империал" ЕООД е достатъчно, за да се направи извод че не са начислили ДДС, а не са и представили доказателства относно реалното доставяне на фактурираното. Иска се отмяна на съдебното решение, в посочената част и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Теко" АД не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна по съображения в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 132 ал. 1 ДПК (отм.), от надлежна страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна по следните съображения: Спорът относно законосъобразността на ДРА, в посочената му част, е бил за втори път предмет на разглеждане пред СГС след отменително решение № 585/17.01.2006 г. на ВАС, първо отделение по адм. д. № 3626/2005 г. За да уважи жалбата на търговеца против ДРА, в посочената част, първоинстанционният съд е приел, въз основа на констатациите при самата ревизия, че посочените по-горе преки доставчици са начислили ДДС по доставките с получател ответника по касационната жалба, както и че извършването на действия по чл. 109, ал. 11 и 12 (отм.) ДПК (отм.) не е свързано с презумпция за реализирано от ревизираното лице данъчно предимство. Последното следва да се докаже от ревизиращите органи, което те не са сторили. Отделно от това, съдът е приел, че към процесните фактури са представени приемо-предавателни протоколи относно предаването на движимите вещи, които са достатъчно доказателства за реалността на доставките, тъй като за действителността на процесните договори не се изисква писмена форма. При така установените факти, съдът е направил правния извод, че макар и издаден от компетентен орган, процесният ДРА в тази част е незаконосъобразен. Решението, в обжалваната му част, е правилно тъй като при правилно установените от първоинстанционния съд факти, правният извод е в съгласие с издаденото ТР № 5/14.07.2004 г. на ОСС на ВАС, ръководно по тълкуването на нормите на чл. 109 ал. 11 и 12 ДПК (отм.) (в сила за периоди от 2000 и 2001 г.). Според т. 1 на това ТР, получателят по конкретната доставка, е обвързан само от действията на прекия си доставчик, който следва да отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета, каквото е изискването на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. Когато доставчикът не извърши надлежно начисляване на данъка, за получателя по доставката не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Налице е данъчно предимство за страните по доставката - за доставчика, който не е отразил дължимия данък като задължение към бюджета и за получателя, който е приспаднал данъка като данъчен кредит, без да са налице законовите предпоставки за такова приспадане. Този извод произтича от характера на ДДС, който е косвен, многофазен и некумулативен данък. Косвен е, защото с него се облага потреблението на стоките и услугите. Многофазността означава, че ДДС се начислява по конкретната доставка на всеки етап от реализацията на стоката или услугата. Некумулативен е, защото данъкът се включва еднократно в крайната цена на стоката или услугата като облагането само на добавената стойност се постига чрез механизма на приспадане на данъчен кредит от всеки получател в поредицата от доставки по пътя на реализацията на стоката или услугата. Това означава, че неизпълнението на законовите изисквания, обуславящи правото на приспадане на данъчен кредит по съответната доставка не се влияе от неизпълнението на същите изисквания по предходните доставки. В случаите, когато вследствие на събрани в хода на ревизията доказателства данъчният орган твърди, че от действията на един или няколко предходни доставчици за ревизирания субект са възникнали облага или данъчно предимство, той трябва да установи в какво се изразяват те и какъв е размерът им. В случая, с ДРА е установено, че посочените преки доставчици на ревизирания субект са начислили ДДС по спорните фактури, а данъчният орган не е доказал размера на твърдяното данъчно предимство за ревизираното лице, поради неизрядност на предходни доставчици. Основното оплакване в касационната жалба за неизпълнение на задължителните указания на отменителното решение на ВАС не е оправдано. Спорът при първото касационно производство относно посочените доставки се е свеждал само до счетоводното начисляване на ДДС от страна на преките доставчици. В касационната жалба, по която е образувано адм. д. № 3626/2005 г. на ВАС, няма нито дума относно твърдяна липса на реалност на процесните доставки. Основен мотив на отменителното решение на ВАС, в тази връзка, е била липсата в административната преписка на протоколите за насрещни проверки на преките доставчици, от които да се види констатирано ли е при ревизията начисляване на ДДС по техните доставки. В изпълнение на отменителните указания на ВАС, при повторното разглеждане на делото, посочените доказателства са събрани и от тях се вижда (нещо, което е записано на стр. 2 и в потвърдителното решение на РДД), че преките доставчици са начислили ДДС. В потвърдителното решение на РДД няма промяна на правното основание за отказ на данъчен кредит по процесните доставки и то си остава чл. 109, ал. 11 и 12 ДПК (отм.), въз основа на неустановяване на начисляване на ДДС от страна на предходни доставчици. На основание чл. 224 АПК, задължителни, при по-нататъшното разглеждане на делото, са указанията по тълкуването и прилагането на закона, а не и тези по съществуването или несъществуването на факти, каквито в случая са фактите относно реалното изпълнение на доставките. Въпреки това, първоинстанционният съд е изложил мотиви и относно реалността на процесните доставки, които се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. По изложените съображения, при постановяване на съдебното решение, в обжалваната част, не са допуснати нарушения, представляващи твърдяните в касационната жалба отменителни основания, поради което решението, в тази част, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Воден от гореизложеното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение