Решение № 2185 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12465/2008 г.

Решение № 2185 от 17.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12465/2008 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. От АПК. Образувано е по касационна жалба от Мери Антонова Попова, процесуален представител на община Видин против решение № 63/24.07.2008 г., постановено от Административен съд Видин по адм. д. № 140/80 г. Поддържа се твърдение за противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответниците не са взели становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност. Според него съдът правилно е приел, че по отношение на оспорените административни актове на кмета на община Видин - писмен отказ, обективиран в писмо № М-02-5723/5.05.2005 г. и мълчалив отказ по молба на жалбоподателите вх. № М-02-6579/8.02.2006 г. са налице тежки пороци, обуславящи тяхната нищожност. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима процесуално. По същество, по наведените в нея касационни доводи Върховният административен съд съпоставяйки ги с данните по делото и приетото от Административния прие за установено следното : Административният съд е бил сезиран с жалба от ответниците в настоящето производство против писмен отказ на кмета на община Видин и мълчалив отказ по молбата им от 08.02.2006 г. с твърдения за тяхната нищожност, каквато са искали да бъде обявена. Съдът е прогласил за нищожни писмен отказ № М-02-5723/5.05.2005 г. на кмета на община Видин и мълчалив отказ на молба вх. № М-02-6579/8.02.2006 г. на кмета на Община Видин. За писмения отказ е приел, че е нищожен, тъй като по отношение него е налице е най-тежкия порок, установен служебно от съда, тъй като е подписан със запетая, което означавало, че подписът не е на кмета, а на друго лице, а не съществували данни относно представителната власт на подписалия акта. От това е изведен извод, че атакуваният акт е издаден от некомпетентен орган - "нарушен бил кръга от въпроси, които административният орган по силата на нормативен акт е оправомощен да решава". Този извод е неясен, неточен и лишен от нормативна обосновка. Същият е и неправилен. Решението в тази част - относно прогласената нищожност на така наречения "изричен отказ" е недопустимо. Съдът не е изяснил съдържанието, характера и правната същност на обжалваното писмо, наречено "изричен отказ". Същото е в отговор на молба на жалбоподателите от 30.03.05 г. до кмета на община Видин да бъдат обезщетени с имот в кв-564, общинска собственост, тъй като след отмяната на отчуждените 2 дка на техния праводател и възстановяването им с решение на кмета № 279/1.09.1992 г. на основание чл. 1 и 2 от Закона за възстановяване на собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗС и др. не са били реално възстановени в пълен обем. Искането за отмяна на отчуждаването е било направено освен от праводателя (наследодателя Методи Ванков) на жалбоподателите (ответници в настоящето производство и от други 4 физически лица, като възстановяването с въпросното решение № 279 е върху целия имот, бивша собственост на всичките петима искатели) без да са посочени размер на площ и припадащите се части на всеки един). Такова не се е и следвало, тъй като искането на отмяна на отчуждаването е направено от всички заедно за целя имот, без конкретизация на площта му. Какви са били дяловете на всеки от тях е въпрос на уреждане след възстановяването на имота при евентуална делба, С факта на възстановяването на имота е приключило реституционното производство за всички. Искане за допълнително обезщетяване, последица от реституцията е недопустимо и кметът не е дължал произнасяне по него. Обстоятелството, че е отговорил с посоченото като изричен отказ писмо не означава, че с него, независимо от съдържанието му им е отказал да уважи молбата им с исканото обезщетение. Същият не е дължал произнасяне по искането за обезщетение, като последица от реституирана собственост, тъй като реституционното производство е приключило с факта на върнатото обезщетение. Фактически това писмо е едно уведомление, становище по направеното искане, с което кметът не е нормативно обвързан, поради което и съдържанието му е без правна стойност. С него не се пораждат, нито отказват права и задължения, които обвързват жалбоподателите и това писмо не може да се характеризира като индивидуален административен акт, тъй като не носи белезите и съдържанието, вложени в хипотезата на чл. 21 от АПК. Като такова не е задължително да бъде подписано от кмета и не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Като е приел противното и е приел за разглеждане акт, който не подлежи на съдебен контрол независимо, че го е обявил за нищожен и без значение на какво основание, съдът е постановил недопустимо решение в тази част, тъй като се произнесъл по жалба, лишена от предмет- липса на индивидуален административен акт, какъвто не съставлява писмото отговор, сочено като "изричен отказ" на кмета. От това следва, че решението в тази част е процесуално недопустимо и като такова следва да се обезсили, а жалбата на настоящите ответници, първоначалните жалбоподатели - Биянка Борисова и Лидия Донкова - с искане за обявяване нищожност се остави без разглеждане като недопустима и образуваното по нея производство прекрати. По отношение обявената нищожност на мълчалив отказ от произнасяне решението в тази част е незаконсъобразно и следва да се отмени, а първоначалната жалба остави без разглеждане като недопустима. Мълчаливият отказ не може да бъде нищожен. Той не представлява акт по същността си, а по силата на фикция, респ. съдържанието му - отказ или съгласие - е такова по силата на презумция. За разлика от актовете по чл. 21 от АПК - изричните, мълчаливият отказ не просто се приема за административен акт, но по силата на законовата фикция и необорима презумция се счита за изричен такъв и при това за издаден при спазване на производството и формата по издаването му. Поради това се преценява само неговата материална законосъобразност. Като е приел противното, че е налице мълчалив отказ от произнасяне, който е нищожен, административният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. След отмяната първоначалната жалба и в частта, с която се иска прогласяване нищожност на мълчалив отказ от произнасяне следва да се остави без разглеждане поради липса на предмет и правен интерес и производството и по нея или в цялата част по жалбата прекрати. Воден от изложеното, Върховният административен съд в състав на четвърто отделение на основание чл. 222, ал. 1 от АПК