Решение № 42 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2018 г.

Решение № 42 от 1.07.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1914/2018 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 42/05.01.2018 г. по гр. д. № 2580/2017 г., с което Софийски апелативен съд, изменяйки решение № 1905/23.03.2017 г. по гр. д. № 4719/2016 г. на Софийски градски съд, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на А. Г. Т. на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление по чл. 257, вр. чл. 255, ал. 1 НК, ведно със законните лихви от 15.04.2016 г., като искът е отхвърлен до размера от 20 000 лв., до който е бил уважен с обжалваното само от ответника първоинстанционно решение, а решението е било обезсилено в частта по присъдените законни лихви от 21.04.2011 г. до 15.04.2016 г. и производството в тази част - прекратено по незаявената за периода претенция относно последиците на забавата. Обжалването е допуснато по следните въпроси: 1. За задължението на въззивния съд по иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да извърши преценка на всички конкретно проявени обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, когато са в причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение и за приложението на обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на иска? 2. По иска с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение на неимуществени вреди поради незаконно обвинение в неизвършено престъпление има ли значение, че по предвидения в закона ред вече е било определено обезщетение за неимуществени вреди поради нарушаване на правото на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок, съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧ)? и 3. Кой е началният момент на забавата и от кога се дължат законни лихви върху обезщетението по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 (преди т. 1) ЗОДОВ? По първия повдигнат въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост съдилищата трябва да посочат конкретно кои обстоятелства са взели пред вид и какво значение им отдават. В т. 11 от ППлВС № 4/1968 г. са посочени примерно фактите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани, като извън тях могат да съществуват и други обстоятелства, релевантни за размера на обезщетението. Съдът преценява релевантните обстоятелства поотделно и в съвкупност, отчита отражението им в неимуществената сфера на увреденото лице и в мотивите на решението формулира резултата от преценката. В този смисъл е и актуалната практика на Върховния касационен съд (напр. решение № 320/27.12.2016 г. по гр. д. № 2403/2016 г. IV-то Г, решение № 16/17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г., III-то ГО, решение № 11/27.01.2014 г. по гр. д. № 3684/2013 г. III-то ГО и цитираните в него други). В случая значение имат и решение № 55/11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г., IV-то ГО, решение № 16/17.05.2017 г. по гр. д. № 2686/2016 г., III-то ГО и решение № 230/04.12.2017 г. по гр. д. № 4874/2016 г. IV-то ГО, в която е обсъдено значението на допуснатото от органите на наказателното производство нарушение на правото, защитено в чл. 6, § 1 КЗПЧ при определяне обезщетението за неимуществени вреди. Настоящият състав я споделя. Извършеното от Върховния съд нормативно тълкуване в Постановлението има запазено, задължително за съдилищата действие (аналогия от чл. 130, ал. 2 ЗСВ), а излагането на допълнителни мотиви е излишно. По втория повдигнат въпрос настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че обезщетението за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършването на престъпление включва и тези от нарушеното право на приключване на наказателното дело в разумен срок (чл. 6, § 1 КЗПЧ). Когато нарушението на правото по чл. 6, § 1 КЗПЧ е въведено като основание на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, за да определи това обезщетение, съдът е длъжен да съобрази цялостното негативно отражение на незаконното обвинение в неимуществената сфера на увредения, да го отнесе към общовалидната значимост на засегнатите блага за всяко човешко същество и да отчете, че продължилото дълго, в неразумен период наказателно преследване предполага по-висок размер. Допустимостта на така предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ обаче не е обусловена от абсолютните процесуални предпоставки по чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ: 1) проведен ред по глава трета "а" от Закона за съдебната власт и 2) липса на споразумение в административното производство. Когато на незаконно обвинения вече е било определено обезщетение за неимуществени вреди само поради нарушеното право по чл. 6, § 1 КЗПЧ (с влязло в сила решение по чл. 2б ЗОДОВ, с предложението на министъра на правосъдието по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ или със споразумение по глава трета "а" ЗСВ), съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е длъжен да зачете съответно силата на пресъдено нещо на решението (чл. 297 ГПК), включително времевите й предели, или направеното предложение по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, което обвързва държавата, без значение кой точно държавен орган я представлява или задължителното действие на постигнатото споразумение по реда на глава трета "а" ЗСВ (чл. 60л ЗСВ). Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ определя обезщетението за неимуществени вреди в глобален размер, а той е винаги по-висок от самостоятелно определения по съответния законов ред. Задължителното действие на влязлото в сила решение по чл. 2б ЗОДОВ или на постигнатото споразумение по глава трета "а" ЗСВ, задължава съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да намали размера на глобално определеното от него обезщетение с вече определеното. Предложението по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, което незаконно обвиненият не е приел в приключилото административно производство, го задължава да определи глобалното обезщетение в по-висок размер от предложения от министъра на правосъдието, а констатациите в протокола по чл. 60г ЗСВ не го обвързват (арг. от чл. 2б, ал. 2 ЗОДОВ). Мотиви: Съгласно чл. 7 КРБ, държавата отговаря за вредите, причинени от незаконни актове на нейни органи и длъжностни лица. Върховният закон предвижда вземане за обезщетение в полза на всеки частно-правен субект, чиито права (имуществени и неимуществени) са засегнати от незаконен акт на държавните власти и на длъжностните лица при тяхната администрация. С влизане в сила на действащата Конституция (след 13.07.1991 г.) ЗОДОВ изгуби функцията си на опосредяващо звено между регулираните чрез него обществени отношения и принцип, произтичащ от основния закон. Такава функция той е изпълнявал при действието на Конституцията на НРБ от 1971 г., когато Законът е приет – с ДВ бр. 80/05.08.1988 г. Аргументът е от сравнителен анализ на чл. 56, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на НРБ от 1971 г.