Решение № 8874 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2010 г.

Решение № 8874 от 21.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9221/2010 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Данчо Райчев Георгиев от гр. Шумен срещу решение от 27.05.2010 г., постановено по адм. дело № 56/2010 г. от Административен съд Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № РД-16-13/16.02.2010 г. на Областен управител на област Шумен. По наведени доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК моли същото да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което бъде отменен обжалваният от него административен акт. Ответникът, в представени писмени бележки излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Райчев срещу цитираната по-горе заповед, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Не се спори между страните, а и въз основа на приложената по делото заповед № РД-16-12 от 15.02.2010 г. на Областен управител на Област Шумен е установено, че считано от 16.02.2010 г. в областна администрация са закрити следните отдели в Дирекция "Административен контрол, регионално развитие и държавна собственост": "Държавна собственост", "Регионално развитие и териториално и устройство" и "Координация и административен контрол". По точка втора от заповедта съответно, считано от същата дата са закрити и длъжностите "началник отдел" на посочените отдели, като били трансформирани в длъжности "старши експерт". Не се спори и относно факта, че общата численост на служителите в администрацията е запазена. Правилно в обжалваното решение е прието, че за да е налице реално съкращение в щата следва да са налице в съотношение на кумулативност две предпоставки - длъжността да не фигурира като нормативно определена позиция, а така също и като съвкупност от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. В конкретния случай правилно съдът е приел, че първата предпоставка е налице - заеманата от касатора длъжност "началник отдел" "Регионално развитие и териториално и устройство" (РРТУ) по силата на заповед № 16-12/15.12.2010 г. не фигурира в щатното разписание. Впрочем този извод не се оспорва и от касатора. Спорът се свежда до това дали длъжността, която същият е заемал е запазена като функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. В конкретния случай, правилно в обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че заеманата, преди издаване на процесната заповед длъжност от касатора "началник отдел РРТУ" е различна от новосъздадената длъжност "старши експерт РРТУ" поради това, че същите се намират в различни длъжностни нива - първата е била в ръководна и е попадала в длъжностно ниво А6 от Единния класификатор на длъжностите в администрацията (ЕКДА), а втората е експертна и попада в по-ниско длъжностно ниво Б6 от ЕКДА. Основните характеристика на ръководните длъжности са посочени в разпоредбата на чл. 5 от Наредбата за прилагане на ЕКДА (НПЕКДА), а тези за експертните длъжности са уредени в разпоредбата на чл. 6 от същата. При съпоставката им се установява, че основните функции на ръководните и експертните длъжности се различават съществено. Отделно от това съдът е извършил съпоставка и на представените длъжностни характеристика за двете длъжности, при което е установил конкретни различия в задачите, функциите и задълженията на същите. Въз основа на правилно изяснена фактическа обстановка, изведените от съда изводи за законосъобразност на обжалваната заповед са правилни и обосновани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение