Решение № 279 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6336/2007 г.

Решение № 279 от 30.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6336/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (2007 г.) във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на В. М. Й. против въззивното решение на Плевенския окръжен съд № 329 от 4.06.2007 г. по гр. д. № 666/2006 г., с което е оставено в сила решение № 92 от 27.07.2006 г. по гр. д. № 178/2005 г. на Н. районен съд в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати на Н. С. А. на основание чл. 45 ЗЗД обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане в размер на 5000 лв., след като въззивният съд е отхвърлил иска за разликата над 5000 лв. до 7000 лв., до който размер иска е бил уважен от първоинстанционния съд. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна в уважената част на иска. Ответникът Н. С. А. не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да уважи предявения иск съдът е приел, че по делото е установен фактическия състав на непозволеното увреждане - извършено от ответника деяние, неговата противоправност и вината на извършителя. При определяне на дължимото обезщетение съдът се е позовал на изслушани по делото две съдебно-медицински експертизи и показания на свидетели, при което е извел извода, че сумата от 5000 лв. се явява достатъчна за да покрие претърпените от ищеца болки и страдания. Решението е правилно. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че по отношение на ответника е осъществен фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Съдът е обсъдил приключилото нох дело № 56/2004 г. на Н. районен съд, по което ответникът се е признал за виновен в това, че на 24.07.2004 г. в с. Л. е причинил средна телесна повреда на ищеца и с оглед разпоредбата на чл. 222 ГПК (отм.) правилно е посочил, че присъдата на наказателния съд (постигнатото споразумение между подсъдимия и прокуратурата има същото значение) е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпитаните по делото свидетели, обсъдени от съда поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с изслушани единична и тройна съдебно-медицински експертизи, чиито заключения се припокриват, са дали основание обосновано съдът да приеме, че от нанесения върху ищеца побои, той е претърпял болки и страдания от причинено счупване на глезена на дясната голямопищялна кост (средна телесна повреда) и масивно кръвонасядане в областта на лявото бедро, коляно и подбедрица (временно разстройство на здравето), което затруднило движението на двата долни крайници и довело до накуцваща походка на ищеца. Според заключенията на вещите лица, затруднено движение на ищеца, се дължи и на последвало вкостяване на нанесения хематон от получените травми, което налага оперативно лечение за освобождаване на бедрения мускул и екстирпиране на осификата. При тези обстоятелства съдът е определил по справедливост обезщетение в размер на 5000 лв., което няма основание да бъде намалено. Ищецът продължава да търпи болки и неудобства от нанесените при побоя травми и за да облекчи движението на десния си крак е необходима оперативна намеса, поради което определеното обезщетение, при тези данни, не е завишено, както неоснователно се поддържа от касатора, а в известна степен дори се явява занижено. Изложеното дава основание да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд не е нарушил материалния и процесуален закон, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.