Решение № 9256 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6228/2016 г.

Решение № 9256 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6228/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. Н. И. от гр. С., подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адв. Тренев срещу решение № 4417 от 14.04.2016 г. по административно дело № 3543/2015 г. на Върховния административен съд (ВАС), пето отделение, с което е отхвърлена жалбата на Л. Н. И. против заповед № 8121К-396/13.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи и жалбоподателят е осъден да заплати на Министерството на вътрешните работи сумата от 400 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Доводите в касационната жалба са за постановяване на оспореното решение в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на основните правни изводи - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението като неправилно и присъждане на сторените деловодни разноски. Ответникът - министъра на вътрешните работи, чрез своя процесуален представител юрисконсулт И. в съдебно заседание и в писмени бележки оспорва касационната жалба като неоснователна и моли тя да бъде отхвърлена, а решението да се остави в сила, като на Министерството на вътрешните работи се присъди юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. След като обсъди доводите и възраженията на страните и прецени събраните по делото доказателства, Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършената проверка съдът констатира, че производството пред тричленния състав от пето отделение на Върховния административен съд е образувано по жалба на Л. Н. И. срещу заповед № 8121К-396/13.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, чл. 197, ал. 1, т. 6 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 5, чл. 204, т. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и служебното му правоотношение е прекратено. За да установи приетата фактическа обстановка, съдът е направил анализ на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност по реда на чл. 144 АПК във връзка с чл. 235, ал. 2 от ГПК, като е взел предвид доводите и възраженията на страните. За да отхвърли жалбата срещу заповедта, тричленният съдебен състав е извършил служебна проверка за законосъобразност на оспорения административен акт в съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, като обосновано е приел, че същият е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му, правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Петчленният състав на Върховен административен съд не констатира допуснати от съда съществени процесуални нарушения в хода на производството, като направеното в тази насока общо възражение е неоснователно. Решение № 4417 от 14.04.2016 г. по административно дело № 3543/2015 г. на Върховния административен съд, пето отделение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е приел, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед. Същата е издадена от компетентния съгласно чл. 204, т. 1 от ЗМВР орган и при спазване на формалните изисквания на закона. Заповедта е писмена, подписана е от издателя и съдържа изброените в текста на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити, в това число време и обстоятелства на извършване на нарушението, нарушените правни норми, правното основание и наказанието, което се налага. В съответствие с нормативната уредба е и заключението на съдебния състав, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на дисциплинарнонаказващия орган (министъра на вътрешните работи, съобразно изискването на чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР) и е назначена комисия като дисциплинарноразследващ орган. Жалбоподателят е запознат със заповедта и обобщената справка, дадена му е възможност да участва в производството и да представи доказателства, с което е спазена нормата на чл. 207, ал. 8 от ЗМВР, а в съответствие с изискването на чл. 207, ал. 10 от ЗМВР на служителя са представени всички установени от дисциплинарноразследващия орган факти и доказателства, отразени в обобщената справка и същият е поканен да даде допълнителни възражения или обяснения. Дисциплинарното производство е приключило в срок със становище за наличието на основания за реализиране на дисциплинарната отговорност на жалбоподателя (чл. 207, ал. 12 от ЗМВР). Становището на дисциплинарноразследващата комисия до министъра е изготвено на 19.12.2014 г. и изпратено заедно с всички материали на дисциплинарнонаказващия орган на тази дата, поради което и съгласно правилото на чл. 196, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗМВР, нарушението следва да се счита за открито на последната дата. Заповедта, с която е наложено дисциплинарното наказание, е издадена на 13.02.2015 г. Това означава, че тричленният състав правилно е приел, че дисциплинарното наказание е наложено в установения в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР двумесечен срок от откриване на нарушението. Аргументирани са и изводите на съда, че в образуваното дисциплинарно производство правото на служителя на защита не е накърнено. С. И. е запознат с данните в обобщената справка на 15.12.2014 г., но е отказал да даде обяснения по случая, констатациите в справката са възпроизведени в становището на дисциплинарната комисия рег. № 3383р-3263/19.12.2014 г., което заедно с всички материали по проведеното дисциплинарно производство е изпратено на дисциплинарнонаказващия орган с писмо рег. № 383р-3272 на 19.12.2014 г. След запознаване с резултатите от проведеното дисциплинарно производство, обобщената справка и становището на дисциплинарноразследващия орган, служителят е поканен да даде писмени обяснения относно изложените в тях фактически и правни основания (покана рег. № 8121р-2869/20.01.2015 г., връчена срещу подпис на 24.01.2015 г.). И. отново е заявил, че няма да дава обяснения, като саморъчно е отразил отказа си върху поканата. След като се е запознал с данните от дисциплинарното производство и събраните доказателства, министърът на вътрешните работи е издал оспорената пред съда заповед № 8121К-396/13.02.2015 г., с която е възприел фактическите и правни изводи на дисциплинарноразследващата комисия и наложил на жалбоподателя И. дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР. С оглед обстоятелствата, заповедта е издадена след като са установени предвидените в закона материалноправни предпоставки. Разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР квалифицира като тежко нарушение на служебната дисциплина, което следва да се санкционира с дисциплинарно наказание "уволнение", неявяването на работа без уважителни причини в два последователни работни дни. В случая е установено, че за времето от 1.07.2014 г. до 4.07.2014 г., от 8.07.2014 г. до 11.07.2014 г. и от 14.07.2014 г. до 17.07.2014 г. И. не се е явявал на работа без уважителни причини. Липсват доказателства и твърдения през посочените периоди жалбоподателят да е ползвал отпуск по болест или да му е разрешен друг вид отпуск. Липсват и доказателства (такива не са представени от жалбоподателя въпреки указанията на първоинстанционния състав на съда в този смисъл в съдебното заседание на 14.03.2016 г.), през посочените в заповедта периоди И. да е изпълнявал задълженията си като началник на сектор "Противодействие на икономическата престъпност" в 09 РУП - СДВР. Видно от представените доказателства се установило, че през посочените по-горе периоди И. не се е явявал на работа в сградата на 09 РУП - СДВР, работен кабинет не му е предоставен, не са му възлагани служебни задължения в СДВР (пропуск за достъп до сградата не е издаван), не е участвал в провежданите през периода работни съвещания, няма документи с негови резолюции във връзка с дейността на сектора, а функционалните му задължения по ръководство на сектора са били възложени на друг служител. През времето, посочено в заповедта, същият не се е явил на работа и в ОД на МВР - Г. Служителят посетил дирекцията в гр. Г. само на 7.07.2014 г. и след това и в средата на месец юли, въпреки че заповедта за преместването му вече е била отменена, но служебни задачи в тази дирекция не са му възлагани. Неоснователни са и доводите за неспазване на срока по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че справката е изготвена на 19.12.2014 г., на която дата дисциплинарното нарушение е установено, а заповедта е издадена на 13.02.2015 г., т.е. в законоустановения срок. Аргументирано и в съответствие със закона е и заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена след осъществяване от страна на жалбоподателя на тежко нарушение на служебната дисциплина, подлежащо на санкциониране с най-тежкото дисциплинарно наказание. Установено е, че на посочените в заповедта дати и за описаните в административния акт периоди жалбоподателят не се е явявал на работа, без да са налице уважителни причини за това. Отсъствието на служителя от работа е продължило повече от два последователни дни, поради което правилно е преценено, че извършеното представлява тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, за което се предвижда дисциплинарно наказание "уволнение". По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават установената в административното производство фактическа обстановка. Това налага извод, че въз основа на установената фактическа обстановка, съдът правилно е приложил и материалния закон. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт също е неоснователен. Решението на първоинстанционния съд съответства на събраните доказателства. Данните, че след запознаване с резултатите от проведеното дисциплинарно производство, обобщената справка и становището на дисциплинарноразследващия орган, служителят е канен да се запознае с данните от дисциплинарното разследване и с обобщената справка и да даде обяснения по случая, мотивират извода на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а обясненията на жалбоподателя не са приети и последният не е изслушан, въпреки опитите на дисциплинарнонаказващия орган да направи това, по зависещи от служителя причини. Тези доказателства, заедно с липсата на такива, които да сочат, че са налице уважителни причини за отсъствие на жалбоподателя от работа повече от два последователни дни през посочените в заповедта периоди 1.07.2014 г. - 4.07.2014 г., 8.07.2014 г. - 11.07.2014 г. и 14.07.2014 г. - 17.07.2014 г., обосновават заключението, че заповедта е издадена и след осъществяване на предвидените в закона предпоставки за санкциониране на служителя с най-тежкото дисциплинарно наказание, а правомощието на дисциплинарнонаказващия орган е упражнено в рамките, установени от закона. В този контекст трябва да бъдат приети за обосновани изводите на тричленния състав, че от страна на жалбоподателя е допуснато тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа без уважителни причини в повече от два последователни работни дни, с което е осъществен фактическият състав на чл. 203, ал. 1, т. 5 от ЗМВР, предвиждащ налагането на дисциплинарно наказание "уволнение". Поради всичко изложено настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира подложеното на касация съдебно решение за правилно, защото при постановяването му не са допуснати сочените от касаторовия повереник нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспореният съдебен акт е постановен в съответствие с материалния закон и събраните доказателства при спазване на дължимата съдопроизводствена процедура, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, платимо от жалбоподателя, в размер на 400 лева, определено в съответствие с чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд в петчленен състав на втора колегия,