Решение № 12668 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15254/2013 г.

Решение № 12668 от 24.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15254/2013 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Жоро - Георги Георгиев" срещу Решение № 2097 от 07.10.2013 г. по адм. дело № 1593/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив, ХVI състав.

В касационната жалба се излагат подробни доводи за неправилност на обжалваното решение, като издадено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът твърди, че в решението е дадена неправилна фактическа обстановка и е извършена неправилна преценка на събраните доказателства. Оспорва извода на съда за законосъобразност на РА относно допълнително начисления ДДС за данъчен период м. 12.2008 г., като поддържа, че е приложима нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗДДС и необосновано данъчните органи са извършвали пазарна оценка на услугите. Иска се отмяната на решението заедно с отмяната на РА и се претендират направените по дело разноски.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП, изразява писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Административен съд Пловдив /АС Пловдив/ е образувано по жалба на ЕТ "Жоро - Георги Георгиев" срещу Ревизионен акт /РА/ № 261205430 от 31.01.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП гр. Пловдив, с който за данъчен период 15.12.-31.12.2008 г. е установено задължение по ЗДДС в размер на 4545,45 лева ведно с начислените лихви за забава.

В хода на ревизията е констатирано, че за периода от м. 12.2007 г. до 30.11.2008 г. ревизираното лице е достигнало задължителния оборот за регистрация по ЗДДС - 55 688 лева. Облагането е извършено по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК с оглед наличието на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи съобразно влезлия в сила РА № 261104533 от 24.11.2011 г., обхващащ периодите 2007 г. и 2008 г. Установено е, че едноличният търговец е извършвал дейност - обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, за което има издадено разрешение от МТС, валидно до 15.10.2012 г. Изискана е била информация и данни за организираните курсове относно броя на кандидатите, придобили удостоверение за правоспособност. При извършване на ревизията за дата на завършване на обучението е приета последната отразена дата в регистъра за издаване на удостоверение. При определяне броят на кандидатите, които са преминали курс на обучение не са взети предвид тези, срещу които е отбелязано, че са записани само за допълнителни часове, само за изпит, че са по чл. 157 от ЗДвП, отказалите се, прехвърлените от други учебни центрове, където са били обучавани.

Въз основа на събраните в хода на ревизията доказателства е установено, че по фискални касови бонове през 2008 г. са отчетени 275 бр. лица, преминали пълен курс на обучение, който брой съвпада с броя на лицата, които са отразени в регистъра, предоставен от ДАИ. Събрана е и информация за броя лица, които са преминали пълен курс на обучение, за м. 12.2007 г. - 15 бр., от които 6 бр. за категория С и 9 броя за категория С+Е.

В хода на ревизията е възложена експертна оценка за определяне на пазарни цени при сделки за организиране на курсове за обучаване на водачи на МПС за отделните категории за процесния период, като установените стойности са посочени на стр. 9 от РД. Съобразно така определените от в. л. пазарни цени ревизиращите са изчислили дохода от дейността на лицето за всеки отделен месечен период от м. 12.2007 г. до м. 11.2008 г. вкл. /стр. 10 и стр. 11 от РД/, като общата сума надхвърля 50 000 лева, т. е. прието е, че лицето е достигнало изискуемия съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДДС облагаем оборот за регистрация по ЗДДС. Ревизираният субект е бил длъжен да се регистрира по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС до 14.12.2008 г., поради което ревизиращите са изследвали облагаемите сделки за периода 15.12.-31.12.2008 г. и са формирали извод, че едноличният търговец дължи ДДС в размер на 4545,45 лева за доходите от обучение на водачи на МПС, преминали пълен курс на обучение, ведно с начислените лихви за забава.

В рамките на съдебното производство е допуснато изслушването на съдебно-оценителна експертиза.

Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от орган, разполагащ с материална компетентност, при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон.

Така постановеното решение е правилно и обосновано. Не са налице твърдяните в касационната жалба отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК.

1. Обосновано АС Пловдив е възприел констатираното от ревизиращите наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. От присъединените с протокол № 1215705 от 06.11.2012 г. ревизионен доклад № 1104533 и РА № 261104533 от 24.11.2011 г./ влязъл в сила като необжалван/ заедно с приложенията към него, са констатирани реализирани за периода от 01.07.2007 г. до 31.12.2008 г. приходи за търговеца от дейността - услуги по обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, в общ размер на 53 142 лева, които на основание чл. 12, ал. 1 от ЗДДС са облагаеми. Освен това е установено, че ревизираният субект е декларирал за 2008 г. общо приходи в размер на 14 849,38 лева съгласно подадената ГДД по ЗДДФЛ. Т. е. прието е, че лицето е посочвало по-ниски цени на услугите от пазарните такива, поради което са налице данни за укрити приходи.

Процедурата по чл. 124, ал. 1 от ДОПК е била спазена, като на лицето е надлежно връчено уведомление за това, че основата за облагане с ДДС за периода 15.12.2008 г. - 31.12.2008 г. ще бъде определена по предвидения в чл. 122 от ДОПК ред. Изискано е и представянето на декларация за имущественото състояние по чл. 124, ал. 3 от ДОПК и справка за учебните автомобили, с които е извършвано обучението.

В процесния случай е изпълнена хипотезата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и на основание чл. 122, ал. 2 и ал. 4 от ДОПК данъчната основа за облагане по ЗДДС правилно е определена от данъчните органи по установените по време на ревизията цени на доставките - обучение на водачи на МПС. В този смисъл неоснователно е позоваването от страна на касационния жалбоподател на нормата на чл. 27, ал. 3 от ЗДДС / в действащата към ревизирания период редакция/, която норма не намира приложение при осъществена ревизия по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК. По чл. 122, ал. 4 от ДОПК в случаите по ал. 1 органът по приходите определя основата за облагане с данъци за съответния период, за който са установени обстоятелствата.

1. Обосновано АС Пловдив е възприел като правилно извършеното изчисление от страна на органите по приходите на реализирани доходи от услугите по осъществяване на курсове за обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, за периода от м. 12.2007 г. до м. 11.2008 г. В обжалваното решение първостепенният съд е обсъдил задълбочено експертната оценка, извършена от в. л. в рамките на ревизионното производство, и съответно, е изложил съображения поради какви причини не кредитира съдебно-оценителната експертиза. За правилен е възприет подхода на данъчните органи да определят за дата на завършване на обучението датата, която е отразена в Регистъра за издаване на Удостоверение. В тази връзка неоснователно е твърдението на касатора, че неправилно съдът е приел, че общият брой на кандидатите за ревизирания период е 275 бр., като е включил и кандидатите, преминали пълен курс на обучение за м. 12.2008 г. /които са общо 111 бр./. Според касатора необосновано е включен и м. 12.2008 г. за формиране на облагаем оборот. Видно от отразеното в РД и в РА общият брой курсисти за периода м. 12.2007 г. до м. 11.2008 г. вкл. е 179 бр., а не както твърди касатора - 275 бр. В мотивите на обжалвания съдебен акт са изложени данни относно това колко е общият брой за цялата 2008 г. / което е установено по време на ревизията/, но това не означава, че съдът е включил целия брой и съответно, реализираните приходи от обучение на така посочения брой /275 бр. лица/. Отделно от това при определяне на облагаемия оборот по чл. 96, ал. 2 от ЗДДС ревизиращите се позовават на оценителната експертиза, приета по време на ревизията и изчисленията се отнасят само до периода м. 12.2007 г. до м. 11.2008 г., като не се включва периода м. 12.2008 г. Това е възприето като правилно и съответстващо на събраните доказателства от страна на първоинстанционния съд.

1. АС Пловдив е анализирал констатациите на вещите лица по двете експертизи и правилно е ценил експертната оценка, възложена и приета от ревизиращите органи. В. л. по съдебно-оценителната експертиза е приело, че за периода 01.01-30.11.2008 г. броят на курсистите, завършили курс на обучение е 129 бр., който брой не съответства на отразения брой в Регистъра за издадени удостоверения. Освен това в. л. по СОЕ не е взело предвид и броят кандидати, преминали пълен курс на обучение за м. 12.2007 г. /15 бр./. В допълнение съдът изрично е посочил, че в СОЕ експертът е посочил цена на обучение на себестойност без съпътстващите разходи, докато експертизата в ревизионното производство правилно е включила в крайната цена и съпътстващи разходи при обучението / разходи за амортизации, гориво и др./. Относно определената данъчна основа за периода 15.12.-31.12.2008 г. за определяне на дължимия ДДС, касационната инстанция споделя извода на АС Пловдив за правилното й определяне от данъчните органи. Взети са само предвид изчисленията за брой лица, завършили пълен курс на обучение за водачи на МПС за периода 15.12-31.12.2008 г. за съответната категория / общо в размер на 26 930 лева/ и доходи от допълнително обучение на водачи на МПС, платени изцяло в брой на 28.12. и 31.12.2008г / в размер на 342,70 лева/. Размерът на дължимия данък е определен по реда на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС във връзка с чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС - 4545,45 лева / 27272,70 лева - общата сума на реализираните приходи за 15.12.-31.12.2008 г., от които ДО - 22727,25 лева и ДДС 4545,45 лева/, върху който са начислени и лихви за забава на основание чл. 175 от ДОПК вр. чл. 1 от ЗЛДТДПДВ.

По така изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че обжалваното решение като правилно и обосновано следва да бъде оставено в сила.

Във връзка с искането на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение настоящият съдебен състав намира, че същото е неоснователно с оглед нормата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК - такова възнаграждение е присъдено в рамките на първата инстанция.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение