Решение № 7549 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11993/2018 г.

Решение № 7549 от 21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11993/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Л. против решение № 109 от 19.07.2018 г., постановено по адм. д. № 139/2018 г. по описа на Административен съд - Л., II състав. Релевирани са оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Ответникът С. Г., с адрес за призоваване в [населено място], чрез адвокат Монов, моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна по следните съображения: С решение № 109 от 19.07.2018 г., постановено по адм. д. № 139/2018 г. Административен съд - Л. е отменил решение № 1040-10-18 от 16.03.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Л., с което е потвърдено разпореждане № 102-00-48-5 от 1.02.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. Л. за отказ за изплащане на обезщетение за безработица. След преценка на доказателствата по първоинстанционното дело касационната инстанция приема следното: С. Г. е подал заявление вх. № 102-00-48 от 29.02.2016 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл. 54а КСО, в т. 8 на което е декларирал, че не получава парично обезщетение в друга държава. Глаголът "получил" също е задраскан. Към заявлението е представен ПД U1, в който компетентната институция в Германия е удостоверила периоди на осигурена заетост от 4.04.2014 г. до 31.07.2014 г., от 13.08.2014 г. до 30.04.2015 г. и от 1.05.2015 г. до 31.01.2016 г., както и доходи от заетост от референтен период от 1.05.2015 г. до 31.01.2016 г. в размер на 13935 (евро). В клетка 5 "От началото на първия период, посочен в клетка 2, притежателят е получил обезщетение за безработица", в т. 5. 1, е отразен период от 3.02.2016 г. до 28.02.2016 г. В т. 6. 2 от клетка 6 е вписан текст, че лицето няма право на обезщетения за безработица от службата, издала документа, тъй като притежателят не е подал искане за прехвърляне на обезщетенията за безработица. От посочената в писмо изх. № 1029-50-2253 от 18.01.2019 г. на Дирекция "Европейски регламенти и международни договори" при НОИ електронна кореспонденция между цитираната дирекция и германската компетентна институция, съдържаща се на лист 26-39, включително в превод на български език, се установява, че на 3.02.2016 г. Георгиев е подал заявление за отпускане на обезщетение за безработица и такова ("свързано с работата обезщетение за безработица") му е било отпуснато от германската институция по негова банкова сметка. От съдържанието на кореспонденцията не се налага извод, че лицето е получило допълнително обезщетение (извън периода 3.02.2016 г. до 28.02.2016 г.) от държавата по последната си заетост, нито че е подало искане до компетентната институция в Германия за експортиране на обезщетение за безработица. Заявлението на Георгиев от 3.02.2016 г. не е предоставено на националната институция, поради регламент за лични данни. Цитираната кореспонденция отговаря на всички изисквания на чл. 141 АПК. Съгласно чл. 76, § 2 от Регламент (EО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване (Регламента) за целите на настоящия регламент, властите и институциите на държавите-членки си предоставят посреднически услуги и действат така, както прилагат своето вътрешно законодателство. Според чл. 76, § 4 от Регламента институциите и лицата, обхванати от настоящия регламент, имат задължението за взаимно информиране и сътрудничество за осигуряване на правилното прилагане на настоящия регламент. В тази връзка кореспонденцията следва да бъде съобразена. При посочените в тези мотиви данни в ПД U1 във връзка с цитираната кореспонденция следва да бъде прието, че за периода от 3.02.2016 г. до 28.02.2016 г. С. Г. е получил обезщетение за безработица от германската компетентна институция. Съдържанието на цитирания документ е известно на лицето, което го е представило. Към настоящият момент Георгиев не оспорва получаване на това обезщетение, нито в хода развилите се производства пред административните органи и пред съда е представил доказателства, оборващи съдържанието на цитирания документ. В тази връзка твърденията му, че не е искал това обезщетение, че то не отговаря на законовите изисквания, че не представлява обезщетение за безработица, не са доказани. Разпоредбата на чл. 10 от Регламент (EО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване урежда предотвратяване на съвпадането на обезщетения. В нея изрично е казано, че настоящият регламент не може нито да предоставя, нито да запазва правото на няколко обезщетения от един и същи вид за един и същи период на задължително осигуряване. Текстовете на глава Шеста "Обезщетения за безработица" от Регламента не предвиждат друго, изключващо тази разпоредба. Нормите на чл. 54а и следващите КСО също не дават подобно право. При тази фактическа обстановка и нормативна уредба на Георгиев не се дължи обезщетение за безработица за периода 3.02.2016 г. до 28.02.2016 г. Първоинстанционният съд правилно е приел, че цитираното обезщетение следва да се отпусне след 29.02.2016 г. Но в решение № 1040-10-18 от 16.03.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Л. и потвърденото с него разпореждане № 102-00-48-5 от 1.02.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. Л. периодът 3.02.2016 г. до 28.02.2016 г. не е разграничен от следващ/следващи период/периоди, които не са определени. Изложени са общи мотиви, касаещи по същество неуточнени периоди, при които фактическата обстановка е различна. Постановен е принципен общ отказ, който ще бъде коментиран по-долу в настоящите мотиви. Това рефлектира негативно върху правото на защита на адресата. В разпореждане № 102-00-48-5 от 1.02.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица е посочено, че преди напускането на Г. Г. не е поискал "износ на германско обезщетение", което е преценено като пречка за отпускане на обезщетение в България. В решение № 1040-10-18 от 16.03.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Л. е налице позоваване на чл. 65, § 5, б. "б" от Регламент (EО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване, която норма се тълкува в смисъл, че лицето завръщайки се в държавата на пребиваване и кандидатствайки за обезщетение за безработица първо получава това обезщетение от държавата, на законодателството на което бил подчинен, което условие в случая не е спазено. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че от момента на подаване на заявление вх. № 102-00-48 от 29.02.2016 г., на кандидатстващия за обезщетение не е указано да представи документ за "износ на германско обезщетение", нито са му давани указания за реализиране на осигурителни права в Германия. Наред с това изводите на органите на ТП на НОИ гр. Л. не намират нормативна опора. Разпоредбата на чл. 65, § 5, б. "б" от Регламент (EО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване има следното съдържание: "Въпреки това, работник, без да е пограничен работник, на когото са били отпускани обезщетения за сметка на компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство е бил подчинен при завръщането си в държавата-членка по пребиваване първо получава обезщетения в съответствие с член 64, като получаването на обезщетения в съответствие с буква а) се спира за периода, през който той получава обезщетения съгласно законодателството, на което последно е бил подчинен". Цитираният текст не предвижда възможност правото на парично обезщетение за безработица да бъде отречено, ако лицето е получило частично обезщетение за сметка на компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство е било подчинено при завръщането си в държавата-членка по пребиваване. В конкретния случай, след сезирането му, компетентният орган в Германия, е отпуснал частично обезщетение за безработица за точно фиксиран период. Посочената норма не регламентира задължение Георгиев повторно да иска от германската компетентна институция обезщетение за друг период и от неизпълнението на това задължение за него да произтекат неблагоприятни последици. Липсва правна възможност административният орган на държавата-членка по пребиваване да откаже отпускане на обезщетението за период, следващ този, за който е получено обезщетението, нито да обвърже получаването на обезщетението за безработица за следващ период с така нар. "износ на обезщетение". По делото няма доказателства Георгиев да е получил обезщетение за безработица в Германия, освен за периода от 3.02.2016 г. до 28.02.2016 г. или да се е върнал в тази държава. Липсва и твърдение на административния орган, че той не се е регистрирал като търсещо работа лице в службата по заетостта в България. Нормата на чл. 65, § 5, б. "б" от Регламент (EО) № 883/2004 г., систематично се следва от тази на чл. 65, § 6 от Регламента, в чието предложение първо изрично е посочено, че обезщетенията, предоставяни от институцията по пребиваване по параграф 5 продължават да бъдат за нейна сметка. Останалата част от текста на чл. 65, § 6, както и § 7 са със следното съдържание: "Въпреки това, при условията на параграф 7, компетентната институция на държавата-членка, на чието законодателство последно е било подчинено, възстановява на институцията по пребиваване пълния размер на обезщетенията, предоставени от последната институция през първите три месеца. Размерът на изразходваната сума през този период не може да бъде по-голям от размера, платим в случай на безработица, съгласно законодателството на компетентната държава-членка. В случая по параграф 5, буква б), периодът през който обезщетенията се предоставят съгласно член 64 се изважда от периода, посочен във второто изречение на тази параграф. Условията за възстановяването на сумата се уреждат от регламента по прилагането". "Въпреки това, периодът на възстановяване по параграф 6 се удължава до пет месеца, когато заинтересованото лице през предходните 24 месеца е завършило периоди на заетост или самостоятелна заетост от поне 12 месеца в държавата-членка, на чието законодателство последно е бил подчинен, когато тези периоди биха били от значение за придобиване на права на обезщетения за безработица". Следователно тези последващи текстове регламентират режим на възстановяване на изплатеното от институцията по пребиваване обезщетение при условията на Регламент (EО) № 883/2004 г. и на Регламент (ЕО) № 987/2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г., а не отказ за изплащане на обезщетение с мотив, че лицето не е реализирало в пълен обем правото на обезщетение за безработица в държавата-членка, на чието законодателство то последно е било подчинено. С § 5, б. "а" от Регламент (ЕС) № 465/2012 г. на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2012 година за изменение на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. за координация на системите за социална сигурност и на Регламент (ЕО) № 987/2009 г. за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. и за Споразумението ЕС - Швейцария, член 55 на основния регламент се изменя, в частта му по параграф 1, първата алинея, която се заменя със: "За да попадне в обхвата на член 64 или член 65а от основния регламент, безработно лице, което отива в друга държава-членка, уведомява компетентната институция преди заминаването си и изисква документ, удостоверяващ, че то запазва правото си на обезщетения при условията, предвидени в член 64, параграф 1, буква б) от основния регламент. " В случая тази норма не е приложима по отношение на Георгиев, тъй като той не е лице по чл. 64 или чл. 65а от основния регламент. Той е напълно безработно лице, което по време на последната си дейност като заето лице е пребивавало в държава-членка, различна от компетентната държава-членка, върнало се е и което се е върнало в тази държава-членка и се е поставило на разположение на службите по заетостта в държавата-членка по пребиваване - чл. 65, § 2 от основния регламент. Съгласно чл. 65, § 5, б. "а" на Регламент (EО) № 883/2004 г. безработното лице по първото и второто изречение на параграф 2 получава обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване както ако спрямо него се е прилагало това законодателство по време на последната му дейност като заето или като самостоятелно заето лице. Тези обезщетения се предоставят от институцията по пребиваване. При така изложената фактическа обстановка и приложимо материално право, изводите на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на оспорените решение № 1040-10-18 от 16.03.2018 г. на Директора на Териториално поделение на НОИ гр. Л. и потвърденото с него разпореждане № 102-00-48-5 от 1.02.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при Териториално поделение на НОИ гр. Л., са правилни. Поради липса на касационни основания решението се оставя в сила. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на ответника се присъжда сумата 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за касационна инстанция, за чийто размер не е направено възражение за прекомерност. Разноски в полза на касатора не са дължими. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,