Решение № 328 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4929/2007 г.

Решение № 328 от 24.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4929/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Ани Саралиева Производството е образувано по касационна жалба на М. Р. М. и Ш. М. Р. срещу решение № 169 от 01.06.2007 г. по гр. д. № 218/2007 г. на Софийския окръжен съд. В жалба са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) и се иска отмяната му. В хода на касационното производство касаторът М. Р. М. е починал и е заместен от законните му наследници - А. В. Я., М. В. Ш. и касаторката Ш. М. Р.. Ответниците С. И. Р. и Р. И. Р., чрез пълномощника им, изразяват становище за неоснователност на жалбата по съображения в писмена защита. Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените отменителни основания и провери обжалваното решение, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законния срок, срещу подлежащо на касационен контрол решение и е процесуално допустима. С обжалваното решение Софийският окръжен съд е отменил решението по гр. д. № 263/2006 г. на Ихтиманския районен съд и е отхвърлил предявените от М. Р. М. и Ш. М. Р. срещу Р. И. Р. и С. И. Р. искове за прогласяване нищожността на договора за продажба на недвижим имот, оформен с нот. акт № 190/2004 г. на нотариус С. В., като прикрито съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона, и е съдил ищците да заплатят на ответниците 350 лв. разноски. Въззивният съд е приел за недоказано, че с договора за продажба, сключен между ищците, като продавачи, и първия ответник, като купувач по време на брака му с втората ответница, се прикрива съглашение, с което се уговаря начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, при което привидността да обуслови абсолютна симулация на продажбената сделка, поради недействителност на прикритото с нея съглашение съгласно чл. 152 ЗЗД. Липсват писмени доказателства, изхождащи от ответника или такива, които да удостоверяват негови изявления пред държавен орган, които да сочат на вероятност изразеното съгласие в договора да е привидно, поради което по арг. на чл. 134, ал. 2 ГПК свидетелските показания, събрани в първата инстанция за доказване привидност на изразеното съгласие, са недопустими. Жалбата е неоснователна. Ищците - касатори в настоящото производство, не са доказали твърдяната абсолютна симулация. Няма обратно писмо, което да разкрива действителните отношения между страните по договора за продажба, и с което ищците като страна по договора е следвало да се снабдят, за да проведат успешно пълно доказване на симулацията. Няма писмени доказателства, изхождащи от другата страна, или удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които да правят вероятно твърдението на ищците, че съгласието е привидно, които са предпоставка за допустимост на свидетелски показания, съгласно разпоредбата на чл. 134, ал. 2 ГПК (отм.). Въззивният съд правилно е приложил посочената разпоредба и е направил законосъобразен извод за неоснователност на иска. По изложените съображения жалбата е неоснователна и въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на III г. о.