Решение № 3978 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16220/2013 г.

Решение № 3978 от 24.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16220/2013 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на Стоян Дончев Стоянов от гр. Пазарджик, срещу заповед на министъра на вътрешните работи (МЗ) № К-2573/28.10.2013 г. на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и поради придобиване право на пенсия, е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон, поради което моли нейната отмяна. Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваната заповед, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР и поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - по инициатива на органа по назначаването, е прекратено служебното правоотношение на Стоянов. Недоволен от заповедта, жалбоподателят я обжалва. Твърди, че тя е неправилна поради допуснати при издаването й съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон, поради което моли нейната отмяна. Претендира разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи (министъра/ът), чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, приема за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят е бил назначен за първи път на длъжност в системата на МВР с МЗ № К-82/13.01.1998 г. на длъжност "главен юрисконсулт" в РДМВР, Пазарджик, считано от 26.01.1998 г. Притежава категория "В" - главен инспектор. Директорът на ОДМВР, Пазарджик е направил предложение рег. № 43503/09.10.2013 г. (л. 23) до органа по назначаването - министъра на вътрешните работи, да бъде прекратено служебното правоотношение на Стоянов, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО. В предложението е посочено, а и от приложената справка за осигурителен стаж рег. № 43449/09.10.2013 г. (л. 24) е видно, че жалбоподателят към датата на предложението и справката, е прослужил като държавен служител в системата на МВР 23 години, 1 месец и 9 дни. Има общ осигурителен стаж от 32 години, 3 месеца и 26 дни. Данните от справката не са оспорени от жалбоподателя. В съответствие с предложението, с обжалваната МЗ, министърът като орган по назначаването, на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, е прекратил служебното правоотношение на Стоянов като държавен служител в МВР. При така установените факти, настоящият състав на ВАС прави следните изводи: Жалбата е неоснователна. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е издадена от компетентния по смисъла на чл. 246, т. 1 от ЗМВР орган - министъра на вътрешните работи и е подписана от него. Актът е постановен в предвидената в закона форма и съдържа изброените в чл. 269 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) реквизити. Същият е издаден след мотивирано предложение от орган по чл. 268а ППЗМВР, до органа по назначаването, съдържащо съображения относно осигурителния стаж на служителя в системата МВР. Поради това съдът приема, че са спазени административнопроизводствените правила и в частност - изискванията на чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР. Доводът в тази насока, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й е неоснователен. В същата е вписано, че се издава "...поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО - по инициатива на органа по назначаването", което е напълно достатъчно според изискванията на закона. Заповедта е законосъобразна като издадена и в съответствие с материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 13 (в последната, актуална към издаване на МЗ редакция) от ЗМВР, служебното правоотношение на държавния служител в МВР се прекратява при придобиване право на пенсия по чл. 69 от КСО по искане на служителя или по инициатива на органа по назначаването. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО, "Държавните служители по ЗМВР до 31.12.2011 г., придобиват право на пенсия, независимо от възрастта, при 25 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по ЗМВР". От неоспорените данни в справката е видно, че Стоянов има необходимия осигурителен стаж, вкл. и необходимия такъв в системата на МВР, поради което е придобил и право на пенсия. С цитираната при произнасянето на органа норма на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, законодателят изрично е регламентирал правото на административния орган по своя инициатива да освободи от служба служители, които имат изискуемия по чл. 69 от КСО трудов стаж, без оглед на възрастта, каквато е хипотезата на чл. 245, ал. 1, т. 2 от ЗМВР. Единствената предпоставка е служителят да има 25 години общ осигурителен стаж, от които 2/3 действително изслужени като държавен служител в системата на МВР, т. е. минимум 16 години и 8 месеца. Не се спори по делото, че към 09.10.2013 г. жалбоподателят е прослужил като държавен служител в системата на МВР 23 години, 1 месец и 9 дни и има общ осигурителен стаж 32 години, 3 месеца и 26 дни. По този начин той е придобил право на пенсия, съгласно чл. 69, ал. 2, т. 1 от КСО. След като Стоянов има изискващия се общ осигурителен стаж, вкл. и прослужен в системата на МВР, е налице законоустановената предпоставка за освобождаването му от служба на посоченото в заповедта основание по инициатива на органа по назначаване. От анализа на цитираните разпоредби и предвид установеното следва категоричният извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност, обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. Доводите, развити от Стоянов за допуснати нарушения на материалния закон са неоснователни. Цитираният като нарушен чл. 168 от ЗМВР е общ текст, за разлика от нормата на чл. 245, ал. 1, т. 13, поради което втората има приоритет пред първата. Липсва и нарушение на чл. 4, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация предвид съществуването на изричната норма на чл. 7, ал. 1, т. 8 от същия. Със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР (обн., ДВ, бр. 69/05.08.2008 г.), беше приета новата т. 13 в чл. 245, ал. 1 от ЗМВР, която даде право на органа по назначаване, при наличието на условията, посочени там, по своя инициатива да освобождава служителя. При наличието на специална регулировка на прекратяване на служебното правоотношение на Стоянов в ЗМВР, позоваването на други норми от същия закон е неуместно. По делото е направено искане от процесуалния представител на министъра за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Предвид правните изводи на ВАС, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските хонорари, да бъде осъден Стоянов да заплати на МВР сумата 150,00 лева. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, ВАС