Решение № 11344 от 18.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3108/2012 г.

Решение № 11344 от 18.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3108/2012 г., VI о., докладчик съдията Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община - Бургас, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно юрисконсулт Ефтим Йорданов Марев, срещу решение № 128 от 30.01.2012 г. по адм. дело № 1538/2011 г. на Административен съд - гр. Бургас. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение Административен съд - гр. Бургас е отменил Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) № 70-Л-55.27 от 20.05.2011 г., издаден от главен специалист - ревизии в отдел "КПДПС" на Дирекция "МПДТР" при Община Бургас, потвърден с решение № 70-Л-55.27 от 14.06.2011 г. на касационния жалбоподател. За да постанови този резултат, съдът е приел, че "по аргумент от чл. 66, ал. 1, т. 4 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) таксата за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване се заплаща за извършените от общината услуги за почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване, а в конкретния случай, от извършеното насрещно доказване от страна на жалбоподателя се установява, че тази услуга на територията на летище Бургас и около нея не е извършвана от ответника или от наето от него лице през процесния период, поради което изводите на административния орган за нейната дължимост са неправилни като противоречащи на материалния закон." Решението на Бургаския административен съд е правилно и изводите му като обосновани и законосъобразни се споделят изцяло от касационната инстанция, а доводите на касатора за противното се преценяват като неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места, се заплаща такса, размерът на която се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Таксата се определя в годишен размер за всяко населено място с решение на общинския съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност, включваща необходимите разходи за посочените в същата разпоредба дейности. Условията, при които не се събира такса за някоя от услугите, са посочени в чл. 71 ЗМДТ и по отношение на услугата по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване е необходимо тази услуга да не се предоставя от общината. При така дадената правна регламентация и с оглед на разпоредбата на чл. 170, ал. 1 от АПК правилно административният съд е приел, че в тежест на административния орган е да докаже наличието на двете кумулативно предвидени предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата, за която претендира заплащането на съответната такса. По делото са ангажирани гласни доказателства, които сочат, че външните дружества, с които концесионерът е сключил договори, извършват дейността по измитане, събиране на сметта и почистване на цялата територия на летище Бургас, както и поддръжката и почистването на зелените площи на летището. По делото са изслушани вещи лица, изпълнили съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза съдът е установил, че според основното предназначение, определено с устройствените схеми и планове, територията на летище Бургас е урбанизирана територия за движение и транспорт, като същата не е част от населено място. На територията на летището има отразени поземлени имоти с предназначение за аерогара и НТП - за летище, няколко от поземлените имоти са отразени с НТП - за друг вид поземлен имот за движение и транспорт. Няма поземлени имоти, които да са с предназначение за обществено обслужване. Границата между летище Бургас и кв. Сарафово е ПИ с идентификатор 07079.1.933, който е път от републиканската пътна мрежа Бургас - Варна. Този факт е обосновал извода на съда, че територията на летище Бургас не е част от населено място и в този смисъл не е част от квартал Сарафово, поради и което не е от категорията населени места, включена в заповед № 3015 от 28.10.2010 г. на кмета на Община Бургас, издадена на основание чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза по делото е установено, че в план-сметката, приета от Община Бургас за 2011 г., няма предвидени мероприятия и дейности за поддържане на чистотата на територията, конкретно на летище Бургас, тъй като план сметката не предвижда конкретни мероприятия и дейности, а обобщени прогнозни стойности. От представените на вещото лице протоколи за извършена работа от консорциум "Титан Бургас" е установено, че услугата по чистотата на териториите за обществено ползване е предоставена от Община Бургас на територията на общината, в т. ч. кв. "Сарафово", но не са реализирани мероприятия и фактически дейности в района, конкретно на територията на летище Бургас, както и около обекта на концесия, тъй като липсват територии, които да изискват предоставянето на такъв вид услуга. При съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства - експертизи, свидетелски показания и писмени доказателства, е направен обоснован извод, че не е установено наличието и на двете предпоставки - принадлежност на имота към територията на съответното населено място и реалното предоставяне на услугата. Доказано е по безспорен начин, че дейността по поддържане чистотата на територията на летище Бургас, в това число сгради, съоръжения, писти, паркинг и градинки около сградите, са извършвани от лица, наети от дружеството за негова сметка, а не от община Бургас. Наетият от общината консорциум "Титан Бургас" е извършвал единствено услугата сметосъбиране. Предвид липсата на доказателства за реално извършване на услугите по поддържане на чистотата на територията за обществено ползване в района на летище Бургас от страна на общината, както и на доказателства за това, че територията на летището изобщо е включена в районите посочени в заповед № 3015 от 28.10.2010 г. на кмета на община Бургас, то правилен е изводът на съда за недължимост на начислената такса за тази услуга. Както правилно е приел административният съд, твърдението на касатора, че територията на летище Бургас е част от квартал Сарафово и поради тази причина, следва да се приеме, че заповедта на кмета на Бургас включва и тази територия, не е достатъчно да обоснове дължимост на таксата, а е необходимо доказване на реалното й предоставяне, което в случая не е успешно проведено. Като е приел, че през посочения в акта за установяване на публично общинско вземане период 01.01.2011 г. - 31.12.2011 г., Община Бургас не е предоставяла услугата, посочена в разпоредбата на чл. 62 ЗМДТ - поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места по отношение територията на Летище Бургас, поради което на основание чл. 71 ЗМДТ не следва да събира такса за нея и е отменил оспорения акт, Бургаският административен съд е постановил правилно решение. В касационното производство не се установиха твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и предвид изричната претенция на пълномощника на ответника по касация, община Бургас следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 144 АПК да заплати на "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД юрисконсултско възнаграждение за настоящата касационна инстанция. В Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не е предвидено възнаграждение за изготвяне на отговор (възражение) на касационна жалба. Поради това и на основание § 1 от допълнителните разпоредби на тази наредба юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено по аналогия на чл. 9 - за изготвяне на касационна жалба без явяване в съдебно заседание - не по-малко от 150 лв. (така и: опр. № 6701 от 20.05.2010 г. по адм. д. № 14350 от 2009 г. на ВАС - VI отд., опр. № 11964 от 27.09.2011 г. по адм. д. № 14938 от 2010 г. на ВАС, 5-чл. с-в, опр. № 1212 от 27.08.2009 г. по гр. д. № 612 от 2009 г. на ВКС - IV г. о.; опр. № 6337 от 07.05.2012 г. по адм. д. № 15361/2011 г. на ВАС - VI отд. и др.). Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд, шесто отделение,