Решение № 9821 от 17.10.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба, подадена от Рич Фууд ЕООД, представлявано от управителя Р. Недялкова, чрез процесуалните му представители адв. П. Мургова и адв. Д. Цанкова-Арсенова, срещу решение 239/16.12.2022 г., постановено по адм. дело 213/2022 г. по описа на Административен съд-Ловеч, 6-ти състав. В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необосновано и в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и постановяване на нов съдебен акт за уважаване на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждането на разноски за двете съдебни инстанции, по приложен списък. В съдебно заседание и в допълнително представени писмени бележки, се поддържат изложените в касационната жалба съображения. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуалния му представител юрк. Я. Кънчева, в писмена молба по делото оспорва касационната жалба като неоснователна. Отправя искане за оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, приема, че касационната жалба, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на Рич Фууд ЕООД срещу решение 11/311/00891/3/01/04/02, изх. 01-2600/6450#13/25.05.2022 г., за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 20а, ал. 2 и чл. 27, ал. 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 46, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 16, ал. 2 от Наредба 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ (БФП) по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2007-2013 г. (Наредба 30/11.08.2008 г.), както и т. 4.4, б. б във връзка с т. 8.1, предложение първо, във връзка с т. 4.12 и т. 4.18 от договор 11/311/00891/13.10.2014 г. и чл. 73, ал. 1 и чл. 72, ал. 1 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 7 и § 4, ал. 3 от Допълнителните разпоредби от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, понастоящем - Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление, ЗУСЕФСУ, загл. изм. ДВ, бр. 51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г.) и т. 18 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г. (Правилата, обн. ДВ бр. 69/30.08.2019 г.), както и в изпълнение на решение 146/05.11.2021 г., постановено по адм. дело 410/2020 г. по описа на Административен съд-Ловеч, на дружеството е определена финансова корекция в размер на 18 956.07 лв. Пред първата инстанция е събрана цялата административна преписка по издаването на оспорения акт, като е приобщена и преписката по предходно издадения и впоследствие отменен от Административен съд-Ловеч с решението му по адм. дело 410/2020 г., акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 11/311/00891/3/01/04/01, изх. 01-2600/6480#2/21.08.2020 г., с който на касатора е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 18 956.07 лв. По данни от приложените доказателства, финансовата корекция е наложена във връзка с констатирано в резултат на извършена проверка на място след плащане в периода от 20.06.2019 г. до 28.06.2019 г. и извършени допълнителни административни проверки от изпълнителния директор на ДФЗ, неизпълнение на задължението на касатора в качеството му на ползвател по сключения между него и ДФЗ договор 11/311/00891/13.10.2014 г. за отпускане на БФП по мярка 311 от ПРСР за периода 2007-2013, подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), а именно средноаритметично за три пълни финансови години (2016 г., 2017 г. и 2018 г.) по-малко от 50 % неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план показатели за трудова заетост (средносписъчен брой на разкритите работни места за трите финансови години 4.42 при заложен в одобрения проект брой от 6 лица общо за трите години, по 2 лица на година). Между страните липсва спор и видно от съдържанието на договор 11/311/00891/13.10.2014 г., в клаузата на неговата т. 4.4, б. б е посочено, че ДФЗ има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато последният не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба 30/11.08.2008 г. В клаузата на т. 4.12 от договора е предвидено задължение за ползвателя на помощта да извърши изцяло одобрената инвестиция в уговорения с договора срок и в съответствие с одобрения проект, като съгласно т. 4.18, ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. Според т. 8.1. от договор 11/311/00891/13.10.2014 г. в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на каквато и да е част от договорената финансова помощ, ДФЗ може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, като спазва изискванията по чл. 46 и чл. 47 от Наредба 30/11.08.2008 г. В т. 9.1.б. г от договора е уточнено изрично, че по смисъла на този договор одобрен проект е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от ДФЗ, заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми съгласно Наредба 30/11.08.2008 г. документи (включително представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес план), както и съвкупността от материални и нематериални активи, и свързаните с тях разходи, заявени от ползвателя и допустими за разглеждане по мярка 311. Страните не спорят и относно застъпените в одобрения бизнес план показатели относно броя на заетите лица през финансовите 2016, 2017 и 2018 г. (по 2 за всяка година), както и че съобразно т. 2.1 от бизнес плана реализацията на проекта предполага постигане на устойчива заетост чрез създаване на нови работни места общо 2 постоянни работни места. По искане на процесуалните представители на двете страни е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, заключението, по която потвърждава изцяло констатациите на административния орган за неизпълнение от страна на задълженията по договор 11/311/00891/13.10.2014 г., свързани с показателите за устойчива заетост, послужили му като фактическо основание за издаване на акта за налагане на финансова корекция. Даденото заключение, в т.ч. и по отношение на изчисленото от вещото лице изпълнение на бизнес плана по отношение на трудовата заетост, средноаритметично за трите финансови години от 73.67 %, не е оспорено от страните и е възприето в мотивите на атакувания съдебен акт. Установените от административния съд правнорелевантни факти са описани подробно в мотивите на обжалваното решение и доколкото същите се възприемат изцяло от касационната инстанция, те не следва да бъдат възпроизвеждани изцяло в настоящото решение. В обобщение, във връзка горепосоченото, констатирано от органа неизпълнение на договора, след отмяната на първоначално издадения АУПДВ и предоставяне възможност на ползвателя на помощта да подаде писмени възражения по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕФСУ и представянето на такива възражения, от изпълнителния директор на ДФЗ е издадено атакуваното пред първата инстанция решение за налагане на финансова корекция. При тази фактическа установеност административният съд приема, че оспореният акт е законосъобразен, като същият е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона. Така мотивиран, първоинстанционният съд постановява оспореното пред настоящата инстанция решение, с което отхвърля жалбата на Рич Фууд ЕООД като неоснователна и осъжда дружеството да заплати на ДФЗ сумата от 500 лв., представляваща направени от фонда разноски по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно, по подробно изложените в него, споделени от състава, мотиви. Не са налице сочените от касатора пороци на съдебния акт, съставляващи касационни основания, налагащи неговата отмяна. Общо формулираното от касатора оплакване за неправилно установена от административния съд фактическа обстановка поради необсъждането на всички събрани по делото доказателства и неправилно интерпретирани факти, освен бланкетно, е и неоснователно, доколкото се опровергава от данните по делото и посочените в съдебния акт мотиви. Не намира фактическа опора и общото твърдение на касатора за неизвършване от страна на първоинстанционния съд на всички дължими от него действия по събиране на доказателства. Видно от определение от 28.07.2022 г., доказателствената тежест е била правилно разпределена от административния съд в съответствие с изискванията на чл. 170, ал. 3 във връзка с ал. 1 от АПК, при което по делото са събрани всички относими и необходими доказателства, като липсват данни за отправено от жалбоподателя (сега касатор) доказателствено искане, което да е било оставено без уважение. При вярно установена, въз основа на приобщените по делото доказателства, фактическа обстановка, ценена от съда в контекста на правилно тълкуваните и приложените от него, относими към спора разпоредби, административният съд е формирал обосновани и законосъобразни правни изводи. Неоснователни са обстоятелствените оплаквания на касатора за неправилност на оспореното решение поради противоречието му с приложимия материален закон. Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване БФП поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от ПСРС, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон, а съгласно ал. 9 на същата разпоредба, изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал. 6 и ал. 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения договор. Такива именно правила са правилно приложените от административния орган в случая Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките на ПРСР 2007-2013 г., в съответствие с т. 18 от приложение на раздел I, на които изпълнителният директор на ДФЗ е определил размера на дължимата за възстановяване финансова помощ по констатираното неизпълнение на договора. Наред с това, според чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2008 г., в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта, а съгласно ал. 2 от същата разпоредба в случаите по ал. 1 разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Съгласно чл. 16, ал. 1, изречение първо от Наредба 30/11.08.2008 г., кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец за период не по-малък от 5 години, а съгласно ал. 2 на същата норма бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи - за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл. 2. С оглед посочената нормативна уредба, безспорно установените, вменени с клаузите на т. 4.12 и т. 4.18 от договор 11/311/00891/13.10.2014 г., задължения на касатора да спазва одобрения бизнес план в продължение на 5 години от сключването на договора за предоставяне на финансовата помощ и доказаното по делото изпълнение на бизнес плана по отношение на застъпените в него показатели за устойчива заетост, средноаритметично за трите проверявани години в размер на 73.67 %, изчислени от експерта по назначената по делото съдебно-икономическа експертиза в същия размер, като този, определен от административния орган, то в пълно съответствие с чл. 27, ал. 6 и ал. 9 ЗПЗП, във връзка с т. 18 от приложението към раздел I на Правилата и по реда на чл. 73 ЗУСЕФСУ, на "Рич Фууд ЕООД е наложена финансова корекция в размер на 18 956.07 лв. Не намира правна опора възражението на касатора за неприложимост в случая на Регламент 2988/95 на Съвета от 18.12.1005 г. относно финансовите интереси на Европейските общности (Регламент 2988/95). Според § 39 от Преамбюла на Регламент 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) 352/78, (ЕО) 165/94, (ЕО) 2799/98, (ЕО) 814/2000, (ЕО) 1290/2005 и (ЕО) 485/2008 на Съвета (Регламент 1306/2013), държавите членки следва да предотвратяват, откриват и да се справят ефективно с всякакви нередности или неспазване на задълженията от страна на бенефициерите, като за тази цел следва да се прилага Регламент 2988/95. Лишено от основание е и твърдението на касатора за приложение в случая на чл. 54 от Регламент 1306/2013. Според т. 42 от решение от 08.05.2019 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-580/17, когато възстановяването на неправомерно платените суми по инвестиционен проект, който е одобрен и финансиран по линия на ЕЗФРСР (какъвто несъмнено е одобреният по договор 11/311/00891/13.10.2014 г. проект) се извършва след приключването на посочения програмен период, тоест след 1 януари 2014 г., правното основание за възстановяването трябва да е член 56 от Регламент 1306/2013. Специално предвидена за проекти, финансирани по линия на ЕЗФРСР, разпоредбата на чл. 56 от горепосочения регламент (сочеща, че когато нередности или небрежност са открити при дейностите или програмите за развитие на селските райони, държавите членки извършван финансовите корекции, като изцяло или частично отменят съответното финансиране от Съюза, при което държавите членки вземат предвид естеството и сериозността на разкритите нередности и нивото на финансовата загуба, причинена на ЕЗФРСР) дерогира приложението на общата разпоредба на чл. 54 от същия регламент. С оглед на данните по делото, съставът преценява като правилен извода на първоинстанционният съд, че финансовата корекция е наложена преди изтичането на срока, определен в чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95, предвид прекъсването му с изпратеното на дружеството касатор уведомително писмо изх. 01-2600/6450/23.10.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, за откриване на производството по издаване на АУПДВ. Изтъкнатите в противоположния смисъл оплаквания на касатора са неоснователни. Доводът на касатора за липсата на нередност по смисъла на легалната дефиниция на това понятие, дадена в относимото европейско законодателство, не намира правна опора и се опровергава от доказателствата по делото, включително от безспорното между страните обстоятелство, че изплатената на касатора финансова помощ в общ размер на 379 121.35 лв. по договор 11/311/00891/13.10.2014 г. му е предоставена по мярка, подкрепена от ЕЗФРСР. Трайно застъпено в практиката на СЕС е схващането, че нарушение на правото на ЕС или на националното право, приложимо към подпомаганите от фондовете операции, представлява "нередност" ако има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза чрез отчитането на неоправдан разход в него, като няма изискване да се докаже наличието на точно финансово отражение. Всъщност е достатъчно да не може да се изключи възможността, както в конкретния случай, то да има отражение върху бюджета на съответния фонд (за справка - решение от 01.10.2020 г. по дело С-743/18, т. 66 и 67; решение от 06.12.2017 г. по дело С-408/16, т. 60 и 61, и др). Неоснователни са пространните възражения на касатора относно характера на одобрения бизнес план и заложените в него показатели за устойчива заетост. Противно на изложените в касационната жалба твърдения, непостигането на предвидените в бизнес плана показатели налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Съставът споделя последователно застъпеното в съдебната практика разбиране, че непостигането на заложените в бизнес плана параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕФСУ, от което не намира основание да се отклони в разглеждания случай. Въпросът е подробно развит във формираната от Върховния административен съд практика, поради което е излишно подробни мотиви в тази насока да бъдат развивани и в настоящото решение (за справка решение 6244/12.06.2023 г. по адм. дело 3293/2023 г., решение 5602/30.05.2023 г., решения 3655/05.04.2023 г. по адм. дело 7192/2022 г., 2966/21.03.2023 г. по адм. дело 10521/2022 г., 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., 2709/19.02.2020 г. по адм. дело 9703/2018 г. и др.). След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания акт за налагане на финансова корекция, не са оспорени от "Рич Фууд ЕООД чрез допустимите за това доказателствени средства и се установяват от доказателствата по делото, включително от неоспорената и приета съдебно-икономическа експертиза, то съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗППЗ и чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/11.08.2022 г. са изводите на административния съд за наличие на материалноправните предпоставки за частично възстановяване на предоставената финансова помощ, а оттам и за законосъобразността на акта, с който на касатора е наложена финансова корекция в размер на 18 956.07 лв. Още повече, като се отчете императивната разпоредба на чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП, в съответствие с която ДФЗ в качеството му на разплащателната агенция е длъжен да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет. Наведените в касационната жалба доводи относно неприложимостта на Правилата спрямо установените от административния орган нарушения поради приемането им след сключването на договор 11/311/00891/13.10.2014 г., е недопустимо да бъдат обсъждани в настоящото производство, в това число при условията на косвения контрол за законосъобразност на тези правила, предвид осъществения вече контрол в тази насока в решение 3618 от 10.03.2020 г., постановено по адм. дело 14154/2019 г. по описа на Върховния административен съд, първо отделение, оставено в сила с решение 15545/15.12.2020 г. по адм. дело 8071/2020 г., постановено от петчленен състав на Първа колегия на Върховния административен съд (в което Правилата са преценени като законосъобразни, а предявените срещу тях жалби в т.ч. и по аналогични на наведените от настоящия касатор доводи- отхвърлени като неоснователни). По изложените съображения, съдебният състав счита, че обжалваното решение е правилно и при липсата на установени, други касационни основания по чл. 209 АПК, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора претенцията на процесуалните представители на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, а своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение - основателно. На ДФЗ следва да бъдат присъдени такива в размер на 200 лв., в определен от състава размер съобразно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,