Решение № 5318 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3168/2016 г.

Решение № 5318 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3168/2016 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 239 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по молбата на "Вива Венчърс Холдинг" ГмбХ за отмяна на влязло в сила Решение № 10506 от 12.10.2015 г., постановено по адм. дело № 8701/2015 г. от тричленен състав на Върховния административен съд, първо отделение. Твърди се, че са налице нови обстоятелства и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Към искането са представени удостоверение изх. № 01-2016-485 от 10.02.2016 г. на Централен депозитар АД; справка за страните и условията по сделката и Инструкции от страните за приключване на сделката (съобщения в SWIFT формат). Претендира отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна - Директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София ("ОДОП") оспорва молбата като твърди, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите изложени в искането за отмяна, приема за установено следното: С решение № 10506 от 12.10.2015 г., постановено по адм. дело № 8701/2015 г., чиято отмяна се претендира, тричленен състав на Върховния административен съд, в производство по чл. 208 и сл. АПК, е оставил в сила Решение № 2095 от 31.03.2014 г. по адм. дело № 1171/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на "Вива Венчърс Холдинг" ГмбХ срещу Ревизионен акт № 2000805820 от 18.05.2011 г., издаден от Главен инспектор по приходи при ТД на НАП - София, потвърден с Решение № 2390 от 28.12.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София. Приложението на извънредния способ за отмяна на порочни, влезли в сила съдебни решения по чл. 237 АПК е допустимо само когато е налице някое от изчерпателно посочените в чл. 239 АПК отменителни основания. В искането, по което е образувано настоящото производство, се твърди наличие на основание по чл. 239, т. 1 АПК. Според тази разпоредба, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Основание за отмяна представлява непълнотата на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила и която не се дължи на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на разпоредбата са такива факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически или доказателствени факти. Фактите трябва да са нови, т. е. да не са били включени във фактическия материал, но те не трябва да са новосъздадени, т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания по делото, завършили с влязло в сила решение. Отменително основание са и новооткритите или новосъздадени документи относно факти, които са били твърдяни през висящността на спора, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи. Наред с това новите обстоятелства или доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска. В конкретния случай, подателят на искането за отмяна е представил удостоверение изх. № 01-2016-485 от 10.02.2016 г. на Централен депозитар АД; справка за страните и условията по сделката и Инструкции от страните за приключване на сделката (съобщения в SWIFT формат), които не представляват нови доказателства, нито установяват нови обстоятелства по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Удостоверение изх. № 01-2016-485 от 10.02.2016 г. на "Централен депозитар" АД има идентично съдържание с удостоверение № 01-2015-524 от 26.02.2015 г. С тях се установява, че на 17.08.2007 г. в сетълмент системата за ценни книжа, оперирана от издателя е постъпила от търговската система на "Българска фондова борса - София" АД сделка с борсов № 20070817000962115 за продажбата на 187 697 125 акции от емисията на "Българската телекомуникационна компания" ЕАД, на единична цена на акция 17 лв. Удостоверява се още, че сделката е стандартна, кръстосана (кросова) борсова сделка и е подлежала на приключване на втория работен ден след сключването й със страни ТБ "Райфайзенбанк България" ЕАД, в качеството на брокер, и "Ситибанк Европа" АД в качеството на попечител. Продавач по сделката е "Вива Венчърс Холдинг" ГПБХ, а купувач "НЕФ Телеком България" ООД. Сделката е приключила и акциите са прехвърлени от сметката на "Вива Венчърс Холдинг" ГмбХ на 21.08.2007 г., съгласно стандартна процедура за приключване на борсови сделки. Удостоверение № 01-2015-524 от 26.02.2015 г. е обсъдено от петчленен състав на ВАС, в извънинстанционно производство по реда на чл. 237 и сл. АПК, по адм. дело № 5141/2015 г., прието е като ново доказателство, установяващо нови факти от съществено значение за спора, респ. основание за отмяна на влезлия в сила съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав.. Предвид това, удостоверение изх. № 01-2016-485 от 10.02.2016 г. на "Централен депозитар" АД, със същото съдържание, не е "ново доказателство", тъй като удостоверените с него факти вече са били известни както на страните, така и на съда при постановяване на решението по адм. дело № 8701/2015 г., образувано връщането на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, съответно - обсъдени в решението по делото. Само това обстоятелство е достатъчно да се приеме, че това удостоверение не представлява ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК. Второто представено - справка за страните и условията по сделката и Инструкции от страните за приключване на сделката (съобщения в SWIFT формат), приложени към удостоверението, също не отговарят на критериите по чл. 239, т. 1 АПК и не са "нови доказателства". В тях не се установяват "нови" факти, които да не са били известни на страните по делото, нито са от категорията доказателства, които да не са могли да бъдат представени в хода на съдебното производство при полагане на дължимата грижа при нормална процесуална активност. Свързаните с тези доказателства твърдения на молителя сочат на касационни оплаквания, а не на такива по чл. 239, т. 1 АПК. По изложените съображения представените доказателствата не са нови, не установяват нови обстоятелства от съществено значение за правилното решаване на делото, не са новосъставени документи относно твърдяни в производството факти, които по независещи от страната причини са останали недоказани. По същество претенцията на молителя представлява искане за преразглеждане на решението на тричленния състав на ВАС по съображения за неправилност, което е недопустимо предвид същността на производството за отмяна на влезли в сила решения като извънреден извънинстанционен способ за отмяна. Предвид изложените съображения не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 1 АПК и искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната страна. Претенцията не е подкрепена с доказателства за понесените от страната разноски в настоящото производство, каквото е изискването на чл. 80, предл. първо ГПК, приложим субсидиарно в административния процес, поради което претенцията не следва да бъде удовлетворена. С оглед горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав,