Решение № 6126 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10945/2009 г.

Решение № 6126 от 11.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10945/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) против решение № 7307/04.06.2009 г., постановено от тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 13444/2008 г. по описа на съда. Доводите са за неправилност на съдебния акт като постановен в нарушение на материалния закон, иска се отмяната му и решаване на спора по същество. Ответникът-"Еко Био Фюълс Индъстри" АД гр. Видин оспорва касационната жалба чрез процесуалния си представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна с правен интерес от обжалването и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение тричленният състав на ВАС отменя решение № Л-279/11.09.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и връща административната преписка на органа за ново произнасяне по заявление с вх. № Е-ЗЛР-Л-57/17.10.2007 г. на "Еко Био Фюълс Индъстри" АД съобразно с указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. За да постанови този резултат съдът приема, че: 1. чистото растително масло, като биологично разградима растителна субстанция е част от потенциала на биомасата в България и притежава белезите на вид възобновяем енергиен източник по смисъла на националното и общностно законодателства и 2. на база на всички събрани по делото доказателства са налице предпоставките на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) за определяне на исканите от търговското дружество преференциални цени за продажба на електроенергия, произведена от възобновяем енергиен източник (енергия от биомаса). Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. Въведеният в първоинстанционното производство предмет на обжалване са разпоредените с решение № Л-279/11.09.2008 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране права и задължения, свързани с издаването, след представяне на доказателства за окончателното осигуряване на финансирането на проекта за изграждане на инсталация за производство на електрическа и топлинна енергия по комбиниран начин на "Еко Био Фюълс Индъстри" АД гр. Видин на лицензия за извършване на дейността "производство на електрическа и топлинна енергия" за срок от 15 години, считано от датата на решението на комисията за разрешаване осъществяването на лицензионната дейност, като определя условията за изграждане на инсталацията за производство на електрическа и топлинна енергия по комбиниран начин и срока за започване на лицензионната дейност, както е посочено в лицензия № Л-279-03/11.09.2008 г., приложение и неразделна част от това решение. Произнесеното решение е по заявление от "Еко Био Фюълс Индъстри" АД гр. Видин за издаване на лицензия с условие за изграждане на енергиен обект за производство на електрическа енергия от биомаса-рафинирано растително масло и за определяне на преференциални цени за изкупуване на енергията, произведена от възобновяеми енергийни източници и алтернативни енергийни източници. Според лицензионният режим, така както е регламентиран в чл. 39 и следващите от Закона за енергетиката (ЗЕ) издаването на лицензии е за лимитативно изброените в чл. 39, ал. 1 ЗЕ дейности, сред които не е посочено производство на електрическа енергия от биомаса-рафинирано масло, както е поискано в заявлението на ответника по касация. Но предвид новата специална уредба на възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата, която въвежда специфични цели и средства за постигането на насърчаването на производството на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) и определя редица преференции за участниците на пазара за енергия от тези източници е необходимо отразяване на произхода на електрическата енергия, произведена от ВЕИ в издаваните административни актове от компетентните административни органи, свързани с тази материя. В конкретния случай, след преценка на поискания индивидуален административен акт от "Еко Био Фюълс Индъстри" АД гр. Видин и постановения от държавния регулатор административен акт се установява произнасяне извън предмета на искането, което е равносилно на липса на произнасяне. Независимо от привидно облагоприятстващия индивидуален акт с адресат търговското дружество, правилни и съответни на материалния закон, по-конкретно на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) са изводите на решаващия съд, че решението на ДКЕВР е незаконосъобразно, тъй като са определени права и условия в издадената лицензия, различни от заявените. Административният орган е обвързан от искането, така както е формулирано от заявителя, а преценката за издаване на лицензия в конкретния случай следва да е през призмата на изискванията както на Закона за енергетиката така и на специалната правна уредба на възобновяемите енергийни източници. Неоснователно касаторът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно тълкува разпоредбите на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата (ЗВАЕИБ) (Обн. ДВ, бр. 49 от 19.06.2007 г.) като стига до извода, че процесното растително масло следва да бъде преценено като възобновяем енергиен източник. Решаващият съд прави обстоен и прецизен анализ на вътрешното право в контекста на общностните актове, регламентиращи материята в областта на енергетиката и по-специално в областта на възобновяемите енергийни източници. Като съпоставя дефинициите на основни понятия, употребявани по смисъла на Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата и тези в Директива 2001/77/ЕО и Европейския парламент и Съвета относно насърчаване на производството и потреблението на електроенергия от възобновяеми енергийни източници на вътрешния електроенергиен пазар и в Директива 2003/30/ЕО на Европейския парламент и Съвета относно насърчаване и използване на биогорива и други възобновяеми горива за транспорт достига до правилния извод, че "чистото растително масло" е биомаса, следователно е възобновяем енергиен източник от който може да се произвежда електрическа енергия. Посоченият закон е националната мярка по транспонирането на цитираните две директиви и чрез нея следва да бъде осигурен полезния ефект на общностните задължения в областта на алтернативните източници на енергия. Коректното и съобразено тълкуване на понятията " възобновяеми енергийни източници", "биомаса", "биогорива" и "чисто растително масло" по смисъла на ЗВАЕИБ, извършено от тричленния състав за да отговори положително на спорния по делото въпрос дали чистото растително масло е биомаса е подкрепено и от научните анализи и прогнози включени в Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на възобновяемите енергийни източници 2005-2015 г., изготвена в изпълнение на заповед № РД/415 от 11.10.2004 г. на министъра на енергетиката и енергийните ресурси за възлагане на изпълнителния директор на Агенцията по енергийна ефективност оперативното ръководство по разработването на програмата въз основа на чл. 4, ал. 2, т. 9 от Закона за енергетиката и Националната дългосрочна програма за насърчаване използването на биомасата за периода 2008-2020 г. Правилен е и извода на съда, че предназначението на "чистото растително масло" може да е различно според качествените му характеристики, поради което и определянето му чрез съдържанието на две различни понятия в случая "биогориво" и "биомаса" не противоречи на вложения в тях смисъл от законодателя. На последно място споделят се и съображенията на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на решението на ДКЕВР в частта за определяне на преференциални цени на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници. Съображенията в мотивната част на административния акт относно предполагаемата цена за производство на електрическа енергия по комбиниран начин в какъвто смисъл е издадена лицензията на "Еко Био Фюълс Индъстри" АД не опровергават извода за липса на произнасяне по искането за определяне на цени на електрическата енергия. След като е императивно изискването в чл. 41, ал. 2 ЗЕ към заявлението за издаване на лицензия да бъде подадено и заявление за утвърждаване на цени в случай че лицензионната дейност се осъществява по цени, подлежащи на регулиране, то при подадено такова административният орган е длъжен да се произнесе с отделен диспозитив. Такъв е и конкретния случай в който бъдещият производител на електрическа енергия ще я продава на обществения доставчик и /или на обществените снабдители, и продажната цена по силата на разпоредбата на чл. 30, ал. 1, т. 1 ЗЕ подлежи на регулиране, следователно и на утвърждаване по съответния ред от държавния регулатор. При новото разглеждане на административната преписка по сезиране от "Еко Био Фюълс Индъстри" АД гр. Видин, ДКЕВР в случай на удовлетворяване на искането за издаване на лицензия за производство на електрическа енергия от биомаса-рафинирано растително масло освен както бе посочено по-горе произнасянето да е в рамките на поисканото, но в издадения административен акт следва да бъде отразен произходът на електрическата енергия, следва да бъде съобразено също така и ценообразуването на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, уредено в чл. 21 от ЗВАЕИБ. По изложените съображения следва да бъде постановено решение за потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, прел. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия