Решение № 8700 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1812/2010 г.

Решение № 8700 от 25.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1812/2010 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

С решение № 613 от 21.12.2009 г., постановено по адм. д. № 522/09 г. Великотърновският административен съд, пети състав, е отхвърлил жалбата на Евда Събева Канева от гр. Левски против РА № 150900023/6.04.2009 г., на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 259/25.06.2009 г. на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново. С решението съдът е осъдил жалбоподателката да заплати на Д "ОУИ" - В. Търново сумата 918,55 лв. юрисконсулско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Евда Събева Канева от гр. Левски, чрез пълномощника й адв. Оля Ботева. В същата се прави оплакване, че решението на Великотърновския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата са изложени подробни аргументи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания РА и решението на директора на Д "ОУИ". Претендира се присъждане на разноски за двете инстанции.

Ответният по жалбата директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на юрисконсулско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на Евда Събева Канева от гр. Левски против РА № 150900023/6.04.2009 г., на ТД на НАП - гр. Плевен, потвърден с решение № 259/25.06.2009 г. на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново, относно определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001 г. в размер на 838,10 лв. и лихви за забава в размер на 777,39 лв. и по чл. 40, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.) за 2001, 2002 и 2003 г. в размер на 11 165,83 лв. и лихви в размер на 10 651,55 лв. Административният съд е описал много подробно всички извършени действия по време на ревизията, събраните от органа по приходите доказателства, основанията му за определяне на данъчните задължения при условията на чл. 122 и сл. от ДОПК, начина на формирана на данъчната основа и начина на определяне на данъчните задължения. Съдът е описал много подробно и възраженията на жалбоподателката против констатациите на РА, както и ангажираните от нейна страна доказателства за опровергаването им. При изграждане на своите изводи административният съд е приел, че РА е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и в предвидената от закона форма. Прието е, че РА е материално законосъобразен, като данъчната основа и размера на дължимия данък са определени при спазване на изискванията на ДОПК и ЗОДФЛ (отм.). Посочено е, че предвид на установената фактическа обстановка по време на ревизията правилно е прието наличието на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК, и че с оглед на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от същия кодекс в тежест на задълженото лице е да опровергае тези констатации чрез пълно насрещно доказване, което не е сторено в административното и съдебното производство. Съдът е отделил специално място на възраженията на жалбоподателката, че доходите й са от престъпна дейност, за която е била осъдена и е лежала в затвор в Италия, поради което не са налице доходи по смисъла на ЗОДФЛ (отм.). В тази насока е посочено, че получените средства по банкови сметки пред 2001, 2002 и 2003 г. значително предхождат по време задържането под стража и екстрадирането от Италия, че не е представен препис от присъдата на италианския съд, от която да е видна връзката между доходите и престъпната дейност, както и че не са ангажирани никакви други доказателства в тази насока. Посочено е, че въпросните суми не могат да бъдат квалифицирани и като "необлагаеми доходи" по смисъла на чл. 12 от ЗОДФЛ (отм.), тъй като не могат да бъдат квалифицирани по нито една от алинеите по него. Съдът се е занимал и с доводите на жалбоподателката, че въпросните суми са получени в заем от физически лица, като е обсъдил много подробно всички ангажирани доказателства в тази насока, на база на което е приел, че същите са неоснователни. Отделно от това е постановен и нарочен диспозитив на съдебното решение, с което представените от жалбоподателката 4 бр. записи за заем са приети за неистински и при условията на чл. 194, ал. 2, изр. 2 от ГПК са изключени от кръга на доказателствата. Като краен резултат е направен извод за законосъобразност на РА и неоснователност на жалбата.

Решението на Великотърновския административен съд е правилно и законосъобразно.

Систематизирани, оплакванията на касатора се свеждат до следното:

• неправилно прилагане на процесуалния закон и по-специално на нормата на чл. 122 от ДОПК, доколкото последният изисква да бъде определен източникът на дохода, а това обстоятелство не е установено по време на ревизията, а след като липсва произход на дохода, той не може да бъде облаган по този закон /не е посочен кой точно/.

• неправилно приложение на материалния закон по отношение на определените задължения за данък по ЗОДФЛ (отм.) за 2001, 2002 и 2003 години., тъй като същите не попадат в нето една от хипотезите на чл. 9 от закона, в който са изброени изчерпателно източниците на доходи.

Направените оплаквания са неоснователни.

Въз основа на установените факти и обстоятелства по време на ревизията от органа по приходите е направен извод за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 7 от ДОПК - наличие на данни за укрити приходи или доходи и несъответствие между имущественото и финансовото състояние на лицето и декларираните и/или получените доходи и приходи. Въз основа на анализ на фактите по делото административният съд е направил правилен и обоснован извод, че тези констатации са логически издържани и не се опровергават от ангажираните от жалбоподателката доказателства. Несъстоятелен е доводът на касаторката, че предвид неустановяване на произхода на дохода не са били налице условия за провеждане на ревизия по специалния ред, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК. В нормата на чл. 122, ал. 1 от кодекса са уредени хипотезите, при наличие на които ревизията се провежда по специалния ред, и в нито една от тях установяването на произхода не е поставено като условие за провеждане на ревизията по този ред. Точно обратното, поради прикриването на произхода на дохода се стига до възникването на някоя от хипотезите, включени в правната норма, което и обоснована провеждането на този тип ревизии. В тази част от касационната жалба се прави неправилно смесване между хипотезите, при които се извършва ревизията, определени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК и критериите, очертани в ал. 2 на същия чрез относно начина на определяне на данъчната основа.

На практика основното възражение на жалбоподателката е, че доходите й са от престъпна дейност, поради което не подлежат на облагане по реда на ЗОДФЛ. Същото е неоснователно. На първо място едно подобно възражение във всички случаи противоречи на добрите нрави - чл. 9, ал. 1 от ЗЗД и това само по себе си е достатъчно основание за неразглеждането му. На второ място, както правилно е отбелязал и първоинстанционния съд, по делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да може да бъде направен извод, че се получените по банковите сметки на ревизираното лице суми са придобити в резултат на престъпна дейност. На трето място, както също правилно е отбелязано от административния съд, такива доходи не са изключени от облагане от разпоредбите на чл. 12 от ЗОДФЛ (отм.). В случая направеното позоваване в касационната жалба на чл. 9 от последния - "Източници на доходи" е несъстоятелно, тъй като следващата разпоредба - чл. 10 - "Облагаеми доходи", т. 18 определя като подлежащи на облагане доходите, които съставляват "други доходи", които не са определени като необлагаеми или не са освободени от облагане по закон. Легалното определение на "други доходи" е дадено в чл. 26 от закона, и в т. 7 като такива са формулирани и доходи от всички други източници, които не са изрично посочени в чл. 12 от закона. При така даденото тълкуване на закона правилно е прието, че са налице условия за определяне на допълнителни данъчни задължения по чл. 35, ал. 1 и чл. 40 от ЗОДФЛ (отм.) и издаденият РА се явява законосъобразен.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Велико Търново е страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила.

Тъй като Д "ОУИ" - В. Търново не е представлявана от юрисконсулт в настоящата инстанция, не следва да й бъде присъждано юрисконсулско възнаграждение.

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,