Решение № 4453 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2012 г.

Решение № 4453 от 1.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6706/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Златка Иванова Иванова, в качеството й на ЕТ "Златка Иванова", чрез процесуалния й представител адв. Ирина Стоева срещу решение № 3109/23.06.2011 г. по адм. дело № 911/2010 г. на Административен съд София-град и срещу допълващото го решение № 5950/22.12.2011 г. по същото дело. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - противоречие с материалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната на първоинстанционното решение. Ответната страна - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана в съдебното заседание от юрк. Илиева, моли съда да отхвърли изцяло касационната жалба и да остави в сила обжалваното решение като правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в пледоарията му по делото. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София-град е отхвърлил предявените с правно основание чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) искове от ЕТ "Златка Иванова" срещу НЗОК за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 37 409.94 лв., представляващи пропуснати ползи от предоставена, но недължима отстъпка в размер на 8 % от пределната цена на лекарствата, заплащани изцяло или частично от НЗОК, лихва за забава в размер на 10 281.70 лв., както и законната лихва върху сумата в размер на 37 409.94 лв. считано от 29.01.2010 г. до окончателното й изплащане. За да постанови този резултат съдът е приел, че исковата претенция е неоснователна тъй като действията на НЗОК, изразени в налагането на клауза за предоставяне от фармацевта на отстъпка в размер на 8 % от пределната цена на НЗОК на лекарствените продукти, са волеизявления - действия от правен, а не от фактически характер и не попадат в приложното поле на ЗОДОВ. Счел е за неоснователен доводът на касатора, че незаконосъобразността на действията на ответника произтича от неизпълнение на решение на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), тъй като приетото от Комисията решение, с което се установява, че ответникът е нарушил разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) няма връзка с действията на ответника, изразяващи се във волеизявление за сключване на договор с касатора. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи на страните, като правилно е приел, че не са налице елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Въз основа установената фактическа обстановка е направил обосновани правни изводи които изцяло се споделят от касационната инстанция. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да било от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Касаторът е изпълнител по договори № 03-0010/28.01.2005 г. и № 03-0929/27.03.2006 г. с НЗОК за отпускане на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК. Член 23, ал. 2 от тези договори предвижда предоставянето от фармацевта на отстъпка в размер на 8 % от пределната цена за НЗОК на лекарствените продукти, разпределена пропорционално между здравноосигуреното лице и НЗОК. Със сключването на договора, изпълнителят доброволно е възприел приложимостта на клаузата за отстъпката, знаел е за последиците от изпълнението й, изразени по същество в намаляването на печалбата на аптеката. Директорът на НЗОК, в случая е страна по облигационно отношение, а не действа и като административен орган, защото не е в правомощията му да разпореди сключването на договора. Неприемането на спорната отстъпка от 8 % от пределната цена на лекарствените продукти, макар и да е препятстващо сключването на договора, не прави отношенията различни от договорните. Тя е част от съдържанието на облигационните задължения между страните, а правните последици от облигационни задължения са предмет на разглеждане от гражданския съд. Законосъобразно при това съдът е приел, че действията на НЗОК по налагането на спорната клауза в договора с касатора, са такива от правен, а не от фактически характер. Поради което те не попадат в приложното поле на ЗОДОВ. Споровете, произтичащи от договори, страна по които е административен орган, както и относно евентуални действия от фактическо естество, обуславящи формирането на воля за обвързаност от правоотношението, са разрешими по общия исков ред. Наистина в цитираното от касатора Тълкувателно постановление № 5/2007 г. на ВАС е формулирано, че "при сключването на договори с аптеките за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели, заплащани напълно или частично от НЗОК, касата действа в качеството на административен орган, а не като субект на гражданското право", но това не променя до тук направените изводи. Фактът, че НЗОК действа в качеството си на административен орган при сключването на тези договори с аптеките, не означава, че тя осъществява някакъв вид административна принуда спрямо своя съконтрахент. В случая става въпрос за т. нар. административни договори - договори между неравнопоставени страни, едната от които е винаги носител на публична власт, но това не означава, че собствениците на аптеки нямат право на избор дали да сключат конкретния договор, или не. Неоснователно е и позоваването на решение № 5777/27.04.2011 г. по адм. дело № 1118/2011 г. на ВАС, тъй като предмет на същото са претърпени вреди от фармацевта вследствие на незаконосъобразен акт (Указание за работа с лекарствен списък на НЗОК), издаден по повод изпълнение на административна дейност, отменен по съответния ред от съда и наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат. Очевидно е, че хипотезата в настоящия казус е различна, поради което и позоваването на горепосоченото решение е безпредметно. Цитирането на решение № 286/2005 г. на КЗК, в което е констатирано, че поведението на НЗОК по отношение налагането на фиксирания размер на отстъпката, която да й предоставят аптеките, представлява нарушение на ЗЗК, като е предложено на НЗОК да отмени отстъпката, не прави незаконосъобразен акта, с който е изменен лекарственият списък като е въведена отстъпка в размер на 8 %. Той може да стане такъв единствено с влязло в сила съдебно решение, а решението на КЗК няма такава природа. Ето защо първоинстанционният съд е направил верен извод за липса на предпоставките за приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като по този начин е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,