Решение № 5903 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11639/2014 г.

Решение № 5903 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 11639/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Търговище против решение № 61 от 30.06.2014 г., постановено по адм. дело № 25/2014 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отменена заповед рег. № з-63/17.01.2014 г. на същия административен орган, с която на Росен Василев Пенев е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". Жалбоподателят поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон и събраните доказателства и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като заповедта е издадена при спазване на всички нормативни изисквания и след установяване на извършено от Пенев тежко нарушение на служебната дисциплина. Моли решението да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който жалбата на Пенев против заповедта за налагане на наказание да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на пето отделение констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспореното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът приема, че заповедта за налагане на наказание е издадена от компетентния орган - съгласно чл. 246, т. 2 във връзка с чл. 186, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) директорът на ОДМВР - Търговище е компетентен да прекрати служебното правоотношение с държавните служители от кат. Е и при спазване на изискванията за форма, предвидени в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерство на вътрешните работи (ППЗМВР отм.). Заключението за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила също следва да бъде споделено. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 2 от ЗМВР (отм.), след приемане на писмените обяснения на служителя и след образуване и провеждане на дисциплинарно производство от изрично назначен дисциплинарно разследващ орган, но без да са оценени всички доказателства от значение за случая и без да са изяснени релевантните факти съгласно изискванията на чл. 229, ал. 4 от ЗМВР (отм.). В обобщената справка и в становището на дисциплинарно разследващия орган събраните доказателства са само изброени, но не е извършен анализ на същите. Данните в докладните записки на инспекторите Борисов и Панчев, извършили проверка на смесения наряд в състав Деян Йорданов и Росен Пенев, след сигнала на Дончев, че последните двама полицейски служители са поискали от него парична сума, не са обсъдени. Не са съобразени и взети предвид констатациите на двамата служители, че банкноти с характера на описаните от лицето, подало сигнала, не са намерени у нито един от полицейските служители, както и в служебния автомобил и фургон. Не е обсъдено и обстоятелството, че проверката на Дончев е извършена на място, на което винетен стикер за автомобила не се изисква, което поставя под съмнение твърденията на Дончев, че парите са му поискани, за да не бъде санкциониран за липсата на такъв. Не е съобразен и фактът, че полицай Пенев не е присъствал на проверката в полицейския фургон, при която, както Дончев твърди, му е поискана парична сума. Преценката на доказателствата е направена едностранчиво, като изводите на дисциплинарно разследващата комисия, възприети и от дисциплинарно наказващия орган, се основават единствено на твърденията на подалия сигнала Тодор Дончев, а всички останали доказателства са игнорирани. По този начин не е изяснено действителното поведение на полицай Пенев по време на проверката и доколко неговите действия осъществяват дисциплинарно нарушение. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като се отразява на правилността на изводите на административния орган относно наличието на предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Това е достатъчно основание за отмяна на административния акт. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд, че заповедта е издадена и в противоречие с материалния закон, тъй като не е установено допуснато от служителя тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР (отм.) във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР (отм.). Съгласно цитираните текстове за такова нарушение, обосноваващо налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, се считат деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижът на службата. В случая в заповедта е прието, че на 17.11.2013 г. около 22.00 часа на изхода на гр. Търговище по посока гр. Омуртаг полицай Росен Пенев, държавен служител кат. Е - I степен, старши полицай в група "Охрана на обществения ред" на сектор "Охранителни полицаи" към РУП - Търговище при ОДМВР - Търговище поискал и получил от Тодор Дончев сумата 80.00 лв., за да не го санкционира за нарушение на Закона за движение по пътищата - липса на винетен стикер. Правилно е прието, че такова поведение от страна на Пенев по делото не е установено. Твърденията на Тодор Дончев, че полицай Пенев не е присъствал на проверката във фургона, при която, както Дончев твърди, е дадена паричната сума и обстоятелството, че банкноти с характера на описаните от подалия сигнала не са намерени нито у Пенев, нито у полицай Йорданов, както и в служебния автомобил и фургон, мотивират съда да приеме, че от страна на полицай Пенев не са извършени действия, които да се квалифицират като тежки нарушения на служебната дисциплина или поведение несъвместимо с морално-етичните норми на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Ето защо, като приема по тези съображения, че не са налице основания за санкциониране на служителя с най-тежкото дисциплинарно наказание и издадената в този смисъл заповед следва да бъде отменена, административният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Касационният довод за необоснованост на съдебния акт, също е неоснователен. Решението на Административен съд - Търговище е постановено в съответствие със събраните доказателства. Липсата на доказателства в подкрепа на твърденията на подалия сигнала Тодор Дончев (пътувалият с него Илия Стоянов не е присъствал на разговора с полицаите и на предаването на паричната сума), както и данните, че по време на предаване на сумата Пенев не е бил в полицейския фургон (обяснения на Тодор Дончев) и обстоятелството, че банкноти с характера на описаните не са намерени у Пенев, а също и в полицейския автомобил и фургон (докладни записки на инспектори Борисов и Панчев) обосновават изводите на съдебния състав, че от страна на служителя не са извършени действия в нарушение на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, които да бъдат квалифицирани като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на закона и да доведат до реализиране на дисциплинарна отговорност. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. В съответствие с нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът извършва цялостна преценка на законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно правилата на чл. 170 от АПК, като на страните е осигурена възможност да представят доказателства и са допуснати поисканите такива. Решението е постановено след обсъждане на всички събрани в производството пред административния орган и в хода на съдебния процес доказателства, а изводите на съдебния състав относно незаконосъобразността на административния са подробно мотивирани с конкретни съображения в подкрепа на направените изводи. Поради всичко изложено настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема, че не са налице посочените от касатора основания за отмяна на съдебния акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и събраните доказателства и в хода на процеса не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,