Решение № 10272 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6597/2018 г.

Решение № 10272 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6597/2018 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 209 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: Касационната жалба на "ВИП ЛЮБОВИЩЕ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Мелник, с управител В. Б., е подадена чрез упълномощен адв. В. Велева, против решение № 304 от 19.02.2018 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 494/2017 г., в частта на основата, върху която е определен размера на наложената финансова корекция и е определен размер 73 439, 44 лв. С касационната жалба и в съдебно заседание лично управителят на дружеството Б. и адв. Велева релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд в частта, с която жалбата е отхвърлена и твърди, че са незаконосъобразни и необосновани мотивите по отношение на т. 1 от процесното решение за налагане на финансова корекция /РНФК/, с които е прието доказано неизпълнение от ползвателя на помощта по този пункт. Изразява становище, че неправилно е счетено наличие на частично неизпълнение на договорните задължения по чл. 4. 17, б. "а" от сключения договор. Претендира отмяна на обжалваното съдебно решение в оспорената част и цялостна отмяна на атакуваното РНФК, като заявява искане за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции по представен списък за тях. Втората касационна жалба е предявена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, гр. София, подадена чрез упълномощен юрисконсулт В. Мирчев, против горепосоченото съдебно решение № 304 от 19.02.2018 г. в неблагоприятната за него част, с която е изменено процесното РНФК. Този касатор счита, че обжалваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и е частично необоснован, тъй като съдът без основание е преценил, че няма неизпъление по т. 2 - т. 6 от процесното РВФК. В касационната жалба, с писмено становище, писмена молба и писмена защита се позовава на неправилно приложени разпоредби на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, оспорва изчисленията на първоинстанционния съд и намира за незаконосъобразно редуцирането от съда на основата за определяне дължимия размер на финансовата корекция, като излага аргументи, че от нея не следва да се изважда стойността на помощта, получена от националния бюджет. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение в атакуваната му част и да отхвърли изцяло първоинстанционната жалба. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на двете касационни жалби, но счита, че съдебното решение е неправилно постановено по съображения, различни от изложените в касационните жалби, защото административният орган при определяне размера на финансовата корекция се е позовал на т. 30 от Приложение № 1 на Методиката за определяне на санкции след плащане по проекти от Програмата за развитие на селските райони 2007–2013 г., която е обявена за нищожна с решение от 14.12.2018 г. на ВАС, четвърто отделение, по адм. дело № 11440/2017 г., което е оставено в сила с решение на ВАС, петчленен състав, по адм. дело № 1757/2019 г. Според участващия по делото прокурор определянето на размера на наложените финансови корекции е станало въз основа на нищожен акт, което налага решението да бъде отменено като неправилно и делото бъде върнато на административният орган като преписка, за определяне размера на финансовата корекция съобразно начина, посочен в чл. 59, ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира двете касационни жалби за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМИ - подадени от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба на изпълнителния директор на ДФЗ е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 304 от 19.02.2018 г. е изменено решение № 01/311/00455/3/01/04/01 от 12.05.2017 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ за определяне на финансова корекция на "ВИП ЛЮБОВИЩЕ" ЕООД - гр. Мелник, в частта на основата, върху която е определен размера на финансовата корекция, като е определена за основа частта от допустимите разходи по договор № 01/311/00455 от 21.06.2012 г., представляващи средства от ЕЗФРСР в размер на 307 406, 60 лв. и е определен размер на финансовата корекция от 73 439, 44 /седемдесет и три хиляди четиристотин тридесет и девет лева и четиридесет и четири стотинки/ лева; отхвърлена е жалбата на "ВИП ЛЮБОВИЩЕ" ЕООД - гр. Мелник срещу решение № 01/311/00455/3/01/04/01 от 12.05.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ в останалата й част; Държавен фонд "Земеделие" - гр. София е осъден да заплати на "ВИП ЛЮБОВИЩЕ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Мелник, сумата от 1 693, 32 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и три лева и тридесет и две стотинки/ лева – разноски в производството; "ВИП ЛЮБОВИЩЕ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Мелник е осъдено да заплати на ДФЗ сумата от 566, 22 /петстотин шестдесет и шест лева и двадесет и две стотинки/ лева – разноски в производството. С последващо определение № 700 от 17.04.2018 г. е изменено съдебното решение в частта за разноските, като ДФЗ е осъден да заплати на "ВИП ЛЮБОВИЩЕ" ЕООД - гр. Мелник сумата 7166, 68 лв. разноски в производството, а "ВИП ЛЮБОВИЩЕ" ЕООД - гр. Мелник е осъдено да заплати на ДФЗ сумата 133, 78 лв. - разноски в производството. За да измени процесния административен акт решаващият състав на Административен съд - Благоевград е приел, че няма основание за обявяване на нищожност или отмяна на оспореното РНФК по чл. 146, т. 1 - т. 3 АПК, тъй като е издадено от компетентния по закон орган, съгласно чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ и чл. 31 от приложимата Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/ и чл. 1, ал. 1 ЗПЗП. Констатирано е, че процесният адм. акт е обективиран в изискуемата от закона писмена форма и със съдържанието по чл. 59 АПК във връзка с чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ, който текст е посочен като правно основание за издаване, като изложените фактически основания са свързани с посоченото от органа неизпълнение на задължения от дружеството по Договор № 01/311/00455 – в т. 1- т. 6, във връзка с констатирани при проверка на място несъответствия на финансираните дейности със заявените по бизнес плана, имащи за последица определянето на финансова корекция на основанията по чл. 70, ал. 1, т. 3, 4 и 7 ЗУСЕСИФ и чл. 43, ал. 1, т. 1, 2 и 5 от Наредба № 30/11.08.2008 г. Първоинстанционният съд е очертал нормативната рамка на процесните правоотношения, а именно: конкретният регламент на дейностите по мярка 311: "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. се съдържа в Наредба № 30/11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/, като е акцентирано на чл. 46, ал. 1 от Наредбата, съгласно който текст в случай, че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях. В мотивите на обжалваното съдебно решение е прието, че задълженията на ползвателя на помощта, чието неизпълнение е основание за връщането й, са установените със сключения между страните договор и регламентирани в разпоредбите на чл. 42 - чл. 45 от Наредбата. Настоящият съдебен състав констатира, че първостепенният съд и издателят на процесния административен акт не са съобразили разпоредбата на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, в която е изрично посочено, че безвъзмездна финансова помощ по програмата за развитие на селските райони се предоставя при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. Следователно по аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, визираният закон е неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1, а това е Програмата за развитие на селските райони, се предоставя при условията и по реда на този закон - ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В конкретната хипотеза процедурата по заявлението за подпомагане, респ. по заявката за плащане е започнала и проведена изцяло по реда на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г., поради което безвъзмездната помощ на дружеството - жалбоподател е предоставена по реда на ЗПЗП и на акт по неговото прилагане, тъй като в § 2 от ПЗР на Наредба № 30 от 11.08.2008 г. е посочено, че се издава на основание § 35, ал. 3 ПЗР към ЗИД на ЗПЗП. Следва да се отчете и факта, че към момента на издаване на процесното РНФК все още не са публикувани и влезли в сила новелите на чл. 9а - чл. 9ж ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г. /, както и чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 51 от 2019 г. /, които нови разпоредби препращат към ЗУСЕСИФ. Ето защо за настоящия съдебен състав е безспорно, че в случая е приложим реда на ЗПЗП и относимата Наредба № 30 от 11.08.2008 г., а не реда, уреден в ЗУСЕСИФ относно налагане на финансова корекция при установена нередност. Въпреки това касационният съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза не се касае за съществено нарушение, налагащо отмяна на обжалваното съдебно решение само на това основание, защото съдът се е позовал и на разпоредбите на Наредба № 30 от 11.08.2008 г., като е обсъдил наличието на всяко от констатираните от адм. орган нарушения спрямо изискванията на тази Наредба и е съотнесъл изложените правни и фактически основания в процесното РНФК към приложимите норми на относимата Наредба, включително и при изчисляване дължимия размер на финансовата корекция. Настоящият съдебен състав намира за правилно установеното частично неизпълнение на сключения Договор № 01/311/00455/21.06.2012 г., с който оспорващото дружество се е задължило да извърши изцяло одобрената инвестиция в срок и в съответствие с одобрения бизнес план и Таблица за одобрените инвестиционни разходи – чл. 4. 12 от договора, както и за срок от 5 г. от сключването на договора да използва активите – предмет на подпомагане по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект, включително да не преустановява подпомаганата дейност поради други причини, освен изменящи се сезонни условия за производство или предоставяне на услуги, и да не продава, дарява, отстъпва, преотстъпва ползването на активите под каквато и да е форма с изключение на случаите, когато това се изисква по закон – чл. 4. 17, б. "а" "б" и "д" от същия договор. Освен това ползвателят на помощта е длъжен да сключи и поддържа валидна застраховка на имуществото на неговата действителна стойност, за срок от датата на подаване на заявката за плащане до изтичането на 5 г. от датата на сключване на договора, като подновява ежегодно договора и представя застрахователна полица, валидна до 31 януари на следващата календарна година, до изтичането на срока на ангажимента, като застрахователната премия е за негова сметка – чл. 5. 1, 5. 4, 5. 5 и 5. 6 от договора. Също така жалбоподателят е бил длъжен и да съхранява всички оригинални документи, свързани с инвестицията – чл. 4.15 от договора. Така описаните договорни задължения съответстват на нормативно регламентираните задължения по чл. 40, чл. 42, ал. 1 и ал. 3, чл. 43, ал. 1, чл. 44, ал. 1 от Наредба № 30/11.08.2008 г., според които разпоредби ползвателят на помощта е длъжен да изпълни одобрения проект в срок, да води всички финансови операции, свързани с подпомаганите дейности, отделно в счетоводната си система или като използва счетоводни сметки с подходящи номера, да съхранява всички документи, свързани с подпомаганите дейности за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ, да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение за срок от пет години след сключването на договора за отпускане на финансовата помощ, да сключи и поддържа валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, срещу рисковете, посочени в договора за отпускане на финансова помощ, за срока от подаване на заявка за плащане до изтичане на срока по чл. 43, ал. 1, като е длъжен ежегодно да подновява застрахователните полици. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател - изпълнителния директор на ДФЗ срещу изводите на първостепенния съд за частично неизпълнение на визираните договорни и нормативни задължения, тъй като в проведеното съдебно производство точно е установено, че в т. 2 от процесното РНФК е отразено неизпълнение на задължението от дружеството да изпълни одобрените инвестиции в срок и съобразно одобрените проекти – чл. 40 от Наредбата, чл. 4. 12 от договора, но в хода на процеса е опровергана констатацията на административния орган, като е установено чрез приетата съдебно-техническата експертиза, че басейнът е изграден на място със застроена площ от 145 кв. м., в съответствие с одобрените проекти за площта му. Изслушаният експерт е дал категорично заключение, че със застроена площ от 145 кв. ч. басейнът е въведен в експлоатация през 2014 г., според приетите като доказателства актове образец № 15 и № 16., като измерената застроена площ от 60 кв. м. при контролната проверка от експерти на ДФЗ, извършена на 01.07.2016 г., се дължи на замерване на дъното на басейна без заоблените му части и не съставлява измерване на застроената му площ, поради което това измерване не може да се приеме за достоверно. Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционият съд правилно е кредитирал приетата СТЕ, тъй като тя е компетентно дадена и не е оспорена от страните при приемането й в съдебно заседание, проведено на 21.12.2017 г., в което процесуалният представител на административния орган не е възразил срещу приемането на представената експертиза и не е поискал изслушване на допълнителна, повторна или тройна СТЕ. Въз основа на цитираните актове образец № 15 и № 16 и на експертно заключение за изслушаната СТЕ, първостепенният съд е извел верен извод, че застроената площ на басейна възлиза на 145 кв. м., с оглед на което е установено пълно съответствие в площта на изградения басейн с одобрените проекти за дейностите, финансирани от Фонда по мярка 311 по заявлението на дружеството, поради което фактическото основание по т. 2 на РНФК е останало недоказано, предвид доказателствената тежест на ответника – чл. 170, ал. 1 АПК. При това положение в мотивите на съдебното решение правилно е преценено, че няма неизпълнение на договорното задължение на дружеството по чл. 4. 12 от договора, както и липсва установено нарушение на принципите по чл. 7 и 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и посоченото в РНФК неизпълнение е извън предметния обхват на чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Във връзка с констатираното при извършената проверка на място несъответствие на предвидените в бизнес плана машини и съоръжения относно броя субсидирани перални - една Аристон и една Самсунг, при заложени два броя Аристон, по т. 3 от РНФК, съдът законосъобразно е съотнесъл това твърдяно нарушение към чл. 43, ал. 1, т. 1 от Наредбата, която норма изисква в срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение. Това неизпълнение обаче, не представлява нарушение на принципите по чл. 7 и чл. 8 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и неизпълнение на одобрени индикатори и не изисква възстановяване на помощта, понеже нарушаването на изискването за дълготрайност на операциите в случаите и в сроковете по чл. 71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 предполага значителна промяна, която засяга естеството, целите или условията за изпълнение и която би довела до подкопаване на нейните първоначални цели – чл. 71, § 1, б. "в" от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Ето защо несъответствието в броя на одобрените перални Аристон /един брой Самсунг/ не може да се дефинира като значителна промяна, която засяга естеството, целите и условията за изпълнение на одобрения проект по начин, че поставя под съмнение първоначалните му цели, поради което процесното РНФК правилно е счетено за незаконосъобразно в тази част. Относно т. 4, т. 5 и 6 от атакувания адм. акт, първостепенният съд също е установил противоречие с материалния закон, изразяващо се в това, че за изпълнението на договорните задължения по чл. 5. 1, 5. 4, 5. 5 и 5. 6 от сключения договор дружеството е представило застрахователни полици след извършеното посещение на 01.07.2016 г. на място, които удостоверяват изпълнението на поетите задължения да сключи застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, която се подновява ежегодно до изтичането на срока на ангажимента. Съдът правилно се е позовал на експертното заключение по съдебно-икономическата експертиза /прието без оспорване на изводите и от двете страни/, според което по представените застрахователни полици за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. са извършени надлежни плащания от дружеството с посочен ползвател по застраховката - ДФЗ. По силата на чл. 44, ал. 1 от Наредбата ползвателите на помощта са длъжни да сключат и поддържат валидна застраховка на имуществото, предмет на подпомагане, срещу рисковете, посочени в договора за отпускане на финансова помощ, за срока от подаване на заявка за плащане до изтичане на срока по чл. 43, ал. 1 от същата наредба, като ежегодно подновяват застрахователните полици. С оглед на това при доказано с неоспорени писмени доказателства - застрахователни полици, представени в хода на административното производство с възражението на дружеството от 15.02.2017 г., изпълнение на задължението по чл. 44, ал. 1 от Наредбата, решаващият състав на Административен съд - Благоевград правилно е преценил, че в случая няма основание за определяне на финансова корекция по този пункт от РНФК. В този смисъл са правните изводи на първоинстанционния съд и по по т. 5 от процесното РНФК, с която е прието нарушение по чл. 42, ал. 3 от Наредбата. За ползвателя на помощта е предвидено нормативно задължение да съхранява всички документи, свързани с подпомаганата дейност, за срок от пет години след сключването на договора за отпускане на финансова помощ – чл. 42, ал. 3 от Наредбата, като е длъжен да предоставя на РА всяка поискана информация за осъществяването на подпомаганата дейност – чл. 45, ал. 1 от Наредбата. Във връзка с изпълнението на тези задължения дружеството е представило след контролната проверка и във връзка с уведомително писмо изх. № 01-012-2600/15.07.2016 г. количествено-стойностна сметка на СМР за обект "Еднофамилни жилищни сгради – къщи за гости" – 1, 2 и 3 с възражение вх. № 01-012-2600/378/15.08.2016 г. /л. 324-326 от първоинстанционното дело/. Повторно количествено-стойностна сметка, в заверено копие, е представена в отговор на уведомлението за откритото производство по чл. 73, ал. 2 ЗУСЕСИФ с възражение вх. № 01-2600/275/15.02.2017 г. /л. 338-348 от първоинстанционното дело/. Точно е констатирано, че задължението да бъде представена в оригинал не е нормативно уредено в чл. 42, ал. 3 от Наредбата, поради което не следва по тълкувателен път да се извежда такова задължение, като обосновано е прието, че в случай на установена неистинност, отговорността за лицето се осъществява по друг ред. По т. 6 от оспореното РНФК също е установена липса на нарушение по чл. 42, ал. 1 от Наредбата, защото дружеството не е организирало счетоводството на подпомаганата дейност в отделна счетоводна система, но използва счетоводни сметки и подсметки, които дават информация за приходите и разходите от същата, което е установено с приетото неоспорено от страните основно заключение по съдебно-икономическата експертиза. Целта на нормативно въведеното задължение по чл. 42 от Наредбата е да осигури отчетност на дейностите и възможност за проверката им, поради което правилно съдът е преценил, че дружеството е изпълнило задължението във втората хипотеза на ал. 1 на чл. 42 от Наредбата - използва счетоводни сметки, които са достатъчни за проследяване на приходите и разходите от подпомаганата дейност, от което следва обоснованият извод, че фактическите съображения по т. 6 от РНФК са обобщени неправилно като неизпълнение на задължението от ползвателя по чл. 42, ал. 1 от Наредбата и по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно и възражението на касационния жалбоподател - изпълнителния директор на ДФЗ срещу определения редуцирен размер на дължимата финансова корекция. Този касатор твърди несъобразяване с разпоредбите на Методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, тъй като при извършване на изчисленията първостепенният съд се бил отклонил от изискванията на визираната методика. Касационният съдебен състав не възприема това становище, защото към настоящия момент горепосочената Методика е обявена за нищожна с решение № 15652 от 14.12.2018 г., постановено по адм. дело № 11440/2017 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, което е оставено в сила с решение № 8020 от 29.05.2019 г. по адм. дело № 1757/2019 г. на ВАС, петчленен състав - I колегия. В изпълнение на разпоредбата на чл. 194 АПК, решението е обнародвано в ДВ, бр. 47/14.06.2019 г. и е влязло в сила от деня на обнародването. Съгласно нормата на чл. 193, ал. 2, във вр. с ал. 1 АПК, съдебното решение, с което е обявена нищожност на оспорения подзаконов нормативен акт или същият е отменен, има действие по отношение на всички. От прогласения за нищожен адм. акт не възникват валидни правни последици, поради което твърденията на касатора за несъответствие с обявената за нищожна методика следва да се отхвърлят като неоснователни. Без основание е и оплакването на изпълнителния директор на ДФЗ против размера на определената от първоинстанционния съд основа, върху която се налага дължимата финансова корекция. Тезата на този касационен жалбоподател е, че в обжалваното решение погрешно е счетено, че за основа на финансовата корекция следва да се считат само изплатените средства по сключения с ДФЗ договор, финансирани със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Настоящият съдебен състав не възприема това становище и счита, че първостепенният съд правилно е установил, че процесната финансова корекция е формирана, както върху допустимите разходи, финансирани от ЕЗФРСР, така и върху разходите, финансирани от държавния бюджет. Като правно основание за нейното налагане самият издател на акта е посочил нормите на ЗУСЕСИФ, а съгласно на чл. 1, ал. 1 ЗУСЕСИФ този закон определя управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), включително и налагането на финансови корекции. В случая атакуваното РНФК е издадено на 12.05.2017 г., която дата е правнорелевантният момент, спрямо който следва да се прецени законосъобразността на процесния административен акт, съгласно изискванията на чл. 142, ал. 1 АПК. Към визираната дата законодателят е регламентирал, че средства по ЕСИФ по смисъла на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ са средствата от Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство, предоставени по програми на Република България. Едва след изменението на ЗУСЕСИФ, обн. в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., нормата на чл. 1, ал. 2 ЗУСЕСИФ е допълнена, като за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. Към датата на издаване на обжалваното РНФК - 12.05.2017 г. допълнената разпоредба все още не е действаща, поради което наложената финансова корекция върху националното съфинансиране в размер на 100 % от изплатената сума е незаконосъобразно определена от издателя на процесния адм. акт, както правилно е преценил първоинстанционния съд. По отношение касационната жалба на "ВИП ЛЮБОВИЩЕ" ЕООД, гр. Мелник, настоящият съдебен състав счита, че също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Това е така, защото касаторът оспорва съдебното решение в частта, с която жалбата му е отхвърлена и твърди, че са незаконосъобразни и необосновани изводите на съда досежно т. 1 от процесното РНФК, с които е прието доказано неизпълнение от ползвателя на помощта по този пункт. Изразява становище, че неправилно е счетено наличие на частично неизпълнение на договорните задължения по чл. 4. 17, б. "а" от сключения договор. Касационният съдебен състав намира за правилни мотивите, отразени в обжалваното съдебно решение, че всяко от посочените от издателя на РНФК фактически основания, групирани в т. 1- т. 6 от оспорения адм. акт, съставляват самостоятелни основания за налагане на финансова санкция, поради което установената липса на описаните нарушения в т. 2- т. 6 на РНФК, не е основание за цялостна отмяна на процесното РНФК, предвид доказаното неизпълнение по т. 1, налагащо частично възстановяване на получената от дружеството финансова помощ. Първоинстанционният съд точно е констатирал, че със сключването на Договор № 01/311/00455/21.06.2012 г. дружеството се е задължило да използва активите – предмет на подпомагане по договора - "Еднофамилни жилищни сгради – къщи за гости № 1, 2 и 3" по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект, за срок от 5 години от сключването на договора, както и да не преустановява подпомаганата дейност поради други причини, освен изменящи се сезонни условия за производство или предоставяне на услуги – чл. 4. 17, б. "а" и "д" от същия договор. В нормата на чл. 43, ал. 1 от Наредбата също е регламентирано, че ползвателят на помощта е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение за срок от 5 години след сключването на договора за отпускане на финансовата помощ. По делото е установено чрез приетата повторна съдебно-икономическата експертиза, че за периода от 01.01.2015 г. до датата на извършената контролна проверка от ДФЗ - 30.06.2016 г., който е провереният период според процесното РНФК, реализираните приходи от субсидираните дейности са в размер на 6 058 лв. - 5 275 лв. от нощувки и 66, 67 лв. от посещения на басейна /от тях 716, ЗЗ лв. общо за 2015 г. и 5341, 67 лв. общо за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г. /. С оглед на това заключението на органа в т. 1 от мотивите на процесното РНФК, че активите не се използват по предназначение, доколкото процентът на неизпълнение на бизнес плана е 0%, е неправилно. Самото решение в тази му част не е обосновано със счетоводни данни и събрани при проверката доказателства. Реализираните за целия период на проверка нощувки и услуги от басейна са общо 6 058 лв., съобразно счетоводните данни на дружеството – оборотни ведомости, регистри по сметки за приходи, книга за регистрация на гости, съгласно устния доклад на вещото лице при приемане на експертизата в съдебно заседание на 21.12.2017 г. Установеният от вещото лице процент на изпълнение на бизнес плана в приходната му част от нощувки и допълнителни туристически услуги /от посещения на басейна/ е 6, 13 % за целия период, 1, 11 % за първата проверена година от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и 15, 50 % за първата половина на втората проверена година - от 01.01.2016 г. до 30.06.2016 г. Същият е процентът на изпълнение в приходната част и за две пълни финансови години спрямо проверката на място – от 01.07.2014 г., когато е датата на въвеждане в експлоатация на къщите за гости и плувен басейн с Удостоверение № 33/04.07.2014 г. до 30.06.2016 г., когато е началната дата на проверката. При заложените в бизнес плана нива на приходите – 63 000 лв. от нощувки в къщите за гости и 1 440 лв. от посещения на басейна за 2015 г., и 67 500 лв. от нощувки и 1 440 лв. от посещения на басейна за 2016 г., спрямо реализираните до 30.06.2016 г. общо 6 058 лв. /716, ЗЗ лв. за периода 01.01.2015 г. – 31.12.2015 г. и 5 341, 67 лв. за периода 01.01.2016 г. – 30.06.2016 г. /, е налице неизпълнение на договорните задължения от ползвателя на финансовата помощ по чл. 4. 17, б. "а", което не е пълно неизпълнение, както е посочено в т. 1 от мотивите на РНФК. В случая доказаното неизпълнение е частично и е основание по чл. 46, ал. 3, т. 4 от Наредбата за частично възстановяване на получената безвъзмездна финансова помощ. Така установеното частично неизпълнение за проверения период от 01.01.2015 г. до 30.06.2016 г. е потвърдено и от експертът, представил допуснатата от съда допълнителна съдебно-икономическата експертиза, което заключение е прието без оспорване от страните по делото и е изготвено въз основа на счетоводните данни от счетоводството на дружеството, поради което няма основание за съмнение в изводите на това вещо лице. При това положение първоинстанционният съд правилно е преценил, че частичното неизпълнение на договора с ДФЗ от страна на "ВИП ЛЮБОВИЩЕ" ЕООД относно задължението, предвидено в чл. 4. 17, б. "а", представлява и нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1 и 5 от Наредбата. Следователно фактическите съображения на издателя на процесния адм. акт съответстват материалноправните разпоредби за определяне на финансова корекция, като установеното от съда частично неизпълнение е основание за частично възстановяване на получените от дружеството финансови средства, съобразно чл. 46, ал. 3, т. 4 от Наредбата, както правилно е приел първоинстанционният съд в мотивите на обжалваното съдебно решение. Степента на неизпълнение законосъобразно е определна от първостепенния съд пропорционално спрямо периода, за който изискванията не са били изпълнени, в съответствие с предвиденото в чл. 71, § 1 от Регламент № 1303/2013. В мотивите на обжалваното съдебно решение са обективирани изчисленията на решаващия съдебен състав, извършени съобразно действащата тогава Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, при съобразяване на правилото на т. 30 от Приложение № 1. Настоящият съдебен състав не споделя становището на участващия по делото прокурор, според който определянето на размера на наложените финансови корекции е станало въз основа на нищожен акт, което налага решението да бъде отменено като неправилно и делото бъде върнато на административният орган като преписка, за определяне размера на финансовата корекция съобразно начина, посочен в чл. 59, ал. 2 от Наредба № 23 от 18.12.2009 г. Посочената от прокурора наредба в случая не е приложима, а такава е Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Както бе отразено по- горе визираната Методика към настоящия момент е обявена за нищожна, но това обстоятелство не изисква в конкретния случай отмяна на обжалваното съдебно решение, защото в него първостепенният съд е изложил верни фактически констатации и е формирал обосновани правни изводи, които в настоящата хипотеза съответстват на изискванията на приложимата Наредба № 30 от 11.08.2008 г. Това е така, защото съдът на стр. 7, абзац трети от оспореното съдебно решение се е позовал на относимата норма на чл. 46, ал. 1 от Наредбата, цитирайки точно нейното съдържание, а конкретният дължим размер на получената безвъзмездна финансова помощ, която ползвателят следва да върне е определен законосъобразно от страна на първоинстанционния съд, при стриктно съобразяване с изискванията на чл. 46, ал. 2 от Наредбата. Касационният съдебен състав счита, че изчисленията на първостепенния съд съответстват на нормативноопределените параметри, които следва да бъдат отчетени при определяне стойността на помощта, която следва да се върне от дружеството при установеното чрез приетите експертизи частично неизпълнение. В конкретния случай при определяне на дължимия размер са взети предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. С оглед на това настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е преценил, че цялостната корекция от 100 % от финансовата помощ по договора е неприложима при констатираното частично неизпълнение от 1. 89 %, което като времетраене е една финансова година – от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. в рамките на изследвания период от 01.01.2015 г. до 30.06.2016 г. Периодът, обект на проверката от ДФЗ – 01.01.2015 г. до 30.06.2016 г. обхваща една финансова година, поради което и финансовата санкция е частична и пропорционална на частичното неизпълнение, като е съобразено, че получената финансова помощ със средства от ЕЗФРСР възлиза на 307 406, 60 лв. /представляващи 80 % от цялата финансова помощ от 384 258, 25 лв., от които 20 % национално съфинансиране според писмото за оторизация на плащането/, с оглед на което размерът на дължимата финансова корекция правилно е изменен от съда на 73 439, 44 лв. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо, правилно и не страда от инвокираните с двете касационни жалби пороци, представляващи отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора - неоснователност на двете касационни жалби, се оставят без уважение претенциите на двамата касатори за присъждане на направените от тях разноски в хода на делото. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,