Решение № 3090 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7585/2011 г.

Решение № 3090 от 1.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7585/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Латинка Борисова Илиева от гр. Нови Искър, чрез пълномощниците й - адвокати Стоянка Кирилова Витанова и Константин Петров Димитров от САК, срещу решение № 2022/29.04.2011 г., постановено от Административен съд София-град, второ отделение, 39 св., по адм. д. № 414/2011 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Латинка Борисова Илиева от гр. Нови Искър, срещу заповед № РД-09-596/13.10.2010 г. на кмета на район "Нови Искър", Столична община, издадена на основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, с която е отказано възстановяване правото на собственост на наследниците на Никола Илиев Йотов върху новообразуван имот № 4479.70 в м. "Могилата", землище с. Кътина, одобрен със заповед № РД-15-007/20.01.2010 г. на Областния управител на област София - град. За да постанови решението си съдът е приел следното: Жалбоподателката е наследник на Никола Илиев Йотов, съгласно у-ние за наследници, приложено по делото. С решение № 07000/1.07.2010 г. ПК - община Нови Искър, е признала за възстановяване правото на собственост на Никола Илиев Йотов върху поземлен имот - ливада от 3.000 дка, находящ се в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на село Кътина, в местността "Манастира". От представеното у-ние на ОСЗ - Нови Искър се установява, че местността "Могилата" е идентична с местността"Манастира"в землището на с. Кътина. Жалбоподателката е поискала от кмета на общината възстановяване правото на собственост на основание § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в сила ПНИ. Искане за възстановяване правото на собственост върху процесния имот е подадено и от Георги Спасов Младенов - заинтересована страна в производството, като наследник на Гроздан Иванов Величков. По делото се установява, че в регистъра към ПНИ наследодателят на жалбоподателката не е вписан като собственик на претендирания имот, поради което кметът на общината правилно е отказал да издаде заповед по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ. Правата си наследниците на Никола Илиев Йотов е следвало да защитят по реда на оспорване на ПНИ или евентуално да търсят промяна в него, след проведено исково производство по общия исков ред в случай на спор за материално право. В настоящото производство предмет на контрол е съответствието на издадената заповед на кмета за конкретния имот с влезлия в сила ПНИ. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон, изразяващи се в следното: Изводът на съда, че е налице спор за материално право е неправилен. Решението на ПК, издадено в полза на наследниците на Гроздан Иванов Величков /наследодател на заинтересованата страна/ не може да обоснове извод, че в патримониума на последния е възникнало материално право върху процесния имот. Това решение не представлява годно придобивно основание по смисъла на ЗСПЗЗ, тъй като не носи подписа на лицата, посочени като негови издатели - членове на ПК, поради което е нищожен документ и не би могъл да породи правни последици. Същественото нарушение на процесуалните правила се изразява в това, че при постановяването на обжалваното решение съдът не е взел пред вид и не е обсъдил направеното от жалбоподателите оспорване на решението на ПК № 07000/25.03.1994 г., издадено в полза на наследниците на Гроздан Величков, като нищожно. Ответната страна: Кметът на СО, район "Нови Искър", чрез процесуалния си представител - юрк. Младенов, оспорва касационната жалба като неоснователна, със следните доводи: Както пред административния орган, така и пред съдебна инстанция, на база представени писмени доказателства се установи, че в регистъра на плана на новообразуваните имоти, наследодателят на жалбоподателката не е вписан като собственик на претендирания имот. Поради което законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че правилно е отказано издаването на заповед. Правата си жалбоподателката е трябвало да защити по реда на оспорването на плана на новообразуваните имоти. Това е пропуснато, поради което може да упражни това свое право в едно исково производство пред друга съдебна инстанция. Практиката по тези дела и по настоящото съдебно производство е, че предмет на контрол е дали заповедта на административния орган съответства на плана на новообразуваните имоти. Моля, да ни се присъди юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна: Георги Спасов Младенов, чрез процесуалния си представител - адвокат Беркова, оспорва касационната жалба като неоснователна с писмен отговор и по следните съображения, изложени в съд. заседание: Моля, да оставите в сила решението на първоинстанционния съд. Считам, че изложените мотиви от съда са законосъобразни. Съдът, за да остави без уважение жалбата е приел, че заповедта е съобразена с влезлия в сила план на новообразуваните имоти. От данните по делото е видно, че в този план наследодателят на жалбоподателката не е вписан като собственик на процесните имоти за които претендира, при това положение няма основание за отмяна на заповедта. Считам, че изложените съображения за незаконосъобразност на решението са извън мотивите, които е постановил съдът, поради което съдът не следва да ги цени. Моля, да имате предвид изложеното в писмения отговор. Моля, да присъдите адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Правилно решаващият състав е приел, че след като между страните не се спори, че ПНИ е влязъл в сила и в регистъра му е отразено, че процесният имот няма установен собственик, законосъобразно административният орган е отказал възстановяването на право на собственост на жалбоподателката на основание § 4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Основателно е посочено, че жалбоподателката е следвало да предяви правата си в срока за обжалване на заповедта, с което одобрен ПНИ, но не е сторила това. В производството по § 4к ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ следа да се изследва дали заповедта на Кмета на общината по § 4к, ал. 7 е в съответствие с влязлото в сила ПНИ предвид изричната редакция на § 4к ал. 6 и 7 ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а ППЗСПЗЗ, което е направено от административния съд. Предвид на безспорно установените правно значими факти не се налага обсъждането на доводите относно документи за правото на собственост на жалбоподателката и заинтересованата страна, тъй като в настоящето производство липсва правна възможност за произнасяне по претенции за право на собственост, респективно за приложение на § 4к, ал. 8 ПЗР на ЗСПЗЗ. С неуважаването на доказателствени искания, нямащи отношение към посочените по-горе правнозначими факти, решаващият състав не е ограничил правата на жалбоподателя и не е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВАС на правилното приложение на цитираните разпоредби /Р. 17039/2011 по АД № 11334/2010, Р. 5771/2010 по АД № 3236/2009 г. на ВАС/, не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила, а к. жалба се отхвърли като неоснователна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото, отговорил е на доводите на страните и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на закона. Производството по възстановяване правото на собственост на бившите собственици на зем. земи, притежавани преди образуването на ТКЗС, ДЗС и др. образувани въз основа на тях организации, се извършва чрез регламентирани и последователно провеждани етапи, всеки от които завършва с адм. акт, подлежащ на оспорване, влизането в сила на който е основание за провеждането на следващия етап. Производството приключва с издаване на заповед от кмета на общината по § 4к, ал. 7 от ПР на ЗСПЗЗ, която се издава въз основа на влязла в сила заповед на Областния управител за одобряване плана на новообразуваните имоти /ПНИ/. Предмет на производството, както правилно е приел съдът, е съответствието на издадената заповед с влезлия в сила ПНИ. Наследодателят на жалбоподателката, респективно - същата като негов наследник, не са вписани като собственици в регистъра на собствеността към ПНИ, нито им е отреден имот с този план, поради което и дори само на това основание, отказът на кмета за издаване на заповедта по § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ е правилен, както и постановеното съдебно решение, с което жалбата срещу него е отхвърлена като неоснователна. Жалбоподателката е имала право да оспори заповедта за одобряване на ПНИ, което не е сторила и ПНИ е влязъл в сила. Съгласно § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влезлият в сила ПНИ може да се изменя в това производство, при посочените предпоставки в т. 1 до т. 5 на § 4к, ал. 8.При спор за материално право правата се осъществяват по общия исков ред. При постановяването на решението си съдът не е нарушил материалния закон. Неоснователни са и доводите за допуснато съществено процесуално нарушение от съда, изразяващо се в непроизнасяне по оспорването на представеното от заинтересованата страна решение на ПК. Съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, споровете за материално право се решават по общия исков ред. В административното производство по § 4к, ал. 7 от ЗСПЗЗ не могат да се оспорват правата на трети лица и съдът не е компетентен да се произнася по направено в това производство оспорване на решение на ПК, издадено по искане на трето лице. Решението на съда като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото следва да се присъдят и разноските по делото, направени от адм. орган, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, за юристконсултско възнаграждение, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, като се вземе пред вид и ТР № 3/13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. С оглед изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК, следва да се присъдят разноските и за адвокатско възнаграждение на особения представител на заинтересованата страна - адв. Беркова за настоящата инстанция в размер на 150 лв. Същата е назначена за особен представител на заинтересованата страна в първоинстанционното производство, на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, съгласно която разпоредба назначаването на особения представител е на разноски на ищеца, респективно - на жалбоподателя. Минималното адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 е 150 лв. и първоинстанционният съд е задължил жалбоподателя да внесе 150 лв. за адвокатско възнаграждение в тази инстанция, което е внесено от жалбоподателя. Съгласно чл. 26, ал. 2 от Закона за правната помощ, особеният представител се назначава за всички съдебни инстанции, освен ако има възражение за това. В конкретния случай няма възражение и назначеният особен представител е приет от съда като такъв в настоящата инстанция. С оглед изхода на спора в настоящата инстанция, жалбоподателката дължи разноски и на заинтересованата страна, като в конкретния случай същите следва да се заплатят за реализираната правна помощ-особено представителство на тази страна пред съда от адвокат Калина Сарафкова Беркова към адвокатска колегия-гр. София, вписана под № 2366 в националния регистър за правна помощ, определена от САК за служебен защитник, съгласно уведомителното писмо изх. № 4266/02.03.2011 г. на Председателя на САК. Съгласно чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, то следва да се присъди в размер на 150 лв. Водим от горното, Върховният административен съд, IV-то отделение,