Решение № 3412 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2009 г.

Решение № 3412 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8417/2009 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Съдебното производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба на Иван Тодоров Балканджиев от гр. Велико Търново, срещу решение № 76 от 7.05.2009 г., постановено по адм. дело № 945 от 2008 г. на Административен съд Велико Търново. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Началникът на сектор "ООРП" при РУ на МВР гр. В. Търново, чрез процесуалния си представител юрк. Гидикова, в представено по делото писмено становище, пледира за неоснователност на касационната жалба. Процесуалният представител на ВАП дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по чл. 145, ал. 1 АПК във вр. с чл. 233 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е отхвърлил, като неоснователна, жалбата на Иван Тодоров Балканджиев от гр. Велико Търново срещу заповед № ЗЯ-450 от 10.12.2008 г. на Началник сектор "ООРП" при РУ на МВР-Велико Търново за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" на държавен служител в МВР. След като е обсъдил всички писмени доказателства, приложени към административната преписка е приел, че заповедта е валиден акт като издаден от компетентен орган и в предписаната форма, както и при спазване на материалния и процесуалния закон. При издаването й не е допуснато съществено нарушение на дисциплинарните правила, което да налага нейната отмяна, като в тази част съдът е изложил подробен анализ на всички етапи от развитието на дисциплинарното производство, които е приел, че са извършени в съответствие и при спазване разпоредбите на Закона за Министерството на вътрешните работи и Правилника за приложението му. Решението е правилно. Не са налице отменителните основания, посочени от касатора. Възраженията за нищожност на заповедта поради неспазване реда за образуване, провеждане и приключване на дисциплинарното производство и възложената проверка обосновано са приети за неоснователни. В тази връзка са изложени подробни мотиви, които настоящият състав споделя. Според чл. 231 ЗМВР редът за налагане на дисциплинарните наказания е уреден в ППЗМВР, като съобразно чл. 227, ал. 1, т. 11 и ал. 2 ППЗМВР, дисциплинарно наказание "порицание" се налага включително за неизпълнение на служебни задължения и заповеди, за срок от шест месеца до една година и се изразява в отправяне на предупреждение към държавния служител, че при извършване на друго нарушение по ал. 1 в срока на наложеното наказание ще бъде санкциониран с по-тежко дисциплинарно наказание. В този случай е неприложима нормата на чл. 230, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР, според която при наличие на данни за извършено тежко дисциплинарно нарушение по чл. 227 от същия закон (за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание "уволнение"), със заповед на министъра на вътрешните работи се образува дисциплинарно производство и се открива дисциплинарно дело, което се провежда от определения с нея дисциплинарно-разследващ орган. В тази връзка следва да се отбележи и правилото на чл. 228, ал. т. 3 ЗМВР, че наказанията по чл. 226, ал. 1, т. 1- 3 (в т. ч. и "порицанието"), се налагат със заповеди от служители на длъжност "началник сектор", приравнените на нея и по - висока, какъвто е настоящия случай. Анализът на горепосочените разпоредби обуславя извод, че в случаите на налагане на дисциплинарно наказание, различно от "уволнение", ЗМВР и ППЗМВР не изискват образуването на дисциплинарното производство в дело, по смисъла на чл. 230 ЗМВР, вр. чл. 239, ал. 1 ППЗМВР, както твърди жалбоподателят, нито определянето на дисциплинарно-разследващ орган, който да проведе това производство. Неприложими към процедурата по налагане на наказанието "порицание" са и нормите на чл. 243 и чл. 244 ППЗМВР, относими към дисциплинарните производства по чл. 230 ЗМВР. Също законосъобразно съдът е приел, че полицейският служител в конкретния случай се е отклонил от нормативните изисквания, като обективно действията и поведението му са квалифицирани като нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на разпоредбите за съхраняване на служебните документи за самоличност и оръжие, на основание чл. 266, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 2 от ППЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Правилни са изводите, че дисциплинарно наказващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на полицейския служител, който в периода 01.01.2008 г. до 21.11.2008 г. седем пъти е напускал границите на страната, като е оставял служебната си карта и зачисленото му огнестрелно оръжие в стопанисвана от него служебна каса - нарушение на чл. 6 и чл. 14 от Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и контрола над тях, приета с ПМС № 264 от 29.09.2004 г. (обн. ДВ., бр. 89 от 12.10.2004 г., изм. ДВ., бр. 62 от 13.07.2007 г.), наричана за краткост Наредбата. В чл. 14, ал. 3 на същата наредбата е посочено, че при напускане на страната, служителите на МВР предават зачислените им огнестрелни оръжия и боеприпаси за временно съхраняване на длъжностното лице, което им ги е зачислило. Жалбоподателят не отрича, че не е спазил предвидения ред за съхранение, а оспорва, че това не е редът, приложим за него, без да конкретизира правната норма, разписваща законосъобразното за него поведение. Безспорно е, че Законът за контрол над взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите не се прилага за Министерството на вътрешните работи, но точно поради това в § 6 от ПЗР на същия е предвидено, че за тези служители осъществяването на дейностите, свързани с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите и контролът над тях, се извършва при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет. Твърдението за непознаването на нарушения нормативен акт е неприемливо, доколкото същият е обнародван, което е презумпция за неговото познаване. Жалбоподателят се е отклонил в случая и от разпоредбите, регламентирани в Инструкция № Iз-435/15.03.2007 г., която задължава служителите на МВР при напускане границите на страната да съхраняват служебните си карти в звената "Човешки ресурси". Данните, събрани в хода на служебната проверка категорично сочат, че Иван Балканджиев е допуснал виновно неизпълнение на подзаконови нормативни актове, регламентиращи дейността на полицейските служители. Правомощията им като съвкупност от специфични права и задължения се уреждат от специални нормативни актове, които жалбоподателят е бил длъжен да познава. Поради това не може да се приеме доводът, че дисциплинарното наказание било наложено за деяния, които не съставлявали дисциплинарни нарушения и не били извършени виновно. Съгласно чл. 224 от ЗМВР дисциплинарната отговорност обхваща нарушение на служебни задължения, неизпълнение на разпоредбите на този закон, издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповеди и разпореждания на ръководството (на МВР) и преки ръководители, неспазване на служебни правомощия. При безспорно установения от справката от извършената проверка факт, че за проверявания период Балканджиев е напускал страната седем пъти като не е спазил предвидения ред за съхранение на служебните документи за самоличност и зачисленото му служебно оръжие, обосновава извод за допуснати от негова страна съществени нарушения на подзаконови нормативни актове. Деянието представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, за което правилно и законосъобразно с процесната заповед му е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от 6 месеца. Административният съд е съобразил всичко това и основателно е приел жалбата срещу заповедта неоснователна, след като е издадена при спазване на материално правните и процесуални норми. Не са налице основания за отмяната й. Като правилно решението на административния съд следва да се остави в сила. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, III отделение