Решение № 30 от 27.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5069/2016 г.

Решение № 30 от 27.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5069/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Л. И. И. за отмяна на влязло в сила решение от 13.07.2015 г., постановено по гр. д. № 1046/2015 г. на АС София, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Ответниците по молбата - Р. Б. К., Р. В. К. и Ив-А. П., в писмено становище и чрез процесулния си представител поддържат, че молбата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., приема за установено следното: Молбата за отмяна е неоснователна. С атакуваното решение съдът, като е отменил изцяло решение от 16.12.2014 г. по гр. д. № 16885/2012 г. на ГС София, е постановил ново с което е приел за установено, по отношение на Л. И., че Р. Б. К., Р. В. К. и Ив-А. П., са собственици по наследяване, дарение и приращение на 1/2 /една втора/ ид. ч. от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 68134.1970.368 по КККР на р-н "В. ", Столична община, съставляващ УПИ№ VIII-368 от кв. 32 по плана на [населено място], целият с площ от 1 505 кв. м. по скица, при граници по н. а.: УПИ№ VII-367, улица, УПИ№ Х-369 и дере, ведно с построените в имота сгради, както следва: сграда с идентификатор 68134.1970.368.3, съставляваща двуетажна жилищна сграда, със застроена площ по нотариален акт от 62.8 кв. м., състояща се от: два сутерена и първи етаж с гараж; жилищна сграда с идентификатор 68134.1970.368.1 цялата с площ от 116.8 кв. м., състояща се от: партер, салон, баня-тоалетна, антре и стълбище към етажа; етаж, състоящ се от две спални, килер и стълбище от партера; мазе, находящо се под стълбата на партера. Със същото решение съдът е осъдил Л. И. да предаде на Р. Б. К., Р. В. К. и Ив-А. П. владението върху 1/2 /една втора/ид. ч. от същите имоти на основание чл. 108 от ЗС. Съдът е приел, че са предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на поземлен имот, ведно с построените в него две жилищни сгради. Прието е за установено, че наследодателката на ищците Р. Б. К., Р. В. К. и Ив-А. П., е придобила по дарение правото на собственост върху 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ дворно място, съставляващо парцел VIII-368 от кв. 32 по плана на вилна зона "Киноцентър - I-ва част", [населено място]. Установено е, че собствеността върху построената впоследствие двуетажна жилищна сграда, която е била узаконена с акт № 160/27.08.1999 г. на Столична община, е била придобита от собствениците на дворното място по приращение, които към този момент са били С. П., В. П. и М. П. -К., като частта на последната по отношение на мястото е била 1/2 ид. ч. Р. Б. не е придобил собственост върху допълнителната постройка, независимо от това дали са били налице предпоставките на чл. 19 от СК - отм., тъй като застроеното дворно място не е било изключителна собственост на другия съпруг, а е било съсобствено с трети лице/арг. ТР № 44/1971 г. на ОСГК/. Посочено е, че с факта на настъпване на смъртта на М. П. -К. собствеността върху притежаваната от нея 1/2 ид. ч. от посоченото дворно място и две сгради е била придобита от нейните наследници по закон при равни части. Прието е, че Л. И. е придобил собствеността върху половината от имота от С. и В. П. и е отказал достъп на ищците -ответници по молбата. При така установените факти съдът е счел, че предявените искове с правно основание чл. 124 ГПК и чл. 108 ЗС са основателни и ги е уважил. Молителят Л. И., чрез процесуалния си представител поддържа, че е налице ново обстоятелство от съществено значение за изхода на спора, което съставлява основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Представя справка за представяне на данни по Наредба № 14/18.11.2009 г., съобщение по ч. гр. д. № 3810/2016 г. на РС София и разпореждане от 20.02.2016 г. по същото дело, от които се установява, че НДБ "Население" няма запис на лице с име Р. Б. К. Молителят поддържа, че този ищец не е бил легитимиран да предявява исковете, предмет на настоящия процес. В писмен отговор ответниците по молбата поддържат, че същата е неоснователна и представят доказателства че Р. Б. К. е с адрес Г. 5, Д. Плац, с л. к. № С. и той с надлежно пълномощно е упълномощил С. Д. П. да го представлява пред съдилищата в РБ, както и адв. А. М. - САК. Настоящия състав намира, че визираните в чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК основания за отмяна предполагат непълнота на фактическия и доказателствен материал по делото, която се разкрива след като решението е влязло в сила. Тази непълнота на доказателствата по делото следва да е резултат на намерени нови доказателства, които са съществували и по време на разглеждане на делото, но по обективни причини не са могли да станат достояние на страна и да бъдат приобщени към доказателствения материал, респ. да се касае до нови доказателства, които съдържат обстоятелства, които страната се е домогвала на установи по делото, но да не е могла да стори това по причина, че не е разполагала с тези доказателства. Новото обстоятелство по см. на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като основание за отмяна на влязло в сила решение на съд, разрешил със силата на присъдено нещо конкретен гражданско-правен спор, следва да съставлява правно-релевантен за делото факт. Новото доказателство следва да е писмен документ, които не е бил известен/ чието съществуване не е било известно/ на молителя по време на разглеждане на делото в инстанциите, обективно страната да не е могла да се снади своевременно от органа или по начина с него, и тези документи са обуславят, доколкото биха били приобщени към доказателствения материал, възможност за фактически и правни изводи, различни от тези на съда, с решението, чиято отмяна се иска. Новите доказателства следва да установяват обстоятелства, който са твърдяни в хода на делото, но по обективни причини страната -молител не е могла да се снабди с тях и да ги представи своевременно пред съда. В случая молителят не представя такива писмени доказателства, които да установяват нови обстоятелства от значение за спора. По същество подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение представлява искане за събиране на нови доказателства, от които да се установи, че по отношение на един от тримата ищци не е налице процесуална легитимация за водене на исковия процес. В конкретния случай въззивният съд, вземайки предвид представените по делото пълномощни, е приел, че са предявени искове от ищци, които живеят в чужбина, но имат надлежни процесуални представители в страната. Ето защо представените писмени доказателства не сочат на нови обстоятелства от съществено значение за спора. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК молителят следва да заплати на ответниците общо сумата 2500 лева разноски пред ВКС. Възражението на молителя за прекомерност на възнаграждението, заплатено за адвокатско възнаграждение, с оглед разпоредбата на чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е неосноватено, тъй като е заплатено като минимално дължимо се такова. Предвид изложените съображения, съдът