Решение № 3943 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10218/2020 г.

Решение № 3943 от 29.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10218/2020 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Общински съвет, Община Рила, против решение № 171/23.07.2020 г. по адм. д. № 159/2020 г. на Административен съд – Кюстендил. В жалбата излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда, че одобрената План-сметка за приходите и разходите за такса битови отпадъци за 2020 г. на Община Рила не е съществувала към момента на приемане на решението. Възразява, че общинският съвет е обсъждал промяна на размера на ТБО за 2020 г. във връзка с което е прието решение по т. II, което е различен административен акт. Моли решението да бъде отменено и претендира разноски по делото. Ответникът по касационната жалба – областен управител на Област Кюстендил, редовно призован, не се явява, представлява се от юрисконсулт Н.. Моли да се остави в сила решението и претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно и обосновано е решението на първоинстанционния съд. Съдът, с основание е счел за обосновани и по същество правилни констатациите за това, че решение № 43/6.02.2020 г. е прието при отсъствие на предпоставките по чл. 62, ал. 2 АПК, което го дисквалифицира като решение за поправка на очевидна фактическа грешка, респ. го квалифицира като административен акт, с който е изменен влязъл в сила предходен административен акт. Съдът е прав, че с оспореното решение № 43/6.02.2020 г., ОбС е направил опит да коригира стойността на планираните приходи от ТБО съобразявайки новия размер на ТБО като е изготвил нова План-сметка за приходите и разходите за такса битови отпадъци за 2020 г. – Приложение № 1. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд – Кюстендил е образувано въз основа на заповед № РД-30-72/13.03.2020 г. на областния управител на Област Кюстендил, с която оспорва законосъобразността на Решение № 43 от Протокол № 6/6.02.2020 г. на Общински съвет – Рила, повторно прието с Решение № 64 от Протокол № 7/27.02.2020 г. на Общински съвет – Рила. Оспорването се основава на това, че по реда на чл. 62, ал. 2 от АПК за поправка на очевидна фактическа грешка, органът е приел нов административен акт, обективиращ по същество воля, различна от съдържащата се в първоначалния административен акт. Съдът е отменил Решение № 43 от Протокол № 6/6.02.2020 г. на Общински съвет – Рила, повторно прието с Решение № 64 от Протокол № 7/27.02.2020 г. на Общински съвет – Рила. Приел е, че Решение № 43/6.02.2020 г. на ОбС – Рила е прието в процедура за поправка на очевидни фактически грешки, допуснати в решение № 20/27.12.2019 г. на ОбС – Рила, т. е. по процесуалния ред на чл. 62, ал. 2 от АПК. Както се посочи, при съпоставка между първоначалните стойности в решение № 20/27.12.2019 г. и стойностите по решение № 43/6.02.2020 г. е видно, че има различие по отношение на планираните приходи от ТБО в посока намаление, а вследствие на това съществува различие и в стойността на планирания дефицит, съставляващ разлика между приходите и разходите за дейността. Доколкото План-сметката за приходите и разходите за ТБО, е предмет на волеизявлението на органа, в случая е видно, че с оспореното решение № 43 същият е изменил формираното си вече волеизявление, което е обективирано в първоначалното решение № 20. Следва, че с изменението се засяга разпоредителната част на акта, което е недопустимо в производство по чл. 62, ал. 2 от АПК и е основание за незаконосъобразност на административния акт, приет в това производство при отсъствие на предпоставките за това. Решение е правилно. Административният съд е изложил обосновани мотиви, съобразени с приложимия материален закон. Установено е по делото, че с т. І от решение № 20 по Протокол № 4/27.12.2019 г. на Общински съвет – Рила, на основание чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, чл. 66, ал. 1 от ЗМДТ и чл. 16 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Рила, ОбС на Община Рила е одобрил План-сметка за 2020 г. за дейностите по събиране, извозване, обезвреждане на депа или други съоръжения за битови отпадъци и за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, съгласно Приложение № 1 като е посочил, че неразделна част от решението са мотивите към предложения проект на План-сметка за такса битови отпадъци за 2020 г. и План-сметка за приходите и разходите за такса битови отпадъци за 2020 г. Приложение № 1. Решение № 20 по протокол № 4/27.12.2019 г. е публикувано на сайта на ОбС – Рила. Впоследствие председателят на Общински съвет – Рила е внесъл предложение до Общински съвет – Рила, входирано с № РД-02-10-13/30.01.2020 г., относно поправка на осн. чл. 62, ал. 2 от АПК на очевидни фактически грешки в решение № 20/27.12.2019 г. В предложението е посочено, че в мотивите към предложения проект на план-сметка и План-сметката за приходите и разходите за такса битови отпадъци за 2020 г. – Приложение № 1, фигурират данните от първоначално внесеното предложение на кмета на общината, а не са приложени последващите изчисления, направени на база на волеизявлението на общинския съвет за намаляване размера /промилите/ за ТБО. Видно от съставения протокол № 6 от 6.02.2020 г. е прието решение № 43, с което се поправят очевидни фактически грешки допуснати в Решение № 20/27.12.2019 г. на Общински съвет – Рила. Съдът е констатирал различие при съпоставка между първоначалните стойности и стойностите по решение № 43 по отношение на планираните приходи от ТБО в посока намаление. Със Заповед № РД-30-52/21.02.2020 г. на областния управител, решение № 43, обективирано в Протокол № 6 от 6.02.2020 г. е върнато на Общинския съвет. Заповедта на областния управител е внесена за обсъждане на заседание на ОбС – Рила на 27.02.2020 г., на което е прието Решение № 64 по Протокол № 7/27.02.2020 г. за повторно приемане на решение № 43/6.02.2020 г. на Общинския съвет. Посочените факти правилно са анализирани от административния съд, който е посочил, че решение № 43/06.02.2020 г. е прието при отсъствие на предпоставките по чл. 62, ал. 2 от АПК и по своето съдържание представлява административен акт, с който е изменен влязъл в сила предходен административен акт. Не е спорно по делото, че в хода на обсъждане на първоначално внесения проект за решение от кмета на общината, е постъпило предложение от общински съветник за намаляване на таксата за битови отпадъци. От представените по делото писмени доказателства е видно, че в общинския съвет не е било входирано предложението от общинския съветник Ж. за намаляване на посочените такси, ведно с изменена План-сметка или други приложения към нея. От това следва, че на вниманието на ОбС – Рила на 27.12.2019 г. не са стояли два варианта за решение, които да са били обсъдени и въз основа на които да е било прието решение за намален размер на таксите и то грешно да е било отразено в диспозитива на решението. Посочените факти водят до извод, че при гласуване на решението на Общински съвет – Рила на 27.12.2019 г., на общинските съветници не е била представена нова План-сметка. С оглед на това са правилни изводите на административния съд, че на заседанието на 27.12.2019 г. са приети и одобрени в диспозитива на решението на ОбС – Рила единствено съществуващите към този момент приложения и таблици. С последващото решение на ОбС от 6.02.2020 г. е приета и одобрена План-сметка, която е била изготвена впоследствие, след приемане на първоначално гласуваното решение. По въпроса за одобряване на План-сметка за необходимите разходи и определяне на размера на такса битови отпадъци за 2020 г. на Община Рила е било внесено за разглеждане в ОбС само едно предложение, което е повторено като съдържание в диспозитива на решението от 27.02.2019 г. Фактът, че в хода на заседанието е бил обсъждан и друг вариант на решение, не променя посочените по-горе изводи. Този вариант не е бил придружен с необходимите приложения и изчисления, съответно те не са стояли на вниманието на общинските съветници и не могат да подменят първоначално приетото решение на ОбС под формата на явна фактическа грешка. Поради тези доводи, касационната инстанция намира, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,