Решение № 2031 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2011 г.

Решение № 2031 от 12.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8581/2011 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Образувано е по касационна жалба на "Клипер 2001" ООД - в ликвидация, против Решение от 14.04.2011 г., постановено по адм. д. № 67/2009 г. по описа на Софийски градски съд /СГС/, в частта, с която е отхвърлена жалбата му против ДРА № 575/17.01.2005 г. на ТДД - София област, в частта, с с която са определени задължения за корпоративен данък в размер на 412 815, 49 лв, в частта, в която са определени данъчни задължения за ДДС в размер на 65 867,87 лв. за месец април 2004 г. и 743 959,27 за месец септември 2004 г. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, както и при съществени нарушения на процесуалните разпоредби, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и по същество да бъде отменен ДРА. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - София при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД "ОДОП"), редовно призован се представлява от юрк. Горанов, който моли да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна и потвърдено първоинстанционното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Решението, предмет на настоящото производство е постановено след като първоначалното решение на СГС е било отменено с решение № 10289/3.08.2009 г. по адм. дело № 15 564/2008 г. на Върховния административен съд. С решението на ВАС делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС, при спазване на задължителните указания, дадени от касационната инстанция, а именно съда да даде указания на страните по чл. 171, ал. 4 АПК да представят доказателства в подкрепа на твърденията си, както и да събере относимите доказателства и обсъди доводите на жалбоподателя. В изпълнение на указанията СГС при новото разглеждане на делото е приел като доказателства всички писмени доказателства от данъчната преписка, допълнително представени писмени доказателства в съдебната фаза, както и допуснал и приел заключенията на две счетоводни експертизи. За за постанови решението си в обжалваната му част, първоинстанционният съд на първо място е приел, че по отношение определените задължения по ЗДДС (отм.) е останало недоказано начислен ли е данъка по притежаваните от ревизирания субект данъчни фактури и получил ли е в действителност жалбоподателят фактурираните услуги. Приел е също така, че може да се направи обоснован извод, че дружеството не е водило и не притежава редовно водена счетоводна отчетност, както и че не са представени конкретни доказателства, по които да бъде дадено становище какъв вид доставки са осчетоводени сделките, посочени като освободени, поради факта, че не са осчетоводени. На второ място по отношение определените задължения по ЗКПО - отм., първоинстанционният съд е възприел тезата в потвърждаващото решение на РДД, че финансовият резултат, от който следва да се извърши цялото последващо данъчно преобразуване за установяване на облагаемата печалба е декларираният от лицето, а не финансовият резултат, установен при извършена данъчна ревизия или по друг начин, тъй като е вън от правомощията на данъчните органи при спазване ограниченията на ЗКПО да признаят в намаление /при данъчно преобразуване в хода на ревизия/ по висок от декларирания размер на загуби от минали години. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на СГС за законосъобразност на ДРА в частта с която е отказано право на данък и кредит на основание чл. 64, ал. 1, т. 6 от ЗДДС (отм.) и са определени на данъчно задълженото лице данъчни задължения по ЗДДС за месец април и месец септември 2004 г. и по ЗКПО за процесния данъчен период на 2004 г. За да възникне правото на приспадане на данъчен кредит за получателя на доставката е необходимо кумулативното проявление на предпоставките по чл. 64 ЗДДС, съгласно която данъкът по облагаемата доставка трябва да е начислен от регистрирано по този закон лице (доставчик) най-късно към датата, на която изтича данъчният период, следващ периода, през който е възникнало данъчното събитие за облагаемата доставка. Начисляването на ДДС от доставчика е уредено в разпоредбата на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), а именно: данъкът се смята за начислен, когато доставчикът издаде документ, в който да посочи данъка, отрази този документ в регистрите по чл. 104 и отрази данъка в счетоводството си като задължение към бюджета и в подадената справка - декларация. Това означава, че за да възникне за жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит освен издаването на данъчната фактура и отразяването в нея на ДДС, и регистрирането й в дневника за продажбите и справката - декларация, подавана от лицето - доставчик. ДДС трябва да бъде начислен от регистрираното лице - доставчик по сделката в неговото счетоводство и като задължение към бюджета. Начисляването на данъка е гаранция за изпълнението на данъчните задължения по ДДС на доставчика, която има за последица възникването на право на данъчен кредит от същия бюджет в полза на получателя. Спазването на тези изисквания, не е доказано по отношение на доставчиците на жалбоподателя. Изводите на съда са въз основа на доказателствата, събрани както в ревизионното производство, така и при съдебното обжалване на ДРА, включително и приетата съдебно-икономическа експертиза, преценени цялостно от съда. Изложените от съда мотиви, основани на доказателствения материал и на правилното приложение на законовите разпоредби обосновават правния му извод. Установено е нередовно водено от жалбоподателя счетоводство, като липсват доказателства процесните фактури да са надлежно осчетоводени и данъкът по тях да е начислен от доставчиците съгласно чл. 55, ал. 6 от ЗДДС. В подкрепа на констатациите на данъчния орган е и приетата от съда и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която формираните разходи през 2004 г. не могат да бъдат проверени дали са осчетоводени съгласно Закона за счетоводството и действащите НСС, поради факта, че не са заведени такива. Няма приложени никакви счетоводни разпечатки или хронологични извлечения по разходните сметки. Неоснователно е възражението в касационната жалба за неизпълнение на задължителните указания на касационния съд поради неназначаване от съда допълнителна експертиза, за установяване начисляване на данъка в счетоводствата на доставчиците съгласно законовите изисквания. След приетата първоначална съдебно-счетоводна експертиза на жалбоподателя е указано и му е давана многократно възможност да представи доказателства за допускане на допълнителна ССЕ, но същият не е ангажирал такива. При повторния разпит на вещото лице пред СГС в открито съдебно заседание от 20.05.2010 г., жалбоподателят е приел заключението на вещото лице без никакви въпроси, не е оспорил същото и не е искал назначаването на друго вещо лице или тройна експертиза. Фактическите констатации в РА, касаещи обжалваната част не са оборени от него, и се считат за верни. Правилни са изводите на СГС в обжалваното решение, че законосъобразно е определена данъчната основа и са установени задълженията по ЗКПО (отм.), тъй като жалбоподателя не е подал данъчна декларация към момента на прекратяване на дружеството съгласно чл. 41 от закона. Установени са обстоятелства по чл. 109, ал. 1, т. 3, 6 и 7 от ДПК (отм.), при наличие на които е определена данъчната основа въз основа на подадените справки - декларации по ДДС. Правилен е изводът на ревизионните органи, възприет от първоинстанционния съд, които са приели, че данъчните декларации имат доказателствена сила срещу декларатора. След като не са направени поправки в данъчна декларация към момента на прекратяване, касаторът не може да подържа, че в тях има грешки и съдът обосновано е отхвърлил жалбата и в частта по ЗКПО. Не се оборват констатациите на данъчните органи, ползващи се с презумцията за истинност до тяхното опровергаване - чл. 108, ал. 8 от ДПК. СГС е обсъдил представените доказателства и е направил съответните правни изводи, като е счел, че тези доказателства не са достатъчни, за да бъдат оборени констатациите на данъчните органи. Претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, следва да бъде уважена, като касаторът следва да заплати сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, осмо отделение