Решение № 4583 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10086/2011 г.

Решение № 4583 от 29.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10086/2011 г., IV о., докладчик съдията Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", гр. София, подадена чрез процесуалния му представител, срещу решение № 1901 от 21.04.2011 г., постановено по адм. д. № 776 по описа за 2011 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отменил наложената финансова санкция от 16 810.98 лв. на Земеделска кооперация "Житен клас", с. Михалич, община Вълчи дол, Варненска област по Схемата за енергийни култури за кампания 2008 г. Със същото решение юридическото лице, в чиято структура е органът, издал акта, е осъдено да заплати на кооперацията жалбоподател разноски от 2 510 лв. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението. Релевира се необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. То се обосновава с твърдения за неправилно тълкуване от съда на смисъла вложен в понятието "наддекларирани площи" и употребяването му в чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. Твърди се освен това, че съдът не е изложил никакви мотиви относно наведения довод за неприлагането на чл. 12 от Наредба № 107 от 23.08.2006 г., обн. в ДВ, бр. 84 от 17.10.2006 г., отменена, но действаща към момента на постановяване на административния акт. В касационната жалба се оспорва решението и в частта му за разноските, като се твърди, че то не съответства на становището на административния орган, включително и на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения се моли, решението да се отмени, като вместо него се постанови друго, като се претендира присъждане на сторените разноски. От ответната страна е постъпил писмен отговор по реда на чл. 163, ал. 2 АПК, подаден от адвокат Христова - пълномощника на кооперацията, в който се съдържа становище за неоснователност на касационната жалба. В него са изложени твърдения, с които се опровергават тези, направени в касационната жалба. Моли се, обжалваното съдебно решение да се остави в сила, като се претендира и присъждане на сторените разноски. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че спорът е изяснен от фактическа страна, но съдът неправилно е тълкувал понятието "наддекларирани площи", без връзката му с чл. 4, ал. 1, т. 4 и 5 и във връзка с чл. 7 от Наредба № 9 от 2007 г. От данните по делото е било установено, че са допуснати нарушения на сочените норми от Наредба № 9, поради което е налице приложението на чл. 51, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. Според прокурора отказът за изплащане на суми и санкцията за бъдещ период са свързани и след като има отказ за плащане, който е влязъл в сила, то налагането на санкция за прихващане е задължително. Въпросът за умисъл от страна на бенефициента е неотносим. На следващо място прокурорът счита, че неправилно съдът се е позовал на Таблица № 1, приложена към административния акт - уведомителното писмо. В самото уведомително писмо са посочени основанията за налагане на санкцията. Предлага решението като неправилно да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което жалбата да се отхвърли. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба, подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна по следните съображения: Административният съд София-град е бил сезиран с жалба, подадена от Земеделска кооперация (ЗК) "Житен клас", с. Михалич, област Варна срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания с изх. № 01-6400/21127 от 29.102010 г., издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция (ДФЗ - РА) със седалище в гр. София за кампания 2008 г. Според него по схемите за енергийни култури (ЕК) за декларираните площи е изчислена сума за финансова помощ в размер на 16 810.98 лева, която е отказана за подпомагане, по описаните в т. 1 мотиви. Същевременно на кооперацията е наложена санкция за бъдещ период в посочения размер на основание чл. 51, ал. 3 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. Това уведомително писмо е обжалвано само в частта, с която е наложена санкцията от 16 810.98 лв. за бъдещ период. Към писмото е приложена таблица за формиране на общата оторизирана сума за финансово подпомагане на база площи, заявени за подпомагане. От приложените по делото писмени доказателства съдът е установил, че кооперацията е подала общо заявление за плащания на площ за кампания 2008 г. на 16.04.2008 г. с уникален идентификационен номер 03/210408/06843. В него е посочила, че кандидатства по схемите и мерки за подпомагане и за Енергийни култури (ЕК). Приложила е и сключен на 12.05.2008 г. договор с "Екотермика Сервизи" ООД - купувач, включен в списъка на одобрените изкупвачи и първи преработватели на ЕК по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 2 от Наредба № 9 от 2.05.2007 г. за условията и реда за подпомагане на производителите на енергийни култури, наричана само "Наредба № 9/2007 г.". Поради отказ от страна на изкупвача, включен в списъка, да изкупи произведената ЕК - слънчоглед, кооперацията е продала продукцията на ФЗ "Панайотов и Щерев" ООД, гр. Варна - две фактури на лист 46 от делото и на "Комерс-М" ООД, гр. Шумен - лист 47 от делото. От проведената кореспонденция между ЗК "Житен клас" и одобрения изкупвач или преработвател съдът е приел за установено, че на 8.11.2008 г. кооперацията е узнала, че изкупвача по договора няма да закупи произведената ЕК и е свободна да продаде слънчогледовото семе на когото пожелае. По делото е било установено, че и кооперацията е произвела ЕК - слънчоглед, но не го е продала на изкупвача или първия преработвател, включен в списъка, за когото е била представила и сключения договор - лист 99 - 101 от делото. Така установените факти, по които не се е спорило между страните, съдът е съпоставил с нормите на чл. 4, ал. 1, чл. 5, ал. 1 от Наредба № 9/2007 г. Приел е, че кооперацията не е изпълнила задължението си по чл. 4, ал. 1, т. 4 от Наредба № 9/2007 г. и чл. 7, ал. 2 от нея. За изясняване е останал въпросът доколко наложената санкция по чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията за бъдещ период е наложена за наддекларирана площ. При установените факти, че кооперацията е произвела заявените количества ЕК - слънчогледово семе, но ги е продала на друг изкупвач, който не е включен в одобрения списък, и който не е страна по сключения договор, съдът е направил извод, че неизпълнението на изискването на чл. 4, ал. 1, т. 5 и чл. 7 от Наредба № 9/2007 г. не се дължи на виновното поведение на кооперацията или на умисъл от нейна страна, поради което на нея не е следвало да се наложи санкцията по чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. Съдът е приел, че "наддекларирани площи" са площи, които не се използват и не се обработват от земеделските стопани по заявения начин и по тази причина са недопустими за подпомагане. Тези обстоятелства не са установени в производството, а напротив, кооперацията е обработила заявените площи и е доставила количеството ЕК - слънчогледово семе, като го е продала на различен изкупвач или първи преработвател от лицето по сключения договор. При така изложените мотиви съдът е приел, че уведомителното писмо в обжалваната му част относно наложената санкция за бъдещ период е незаконосъобразно, поради което го е отменил. Постановеното решение е неправилно и в нарушение на материалния закон, което налага отмяната му при условията на чл. 222, ал. 1 АПК, тъй като фактите по спора са изяснени и не се налага установяването на нови обстоятелства. Правилни са изводите на съда относно кумулативното изискване на всичките точки на чл. 4, ал. 1 от Наредба № 9/2007 г., за да се получи директното плащане за производството на ЕК. Но получаването на помощта е пряко свързано и с изпълнението на задължението по чл. 7, ал. 2, според който земеделските стопани, които кандидатстват за получаване на директни плащания за производството на ЕК, трябва да представят в областната агенция на РА декларациите по чл. 4, ал. 1, т. 4, както и фактури, приемно-предавателни протоколи и други документи, които доказват, че реално са доставили на първите преработватели и/или изкупвачите договорените количества земеделска продукти съгласно изискването на чл. 4, ал. 1, т. 5. От анализа на нормите следва, че земеделският производител който кандидатства за директно плащане на хектар за енергийна култура трябва да докаже не само производството й, но и реалното предаване на произведената ЕК и то точна на страната по сключения договор, било то изкупвач или първи преработвател. От данните по делото не е спорно обстоятелството, че произведеното количество слънчоглед не е доставено на страната по сключения договор. Изискването на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 9/2007 г. не е било спазено. Неспазването на това изискване е основание за прилагането на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. Според ал. 3 от него когато даден земеделски производител, кандидатстващ за помощ за ЕК в съответствие с чл. 88 от Регламент (ЕО) № 1782/2003, не достави изискваното количество от някоя суровина, счита се, че той не е изпълнил задължението си относно парцелите, предназначени за енергийни цели, по отношение на площ, изчислена чрез умножение на площта земя, обработвана и използвана от него за добива на суровини по процента липси при доставките на тази суровина. Задължението на земеделския производител, кандидатстващ за помощта на ЕК е не само да произведе заявеното количество ЕК, но и да го достави на лицето по сключения договор. Този извод следва от анализа на чл. 90 - условия за допустимост от Регламент (ЕО) № 1782/2003 на Съвета от 29.09.2003 г., според който помощта се отпуска само за площи, чието производство е обхванато от договор между земеделския производител и преработвателната промишленост, освен в случаите, когато самият земеделски производител извършва преработката в стопанството си. Същият извод следва и от чл. 25 от Раздел 3 от Регламент (ЕО) № 1973/2004 г. на Комисията от 29.10.2004 г. Към тях е направено препращане в § 1, т. 9 и 10 от ДР на Наредба № 9/2007 г. При доказано несъответствие с изискването за предоставянето на помощта за ЕК следва приложението на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията, който е озаглавен "Намаления и изключвания в случаи на свръхдеклариране", а § 3 от него се отнася за ЕК. Неизпълнение на изискванията на Наредба № 9/2007 г. и конкретните норми от нея са посочени в уведомителното писмо - чл. 4, ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2. Обстоятелството, че те не са изпълнени не е спорно. Неизпълнението им сочи на използваният термин в чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията - "свръхдеклариране", който се отнася за неизпълнение на задължението на земеделския производител относно парцелите, предназначени за ЕК. Касае се за площ, която е недопустима за подпомагане по заявената схема за подпомагане за ЕК тъкмо поради неизпълнение на конкретните норми от Наредба № 9/2007 г. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд в решение № 17319 от 30.12.2011 г. по адм. д. № 9276/2011 г. По отношение изчисляването размера на санкцията в § 2 на чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията не е имало спор. Самото заявление за подпомагане е подадено на основание Наредба № 107/2006 г. за условията и реда за подаване на заявления по схемите и мерки за подпомагане на площ, отменена, но действаща към 2008 г., така както е заявено и в жалбата на ЗК "Житен клас". В конкретния случай - отказ от купувача от сключения договор е бил приложим чл. 12 от нея, според който кандидатът за подпомагане може да оттегли подаденото заявление или част от него по всяко време с писмено искане до съответната областна РА. В този случай на цялостно оттегляне на подаденото заявление ДФЗ - РА не би имала правната възможност да наложи санкцията по чл. 51 от Регламент (ЕО) № 796/2004 на Комисията. ЗК "Житен клас" не е използвала тази възможност, поради което й е наложена санкцията за бъдещ период. При така изложените мотиви решението на съда като неправилно и постановено в нарушение на материалния закон ще следва да се отмени и вместо него постанови друго, с което подадената жалба, като неоснователна и недоказана да се отхвърли. Направеното искане от процесуалния представител на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед на изхода на спора ще следва да се уважи, на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с ал. 4 ГПК, приложим според препращането на чл. 144 АПК. ЗК "Златен клас" ще следва да бъде осъдена да заплати на ДФЗ - РА разноски в размер на 300 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, определено по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение