Решение № 7141 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10232/2014 г.

Решение № 7141 от 16.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10232/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Стефан Митков Костадинов, подадена чрез адв. И. Ангелов, против решение № 514/1.07.2014 г., постановено по адм. дело № 214/2014 г. по описа на Административния съд - Перник, с доводи, че е недопустимо и следва да бъде обезсилено, тъй като е постановено от некомпетентен съд. Ответната страна - Областната дирекция на МВР - Перник, не изразява становище по касационната жалба и не се представлява в открито съдебно заседание. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ съдът е отхвърлил исковата молба на Стефан Митков Костадинов против ОД на МВР - Перник, да му заплати сумата 500 лв. ведно със законната лихва от 29.03.2012 г. до окончателното й изплащане, представляваща неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразно НП № 4112 от 8.08.2011 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не е налице първата предпоставка на посочената норма, а именно: в настоящия случай отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Другото основание за отхвърляне на иска е, че ищецът не е представил доказателства за настъпили душевни тревоги, болки и страдания като пряка и непосредствена причина от издаденото наказателно постановление. Решението е правилно като краен резултат. По делото са събрани относимите към спора доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено, но настоящата инстанция не споделя извода на съда, че в случая отмененото наказателно постановление не представлява незаконосъобразен административен акт по смисъла на чл. 203, ал. 1 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и вредите, причинени от него, нямат характер на вреди по смисъла на чл. 1 от ЗОДОВ. Налагането на административни наказания от органите на администрацията за извършени административни нарушения е санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна) дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени задължения, от упражняването на административна правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните постановления, както и на действията или бездействията по налагане на административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т. 1 от ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВАС и ВКС. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оспореното решение е недопустимо като постановено от некомпетентен съд - от Административния съд - Перник, а не от Районния съд - Перник. В заключението по точка първа от посоченото по-горе ТП № 2/2014 г. от 19.05.2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на ВАС и ВКС, е посочено, че делата по искове за вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, действия и бездействия по налагане на административни наказания, включително и такива за присъждане на разноски в производството по обжалване, са подсъдни на административните съдилища. Правилно е прието от съда, че исковата претенция е недоказана. Това е така поради факта, че при производството по ЗОДОВ следва да са налице и трите предпоставки по чл. 1 от закона, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, които са отменени по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт и да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. В настоящия случай правилно административният съд е посочил, че ищецът не е представил доказателства за настъпили душевни тревоги, болки и страдания като пряка и непосредствена причина от издаденото наказателно постановление. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. Настоящият състав счита, че в случая ищецът по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ, насочено срещу ОД на МВР - Перник, а именно: да е настъпила вреда от незаконосъобразния административен акт и да е налице причинна връзка между сочения административен акт и настъпилия вредоносен резултат. От изложеното е видно, че касационните основания по чл. 209 от АПК не са налице. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,