Решение № 9196 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5461/2015 г.

Решение № 9196 от 27.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5461/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е реда на чл. 145 - 178 от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Д. Г. М. от град С., срещу Заповед № РД-15-209 от 3.04.2015 г. на Министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното й правоотношение. По наведени в жалбата доводи за незаконосъобразност на административния акт се иска отмяната му. Претендира присъждане на деловодни разноски. Ответникът - Министърът на здравеопазването, чрез процесуалния си представител -юрк. П. оспорва жалбата, която счита за неоснователна. Моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 171 АПК представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Не спорно между страните, а и от заповед № РД-15-806 от 4.11.2014 г. на Министъра на здравеопазването/л. 6/ се установява, че Д. М. е заемала длъжност "главен експерт" в Дирекция "Управление на държавното участие в търговските дружества и собствеността" По делото е представена длъжностна характеристика за длъжността, заемана от Калинова, която е разработена, съгласувана и утвърдена на 11.11.2014 г., и връчена на жалбоподателката на 4.11.2014 г. С Постановление № 67 на Министерския съвет от 2015 г. е приет Устройствен правилник на Министерство на здравеопазването/МЗ/ и Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Медицински одит", въз основа на които е утвърдено от министъра на здравеопазването Длъжностна разписание на МЗ, в сила от 2.04.2015 г. По длъжностното разписание на МЗ, утвърдено от министъра към 5.01.2015 г. общата численост на персонала е възлизала на 256 щатни бройки. Дирекция "Управление на държавното участие в търговските дружества и собствеността", в която главен експерт е била М. - е имала 15 щатни бройки, както следва: директор 1 бройка; държавен експерт - 5 броя; главен юрисконсулт - 2 броя; главен експерт - 5 броя и по 1 бройка за младши експерт и главен специалист. По длъжностното разписание в сила от 2.04.2015 г. общата численост на МЗ е увеличена с 23 щатни бройки, щатната численост е утвърдена на 279 щатни бройки. Извършено е преструктуриране на дирекции и отдели. Дирекция "Управление на държавното участие в търговските дружества и собствеността", е запазена като е променено наименованието й в дирекция "Управление на държавното участие в търговските дружества". Общата численост на дирекцията е запазен - 15 щатни бройки, разпределени както следва: директор - 1 брой; държавен експерт - 2 броя; главен юрисконсулт - 2 броя; главен експерт - 6 броя и по 2 бройки за старши експерт и младши експерт. При съпоставяне между старото и ново щатно разписание се установява, че в сочената дирекция, общата численост е запазена, извършено е разместване на длъжностите - бройките за държавен експерт са намалени от 5 на 4 броя; 2 бройки за главен юрисконсулт са запазени, с 1 бройка от 5 на 6 са увеличени щатовете за длъжността главен експерт /заеманата от жалбоподателката/, увеличена е с 1 бройка длъжността младши експерт. Длъжността - главен специалист е премахната, разкрити са две бройки за старши експерт. Предвид така установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт по реда на чл. 168 АПК съдът намира следното. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149 АПК, срещу подлежащ на обжалване валиден административен акт, а разгледана по същество е основателна. Оспореният акт е издадена компетентен орган-министъра на здравеопазването. Същият отговаря на изискванията за форма - издаден и писмено и съдържа реквизитите по чл. 108, ал. 1 ЗДСл и е постановен при спазване на административно производствените правила за издаването му. Настоящият състав намира, че при издаване на заповедта е нарушен материалния закон. Заповедта е издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 ЗДСл, във връзка с Постановление № 67 на МС от 2015 г. за приемане на Устройствен правилник на МЗ и Устройствен правилник на Изпълнителна агенция "Медицински одит" и утвърдено Длъжностно разписание на МЗ, в сила от 2.04.2015 г. Легална дефиниция на понятието "длъжност в администрацията" се съдържа чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Според тази дефиниция "длъжност в администрацията" е нормативно определена позиция, която се заема по служебно правоотношение или по трудово правоотношение въз основа на определени изисквания и критерии, свързана с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. От това определение е видно, че основните белези на понятието "длъжност в администрацията" са две: 1. нормативно определена позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностна характеристика. Поради това, когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, в негова тежест е да установи, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование /нормативно определена позиция/ в щатното разписание на съответната администрация, и като съвкупност от определени функции, задачи и задължения, утвърдени с длъжностната характеристика. Двете обстоятелства следва да бъдат установени кумулативно. Съдът намира, че не са налице и двете кумулативно изискуемите предпоставки от фактическия състав на основанието по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл - заличаване на длъжността в длъжностното разписание и отмяна, изменение или отпадане на функциите за длъжността "главен експерт". Относно първата предпоставка - заличаване на длъжността в длъжностното разписание. Длъжността "главен експерт" не само продължава да съществува сама по себе си като нормативно определена позиция, видно при съпоставка на двете длъжности разписания е, че тя е числено увеличена с 1 брой. Следователно не е налице посоченото в заповедта фактическо и правно основание за прекратяване на служебното правоотношение. Ето защо, оспорването следва да бъде уважено и заповедта отменена. С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски, ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателят сторените разноски за тази инстанция, в размер на договореното възнаграждение за един адвокат, в размер на 700 лева. С оглед естеството на спора- същото не явява прекомерно, поради което не се налага редуцирането му по размер. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,