Решение № 15595 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2014 г.

Решение № 15595 от 19.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4606/2014 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Десислава Миткова Илиева, с адрес за призоваване в гр. София, против решение № 439/24.01.2014 г. по адм. д. № 3415/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 41 състав. Оспорва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост и иска да бъде отменено, като бъде уважен изцяло предявеният иск. Твърди, че претенцията й за обезщетение за вреди не се основава на незаконосъобразен акт, а на незаконосъобразни действия на служители на Агенция по вписванията. Обжалва решението и в частта за разноските и претендира разноски за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба - Агенция по вписванията, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Антония Георгиева. Оспорва касационната жалба. В писмено становище по делото твърди, че действията на служители на Агенцията, от които се претендира да са настъпили неимуществени вреди, не представляват административна дейност. Производството по издаване на справки и удостоверения от вписванията е особено охранително производство, което се урежда от разпоредбите на ГПК. Липсва причинна връзка между действията на ответника и причинените вреди. Ищцата не е предприела действия да изправи погрешното вписване, а е сключила предварителен договор при знанието на наложената възбрана. Вредните последици са настъпили не в резултат на действията на служители на Агенцията по вписвания, а от определението на Софийски градски съд по гр. д. № 12 424/2012 г., поради това че съдията се е позовал на справка от Агенцията, а не на нотариалния акт за покупко-продажбата на имота. Твърди, че претендираните неимуществени вреди не са доказани и са прекомерни по размер. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилно административният съд е приел, че от представените доказателства не се установява кумулативно наличие на законоизискуемите предпоставки, за да бъде ангажирана отговорността на държавата за вреди. Производството по издаване на справки и удостоверения от вписвания в имотния регистър се регламентира от ГПК. Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ЗСВ справки и удостоверения се издават след произнасяне на съдия по вписванията, който няма качеството на административен орган. С оглед на това жалбата следва да бъде отхвърлена, а решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е частично основателна. Производството пред Административен съд - София-град, е образувано по предявен иск от Десислава Миткова Илиева срещу Агенция по вписванията, с който се претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Основанието за претенцията са незаконосъобразни действия на служители на ответника, в резултат на които като собственик на закупения от нея имот не е вписана тя, а трето лице. Неимуществените вреди се изразяват в причиняването и на допълнителни ангажименти, отклоняване от служебни задължения, загуба на лично време, притеснения от евентуално предприемане на изпълнителни действия срещу имота. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявения иск. Приел е, че производството по издаване на справки и удостоверения е особено охранително производство, което се урежда от разпоредбите на ГПК. Издаването на такива справки и удостоверения не представлява административна дейност, а е дейност, която има охранителен характер. Съдията по вписвания няма качеството на административен орган, а е длъжностно лице, част от органите на съдебната власт. Приел е, че искът е заведен срещу ненадлежен ответник, тъй като съдиите по вписванията не са служители на Агенция по вписванията, а се назначават от министъра на правосъдието. Съдията по вписванията разпорежда вписването, а техническото действие на длъжностното лице не представлява вписване по смисъла на чл. 9 от ПВ. Не е налице и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразното действие на ответника и вредоносния резултат. Притесненията и загубата на време са резултат на две действия - вписване на друго лице като собственик на процесния имот и вписаната възбрана от СГС. Ищцата не претендира вреди от издаване на справка под формата на удостоверение за вписване, а от незаконосъобразно вписване, каквото в случая не е налице. Второто действие - вписване на наложената възбрана, не е извършено от ответника, а от съда. Решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Фактическата обстановка по делото е правилно установена, но изводите на съда не съответстват на твърденията в исковата молба и събраните по делото доказателства. Не е спорно по делото, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот № 116, т. 1, рег. № 2905, д. № 103 от 23.04.2012 г. ищцата е придобила собствеността върху недвижими имоти - апартамент и мазе, находящи се в гр. София. Продавачи по сделката са Игор Гераскин и Ксения Гераскина, които са били представлявани по сделката от Константин Василев Цветанов. При направена справка в регистъра по партидата на имота на 20.08.2012 г., ищцата е установила, че като собственик на имота е вписан Константин Василев Цветанов. С определение от 20.09.2012 г. по гр. д. № 12 424/2012 г. на СГС въз основа на справка от Агенция по вписванията от 10.09.2012 г. е наложена възбрана върху закупеното от Десислава Иванова мазе. Впоследствие по подадената от Иванова молба от 10.12.2012 г. е постановено определение от 17.12.2012 г. на СГС, с което е отменено определението от 20.09.2012 г. в частта на наложената възбрана върху обект мазе. Определението е влязло в сила на 28.12.2012 г. Правилно съдът е посочил, че съгласно чл. 280, ал. 1, т. 1 от ЗСВ справки и удостоверявания се издават след произнасяне на съдията по вписване. Както и че съдията по вписване не е административен орган и се назначава от министъра на правосъдието. В конкретния случай тези изводи на съда са ирелевантни на спора. Установено е безспорно, че в книгите за вписване на Служба по вписванията на РД - София правото на собственост върху посочените по-горе недвижими имоти е правилно отразено и то не принадлежи на Константин Василев Цветанов, т. е. разпореденото вписване на сделката от съдията по вписване в актовите книги е извършено правилно. Грешното посочване на Цветанов като собственик на имотите е извършено във водените от Агенцията регистри, книги и указатели на електронен носител, чрез които се извършват справки в книгите по вписвания, водени в електронен вид. Това вписване, дори и да се разпорежда от съдия по вписването, фактически се извършва от служители на Агенция по вписванията. При попълването на електронната база данни е допусната грешка по отношение на собственика на имота, поради което при извършването на справки чрез използване на отдалечен достъп за получаване на информация се установява друг вписан собственик. Допуснатата грешка от служители на ответника е безспорно установена с представената по делото справка за имот от 20.08.2012 г., в която като собственик на имота на ищцата е вписан Константин Василев Цветанов. Ясно и недвусмислено ищцата е посочила в исковата си молба, че "в електронните масиви на Агенцията, апартаментът и е записан на името на Константин Цветанов", поради което отговорността на ответника произтича от незаконосъобразни действия на негови служители, които са го вписали като купувач. Никъде в исковата молба не е визирана отговорността на съдия по вписванията. От твърдението и, че не е вписана като купувач на имота не може да се прави извод, че става дума за вписване в актовите книги, а не за вписване в справката, представена по делото, на която тя се позовава. Като следствие от тези необосновани изводи на съда е неправилната констатация, че искът е предявен срещу ненадлежен ответник. Съгласно чл. 49 от Правилника за вписванията, когато се констатира несъответствие между данните по книгите за вписване и издадените удостоверения и препис, взема се под внимание това, което е вписано в книгите, но Агенцията по вписванията отговаря за вредите, които произтичат от допуснатите неточности в тия удостоверения и преписи. В случая след установеното правилно вписване на нотариалния акт в книгите на Агенцията и неправилното изготвяне на справката за имота на ищцата, незаконосъобразното действие, от което се претендират процесните вреди е извършено от служители на Агенцията по вписване. Те са част от администрацията на Агенцията, която в случая има качеството на административен орган и следва да отговаря за незаконосъобразните действия на своите служители по силата на специалната норма на чл. 49 от ПВ. Доказани по делото са и причинените на ищцата неимуществени вреди. Разпитаният свидетел Илиян Илиев, съпруг на ищцата, установява в показанията си изпитаното от ищцата притеснение при констатиране на грешката в момент, когато съпрузите са сключили предварителен договор за продажба на имота с бъдещ купувач. Посочил е непрекъснатите ангажименти по изправяне на допуснатата грешка, страхът, че по сключения предварителен договор ще дължи двойния размер на капарото, срамът, че хората ги считат за измамници. След като служители на ответника с действията си са станали причина за грешно вписване в справката за имота на ищцата, причинените и вреди се явяват пряка и непосредствена последица от тези незаконосъобразни действия. Посоченото от съда, че вината за вписването на възбраната е на съда, не освобождава от отговорност ответника, породена от действията на служителите му. Фактът, че и друго лице е допринесло за вредоносния резултат, не е основание за отпадане на отговорността, а само за намаляването й. В случая е без значение дали съдията, вписал възбраната върху имота, е бил длъжен да извърши справка в нотариалния акт, както и дали ищцата е следвало да предприеме по-бързи действия, за да поправи допуснатата грешка. Допуснатото несъответствие между книгите по вписване и изготвената справка води до извод за извършени незаконосъобразни действия от служители на ответника, за които той отговаря. При съпричиняване на вредата всеки от съпричинителите следва да отговаря в рамките на своите действия. Поради това Агенцията дължи обезщетение, съответно на причинените вреди от незаконосъобразните действия на служителите си. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество поради изясняването му от фактическа страна. Предявеният иск от Десислава Миткова Илиева срещу Агенция по вписванията е основателен и следва да бъде уважен. Безспорно доказани по делото са кумулативните предпоставки, изискуеми по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - незаконосъобразни действия на служители на Агенция при изготвяне на справка за имот и при вписването в тази справка на трето лице като собственик на имота на ищцата; неимуществените вреди, които тези действия са и причинили и пряката причинна връзка между грешното вписване в справката и причинените и неимуществени вреди. Касационната инстанция приема, че искът е основателен до размера от 5000 лв., в който размер следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Направеното искане за присъждане на разноски от ищцата е основателно до размера на 590 лв., включващо държавна такса от 10 лева и адвокатско възнаграждение по чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба № 1 в размер от 580 лв. В останалата част за размера до 10 000 лв., предявеният иск правилно е отхвърлен от съда и решението в тази част следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,