Решение № 7083 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6212/2017 г.

Решение № 7083 от 30.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6212/2017 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от В. Н. В., чрез пълномощника адв. Петрова, срещу решение № 60 от 27.03.2017 г., постановено по адм. дело № 443 от 2016 г. от Административния съд - С. З., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от нея искове за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди от отменен по съдебен ред мълчалив отказ на Кмета на О. К. и неговото последващо незаконосъобразно бездействие да изпълни влязло в сила съдебно решение. Оплакванията на касаторката се свеждат до твърдения за необоснованост довели и до съществено противоречие на постановения съдебен акт с материалния закон. Иска се отмяна на решението, като вместо него бъде постановено друго, с което да бъде уважена изцяло исковата молба на В., като й бъдат присъдени претендираните суми ведно със законните лихви. Ответникът - О. К., не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за основателност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. Настоящото производство е при условията на втора касация, след като с Решение № 10418 от 06.10.2016 г. по адм. дело № 8916/2015 г. по описа на ВАС, е отменено решение № 101 от 25.05.2015 г., постановено по адм. д. № 15/2015 г. на Старозагорския административен съд, като делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав с указания съдът да се произнесе по всички посочени фактически основания на предявената искова претенция за имуществени и неимуществени вреди, след преценка редовността на исковата молба. С обжалваното решение Административен съд- С. З. е отхвърлил предявените от В. В. срещу О. К. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение в размер на 290 лв., имуществени вреди, съставляващи пропуснати ползи, както и за сумата 710 лв. - обезщетение за претърпени неимущестевни вреди в резултат на отменения като незаконосъобразен мълчалив отказ на Кмета на О. К. и неговото последващо незаконосъобразно бездействие да изпълни влязло в сила Решение № 234/03.12.2014 г. по адм. дело № 440/2014 г. по описа на Административен съд - С. З., за включването на В. в списъка на правоимащите лица за социална услуга "Обществена трапезария", ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. За да постанови този резултат, съдът е приел от фактическа страна следното: Въз основа на Договор № РД04-296 от 23.09.2014 г., сключен между Фонд "Социална закрила" към МТСП /в качеството му на възложител/ и О. К. /в качеството й на изпълнител/ О. К. е предоставяла Социалната услуга "Обществена трапезария" за одобрени 40 бенефициенти за периода от 01.10.2014 г. до 31.12.2014 г., в рамките на общо 63 работни дни. В. е подала Заявление-декларация вх. № 15 от 23.09.2014 г. до Кмета на О. К., в която е изразила желание да се храни в безплатната обществена трапезария за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г. Заявеното искане за предоставяне на социалната услуга се основава на тежкото й социално положение и финансова невъзможност, както и на трайно намалената й работоспособност от 50% до 70.99%. Към заявлението са били приложени съответно изискуемите документи. В. не е била включена в списъка на лицата, одобрени като бенефициенти по предоставяната услуга "Обществена трапезария" в резултат на формирания мълчалив отказ на Кмета на О. К. по подаденото от нея Заявление от 23.09.2014 г. за ползване на социална услуга "Обществена трапезария". Мълчаливият отказ е бил оспорен по съдебен ред, като с Решение № 234 от 03.12.2014 г., постановено по адм. дело № 440/2014 г. по описа на Административен съд - С. З., мълчаливият отказ на Кмета на О. К. да предостави на В. социалната услуга "Обществена трапезария" за периода от 01.10.2014 г. до 30.04.2015 г., е бил отменен като незаконосъобразен, а преписката е върната на Кмета на О. К. за ново произнасяне по подаденото от В. З. № 15/23.09.2014 г., съгласно указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. Съдебното решение е влязло в законна сила на 06.01.2015 г. Във връзка с изследването на всички фактически основания на предявените искове и във връзка с дадените от ВАС указания в отменителното решение, първоинстанционният съд е установил, че Договор № РД04-296 от 23.09.2014 г., сключен между Фонд "Социална закрила" и О. К., за предоставяне на социалната услуга "Обществена трапезария", е бил валиден само за периода 01.10.2014 г. - 31.12.2014 г., или в рамките на 63 работни дни. Установил е още, че въз основа на Заповед № РД01-944/29.12.2014 г. на Министъра на труда и социалната политика и на основание решение на УС на Фонд "Социална закрила" по Протокол № 12 от 16.12.2014 г., е сключен нов Договор - № РД04-563/29.12.2014 г. между Фонд "Социална закрила" и О. К. за предоставяне на социална услуга "Обществена трапезария" за периода 01.01.2015 г. - 30.04.2015 г. в рамките на общо 82 работни дни за 40 бенефициента. Съобразно данните от приложено по делото Писмо изх. № 11-155 от 21.12.2016 г. на И. Д. на Фонд "Социална закрила", първостепенният съд е установил, че след сключването на договор между Фонд "Социална закрила" и О. К. за всеки етап от програмата, се извършва нова процедура за подбор на потребителите на социалната услуга, като лицата, които желаят да бъдат включени като потребители на услугата, подават ново заявление-декларация по образец до доставчика на социалната услуга. Съответно за всеки етап от процедурата доставчикът на услугата създава нарочна комисия за определяне на конкретните бенефициенти. При обсъждане на събраните доказателства по делото с оглед изясняване на спора от фактическа страна, съдът се е спрял в мотивите си и на показанията на свидетеля Г. М. З.- син на ищцата, които са и подробно възпроизведени в мотивната част на съдебния акт и от които се установява, че процесният отказ е обидил и унизил майката на свидетеля и след него тя се е чувствала отчаяна, обидена и разстроена. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е направил извод за неоснователност на исковете и за тяхната недоказаност в горецитираните размери, тъй като ищцата не е доказала наличието на кумулативно изискуемите предпоставки на чл. 1, ал. 1 от специалния закон - ЗОДОВ. Решението на съда е правилно, при известна корекция на мотивите. За да възникне отговорност на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е необходимо наличието на всички, законовоизискуеми предпоставки, а именно: 1. Незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие; 2. Този акт, действие/бездействие да е на административен орган или длъжностни лица; 3. Актът, действието/бездействието да е при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. Да са настъпили конкретно посочени от ищеца вреди; 5. Да е налице пряка причинна връзка между акта, действието/бездействието и вредите. Липсата на който и да е от елементите от правопораждащия фактически състав за възникване правото на обезщетение за претърпени вреди, възпрепятства възможността да се реализира отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по предвидения специален ред, в исково производство по чл. 203 и сл. от АПК, като доказателствената тежест се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за понесените вреди. Така, ищецът, касатор в настоящото произвоство, е следвало да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е претърпяла неимуществени вреди, техния характер, размер и обстоятелството, че вредоносният резултат е в пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт. В случая не са налице изискуемите от закона предпоставки за реализиране на отговорността на държавата. Сама по себе си отмяната на мълчалив отказ на Кмета на О. К. по подаденото от В. З. от 23.09.2014 г. за ползване на социална услуга "Обществена трапезария" с влязлото в сила решение № 234 от 03.12.2014 г. по адм. д. № 440/2014 г. по описа на АС- С. З. и връщането на преписката за ново произнасяне на Кмета на О. К. за ново произнасяне не обуславя извод, че за адресата е възникнало право на обезвреда на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. За да бъде ангажирана отговорността на държавата е необходимо да бъде установено и доказано не само наличието на незаконосъобразен административен акт, но и настъпили вреди, като пряк и непосредствен резултат от този акт или тази дейност (чл. 4 от ЗОДОВ). Не е налице и пряка причинна връзка, тъй като след отмяната на оспорваната заповед преписката е върната за ново произнасяне от административния орган, т. е. висящността на административното производство е възобновена. В тази връзка настоящият състав намира, че не е налице отменен като незаконосъобразен административен акт, от който за ищцата да са последвали претендираните неимуществени вреди. Вярно е, че мълчаливия отказ на Кмета на О. К. по подаденото от В. З. от 23.09.2014 г. за ползване на социална услуга "Обществена трапезария" е бил отменен, но преписката е била върната за ново разглеждане на административния орган. В този контекст настоящият състав намира още, че вредите, предмет на предявените искове се изразяват в притеснението на В. от продължилото във времето административно производство и от очакването да получи благоприятен за нея резултат, но това не са неимуществени вреди, причинени пряко и непосредствено от отменения като незаконосъобразен акт. Само това е достатъчно основание за отхвърляне на исковете, основани на претърпени вреди вследствие на отменен по съдебен ред административен акт. Обосновани са изводите на административния съд, че не е налице това последващо, след отмяната на мълчаливия отказ, незаконосъобразно бездействие на административния орган доколкото след изтичането на срока за реализирането на дейностите по сключения между Фонд "Социална закрила" и О. К. Договор № РД 04-296/23.09.2014 г., разглеждането и произнасянето по подаденото от В. З. вх. № 15/23.09.2014 г. за ползване на социалната услуга, предоставяна от О. К., съгласно този договор, от една страна действително се явява лишено от предмет, а от друга- би довело до нарушаване на утвърдената процедура и изисквания за подбор на потребители на социалната услуга "Обществена трапезария". Това е така, тъй като по делото е установено от приложените писмени доказателства, че за всеки етап от програмата се извършва нова процедура за подбор на потребителите на социалната услуга, като лицата, които желаят да бъдат включени като потребители на услугата подават ново заявление-декларация по образец до доставчика на социалната услуга и съответно за всеки етап от процедурата доставчикът на услугата създава нарочна комисия за определяне на конкретните бенефициенти. При частична корекция на изводите на първостепенния съд досежно първата предпоставка от разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящият състав намира, че всички останали изводи на съда за липсата на причинно- следствена връзка, както и за реално настъпили вреди- имуществени и неимуществени, следва да бъдат споделени. Правилно съдът е приел, че доколкото в съдебното решение, финализирало производството по адм. д. № 440/2014 г. по описа на АС- Ст. Загора, с което е постановена отмяната на мълчалив отказ на Кмета на О. К. да предостави на В. В. социалната услуга "Обществена трапезария" за периода от 01.10.2014 г. - 30.04.2014 г., липсват установявания за наличието на несъмнено и безусловно право В. да бъде определена като бенефициент на социалната услуга "Обществена трапезария", а само за нарушения на проведената процедура. Тези факти не обосновават по необходимост извод, че след една законосъобразно проведена процедура, след осигурена прозрачност и предвидимост на заявленията, В. би била с гарантирано право на одобрение за включването й в услугата. По тези съображения решението на Административен съд - С. З. като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,